В малката република Сан Марино, сгушена до Италия и известна със средновековните си кули и банковата си тайна, избухна корпоративна драма, която сега заплашва да се превърне в един от най-големите финансови скандали в Европа на десетилетието, съобщава EUalive.net.
Историята беше разкрита от Асен Христов, 62-годишния български изпълнителен директор, който контролира най-големия публично листван холдинг в България с пазарна капитализация над 400 милиона евро, 6000 служители, печалба от 167 милиона евро през 2024 г. и общи активи от 1,56 милиарда евро, както и над 11 000 индивидуални и институционални акционери от цял свят (близо 1/3 от цялото население на микродържавата Сан Марино).
През последните единадесет месеца Христов се опитва да купи 51% от Banca di San Marino (BSM), 102-годишният водещ кредитор на микродържавата, чрез компания, създадена на място в Сан Марино. Това е нещо, което той описва като учебникарско поглъщане, което внезапно се превърна в кошмар от замразени средства, криминални разследвания и това, което той нарича “институционализирана кражба“. Това е първият път, когато е разказана цялата вътрешна история.
От ръкостискане до победа в заседателната зала (декември 2024 г. – май 2025 г.)
Възможността се появи през ноември 2024 г., когато Ente Cassa di Faetano (ECF), свързана с църквата фондация, която притежава по-голямата част от BSM, тихомълком обяви за продажба квалифициран дял. Групата на Асен Христов, която вече е активна в застраховането, енергетиката и управлението на активи в 12 държави, видя Сан Марино като перфектна платформа за изграждане на нов финансов център.
След подписване на споразумение за неразкриване на информация и виртуална презентация пред Banca Centrale della Repubblica di San Marino (BCSM) на 23 декември 2024 г., екипът по сливания и придобивания на Христов представи обвързваща оферта на 28 януари 2025 г.: обща сума от 36,75 милиона евро – 14,25 милиона евро в брой, дарение от 2,5 милиона евро за ECF и увеличение на капитала на самата банка с 20 милиона евро.
На 7 февруари 2025 г., в драматичен сблъсък в заседателна зала в град Сан Марино, Христов лично се изправи срещу единствения друг оферент – малко известната регистрирана в Лондон компания, наречена 1OAK Capital Limited (активи през 2024 г.: 5,67 милиона британски лири). И двете оферти бяха представени. Христов не се отказа, настоявайки, че оценката му е справедлива и подкрепена от писмо за подкрепа от UniCredit, доказващо незабавното разполагане на средства. Бордът на ECF гласува с 5 на 0 в полза на офертата на Христов. Същия ден последва писмо за ексклузивност.
Това, което последва, изглеждаше като нормален процес на приключване: по-задълбочена проверка, външни правни и данъчни консултанти, многократни уверения от BCSM през април, че сделката е разгледана “положително“, и на 15 май 2025 г. подписването на пълноправен договор за покупко-продажба чрез новосъздаденото дружество със специална инвестиционна цел (SPV), San Marino Group SpA. Членове на SPV са Асен Христов, една от неговите компании, базирани в България, и проф. д-р Рихард А. Вернер, световноизвестен немски банкер, финансов експерт и икономист.
Следвайки съвета на своя партньор в сделката – ECF и BSM, и за да улесни допълнително процеса на придобиване, Христов се съгласи на две извънредни отстъпки:
– Незабавен потвърдителен депозит от 1,425 милиона евро при подписване
– Останалите 13,575 милиона евро от базовата цена бяха преведени в сметка за условно увеличение на капитала в самата BSM, носейки само 1% лихва, далеч под пазарните лихви. Освен това, вместо да депозира тези 13,575 милиона евро в ескроу банкова сметка, базирана в ЕС, както е обичайната практика на българския инвеститор, купувачът се съгласи да ги депозира директно в разплащателна сметка в Banca di San Marino, като по този начин демонстрира ангажимента си към сделката, доказва финансовата си стабилност и улеснява процеса на одобрение на придобиването като цяло.
– Общ размер на вече преведените или обездвижени парични средства в Сан Марино до май 2025 г.: 15 милиона евро.
Повратният момент: криминално разследване, появило се от нищото (октомври 2025 г.)
Всичко се промени на 16 октомври 2025 г.
Христов е бил информиран, че предния ден, 15 октомври, Трибуналът на Сан Марино е започнал наказателно разследване срещу San Marino Group SpA за “частна корупция“. Какво е предполагаемото престъпление? Напълно нормални, напълно оповестени консултантски споразумения, които са стандартни при всяко трансгранично банково сливане и придобиване.
В рамките на няколко дни част от средствата, депозирани в BSM, бяха замразени. На 24 октомври, преди да бъдат разгледани каквито и да било доказателства, BCSM отхвърли заявлението на Христов за придобиване на квалифицираното участие, като изрично заяви, че няма да чака приключването на наказателното разследване.
Христов веднага задейства клаузата за възстановяване на сумата. Тогава започна истинският шок. Парите сякаш просто бяха изчезнали и достъпът до банковата сметка беше блокиран. Всички последващи опити на адвокатите на Христов да получат достъп до банковата разплащателна сметка, в която беше разпределена цялата сума от 13,575 милиона евро – пари, принадлежащи на San Marino Group и вече предмет на съдебна заповед за запор, се провалиха и на практика нямаше информация какво се е случило с тези пари, дали все още са останали в тази сметка или ако не, къде са отишли.
Когато това беше оспорено, BSM първо протака (изисквайки двугодишни извлечения от получателя, което е незаконно искане), след това претендира за тайна 10-дневна заповед за спиране от Агенцията за финансово разузнаване (AIF), която е издадена със задна дата, за да обхване допълнителни пет дни, и накрая, на 10 ноември, изготви ново съдебно решение, обвиняващо бизнеса на Асен Христов в пране на пари, основано почти изцяло на непроверени статии в таблоиди.
Жалба, подадена на 18 ноември, беше отхвърлена в рамките на 48 часа. В мотивите на съдията се повтаряха същите опровергани твърдения, включително, че компания на Асен Христов е “скрила“ миноритарната си инвестиция в германската банка Varengold (в действителност разкрита в оригиналния документ на BCSM с приложено доказателство от публичния регистър на BaFin).
Къде отидоха 13,575 милиона евро?
Тъй като през последните две седмици BSM отказваше достъп и информация за сметката на Христов, адвокатите му сега повдигат въпроси какъв е статусът на средствата, които е превел за придобиването, и дали те не са станали обект на злоупотреба.
Междувременно ECF отказва да върне потвърдителния депозит от 1,425 милиона евро, въпреки че сделката е нереализиранa и споразумението за покупко-продажба съдържа ясна клауза за погасяване.
Множество юрисдикции
“Сан Марино ни продаде банка, взе парите ни, а след това измисли наказателно дело, за да запази и банката, и парите“, каза Христов пред EUalive.net в ексклузивно тричасово интервю на 21 ноември. “Това не е просто провалена сделка. Това прилича на санкциониран от държавата грабеж, маскиран като регулация.“
Холдингът на Асен Христов вече е инструктирал адвокатите си да заведат искове в множество юрисдикции, включително, но не само: Сан Марино, Италия, България, съдилищата на ЕС, като Европейския съд по правата на човека, международни арбитражни центрове, като Международния център за уреждане на инвестиционни спорове и др.
Едно е сигурно: транзакция, започнала с ръкостискания и единодушни гласове в борда, завърши с липсващи 15 милиона евро, неочаквано криминално разследване срещу инвестиционната компания и репутацията на една микродържава за върховенство на закона, висяща на косъм.
Както Христов посочи във вторник, гледайки към силуета на София: “Дойдох в Сан Марино като инвеститор. Може би ще си тръгна като човекът, който доказва, че някои места в Европа все още бъркат банковия надзор с грабеж посред бял ден.“
Съдилищата на Сан Марино, Италия и Страсбург сега ще решат кой е прав.
Споразумение за асоцииране с ЕС, което се очаква да бъде ратифицирано от Съвета през 2026 г., би предоставило на Сан Марино реципрочен достъп до единния пазар на ЕС, включително услуги като банково дело и застраховане, като същевременно би изисквало приемането на съответните закони на ЕС (acquis communautaire) в областта на конкуренцията, защитата на потребителите и околната среда.
Рано в понеделник EUalive помоли Banca di San Marino, Централната банка на Сан Марино, Ente Cassa di Faetano (ECF) и Агенцията за финансово разузнаване на Сан Марино (AIF) за коментари.
Централната банка на Сан Марино (BCSM) отказа коментар по конкретния случай на BSM, позовавайки се на правна поверителност и стандартни пруденциални процедури. От институцията заявиха, че срокът ѝ за издаване на разрешения е напълно съобразен с вътрешните и международните норми и предупреди, че всяко публикуване на необосновани или вредни твърдения за нейното поведение може да доведе до съдебни действия за защита на репутацията ѝ.
Банката категорично отхвърли твърденията като по същество неверни и подвеждащи, заяви, че е действала в пълно съответствие със законодателството на Сан Марино, като отбеляза, че въпросът е обект на активно наказателно разследване от съдебните органи (които са издали публично изявление) и изрично си запази правото да предприеме съдебни действия за защита на репутацията на банката.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
