Накъде пое България след изборите за 42-ия парламент? От какво правителство има нужда страната? Може ли днес да ни е полезен опитът на програмното правителство на Димитър Попов от 1991 г.? Кой са най-важните задачи пред следващото управление? Защо СДС и традиционната десница останаха в небитието? Докъде еволюира бившата БКП? "Стандарт" потърси отговор на тези въпроси от президента на България в периода 1992-1997 г. д-р Желю Желев.
- Г-н президент, след разправиите в новия парламент от първия ден още ли смятате, че най-полезният ход за България е програмно правителство, подкрепено от ГЕРБ и БСП? Това не звучи ли абсурдно?
- Ако е програмно правителство, трябва да бъде съставено от двете най-големи партии. Аз за пръв път съм правил програмно правителство - на Димитър Попов. Тогава народът беше много разочарован от управлението на Андрей Луканов. Недоволството беше скочило до небесата и хората бяха готови да излизат да се бият. Тогава извиках ръководствата на парламентарните групи и им казах: "Вижте какво става навън. Трябва час по-скоро да се направи правителство, което да реши тези проблеми, заради които хората са излезли по улиците. Предлагам да направим широка коалиция, в която да влязат кадърните хора от СДС и от БСП". Те започнаха да се опъват. Нора Ананиева например скочи: "Как така, ама ние законно спечелихме изборите?!" Да, спечелили са, ама не могат да управляват. Възложиха ми да намеря уважаван и безпартиен човек, който да стане министър-председател. Големите партии пък предложиха министри. Получи се добър екип от социалисти и демократи. Правителството беше програмно с две основни задачи - да управлява страната и да подготви и проведе новите избори. По ирония на съдбата това беше най-силното и интересното правителство в целия преход.
- ГЕРБ и БСП обаче са люто скарани?
- Ще си потиснат обидите, омразата, която всеки от тях носи, нежеланието и отвращението, защото става въпросза държавата. Политическите партии са създадени да служат на държавата и да вършат най-неблагодарната и трудна обществена дейност.
- Кои са най-важните неща, с които трябва да се захване новият кабинет?
- Протестът на младежите и гражданското общество постави въпроси, които са болезнено важни - скъпотията, спекулациите с цените на стоките от първа необходимост, монополите, картелите. Правителството на ГЕРБ трябваше да почне да решава тези проблеми. Те не го направиха и градусът на политическото напрежение се вдигна и недоволството се изля в масови протести. Хората отправиха своите искания категорично и много настоятелно. Това е гаранция, че бъдещото управление ще обърне внимание на тези проблеми и ще се опита да ги реши.
- Как оценявате партиите, които влязоха в новия парламент?
- Нито една от партиите, които влязоха в парламента, не ми харесва. Те по една или друга причина не можаха да покажат едно демократични лица и демократични програми, които да увлекат хората. Поначало имах симпатии към ГЕРБ, защото те създадоха първото правителство, което започна сериозна борба срещу организираната престъпност. Никое от предишните правителства не посмя да бръкне в кошера на осите. Тяхната програма обаче не беше завършена, защото, ако на организираната престъпност и тази по високите етажи на властта беше нанесен удар, то масовата битова престъпност продължава да души населението, особено в провинцията.
- През 1992 г. за президент ви избраха 2 млн 758 хил. души - повече, отколкото имат сега и четирите парламентарни партии заедно? Как си обяснявате ниската активност на тези избори?
- Високата активност през 1992 г. се дължеше на медийния мит на демокрацията. Хората гласуваха за пръв след 50-годишен живот в тоталитарно общество, в което почти всичко беше забранено - не можеш да излезеш извън страната, дори да напуснеш града. Хората посрещнаха тези митинги, събрания, демонстрации с огромен интерес. Те също по-късно се разочароваха, но не толкова много колкото при протестите тази зима.
- Изборите отвориха ли пътя за изход от политическата криза?
- Да. Самият факт, че масовите протести доведоха до предсрочни избори - това отвори пътя към решаване на кризата. Партиите поставиха техните остри проблеми в дневния си ред, друг е въпросът, докъде те ще бъдат решени.
- Мъчно ли ви е, че СДС и старата десница останаха извън Народното събрание?
- Като човек, свързан с десницата, със създаването на СДС и като патрон на Либералния интернационал винагисъм бил задължен да подкрепям либералните и десните партии. Емоциите нямат място, а и аз съм човек с исторически поглед към нещата. Поради това още по-малко ще седна да плача за съдбата на СДС, още повече че те заслужиха съдбата си. Рухването на СДС започна още при стачката на 39-те, които се обявиха срещу новата конституция, защото била комунистическа и реакционна. Ние им казахме, че говорят глупости, но те продължиха - и това разби единството на СДС. При вторите избори бяха принудени съюза да напуснат най-масовите партии - БСДП на д-р Петър Дертлиев, БЗНС на Милан Дренчев, Радикал-демократическата партия, Демократическата партия и други. Затова и на изборите през 1991 г. сините получиха смешни резултати и за да скрият позорния резултат, започнаха да говорят: "Победа с малко,но завинаги", и други подобни щуротии. Ако тогава не бяха разбили СДС, те щяха да спечелят убедителна победа. Не се получи заради екстремизма на 39-те. Оставането им извън парламента сега е логичен завършек на тази политическа линия.
- Може ли СДС да се възроди от пепелта?
- Да се възроди отново ми се струва невъзможно и невероятно, освен ако СДС не се превърне в жар птица и от пепелта си да се възкреси. Такива превъплъщения обаче са възможни само в приказките. Между другото тук трябва да споменем една закономерност. Всички демократични и антикомунистически движения в Централна и Източна Европа, които бяха моторите на нежната революция, изчезнаха много по-рано от СДС. Дори мощната "Солидарност" в Полша, в която членуваха милиони, намаля до 17 хиляди членове. Историята винаги е жестока дама, която много не се церемони. Когато трябва да се решават някакви задачи, г-жа Историята намира някакви хора, поставя им задачите, подсказва им формите и средствата, с които да решат тези свръхзадачи. Когато си свършат работата, тя им казва: "Търсете си друга работа".
- Според вас кой политик има потенциал да води България в тази критична ситуация?
- Аз имах най-големи симпатии към Бойко заради качествата, които показа - общуването с хората, взетите решения и решителността с, която ги отстоява. Сега обаче съм малко разочарован от него. Дано ме освободи по-скоро от това разочарование.
- Как оценявате развитието на бившата БКП. Днес техният лидер Сергей Станишев е начело на европейските социалисти.
- Не съм доволен от развитието на БСП не само по идейни причини, но и поради това, че те се оказваха винаги губещи, след като са спечелили изборите. Андрей Луканов дойде на власт след избори, спечелени с голямо мнозинство, но беше принуден да си тръгне след провала на двете му правителства. По същия начин стана и с Жан Виденов, тройната коалиция също се представи неубедително. БСП умее да печели избори, но не съумее да управлява, проваля се. Още в началото на прехода допуснахме голяма грешка - трябваше да изправим пред съда Тодор Живков и ЦК на БКП. Трябваше да ги осъдим за национално предателство и държавна измяна чрез предлагането на България за 16-а република на СССР, и то зад гърба на народа. Трябваше да се въздаде справедливост за опита да се унищожи държавният суверенитет на страна с многовековна история. Ако бяхме осъдили БКП, народът щеше да подкрепи подобно решение с овации. Обаче тогава не се намериха достойни и кадърни политици и магистрати и Тодор Живков остана с онова кокошкарско дело за раздадените апартаменти на актриси. Ако се беше стигнало до присъда, щяхме да забраним БКП за национално предателство и държавна измяна. Тогава България щеше да има съвсем друга съдба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
