Режимът на пълен глад ще обезсили фирмите, смята Боян Дуранкев
Проф. Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Завършил е социално-икономическо планиране в УНСС, където продължава академичната и научната си кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. Автор е на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации във водещи университети и колежи, член е на УС на Българската асоциация по маркетинг. През 2013 г. проф. Дуранкев бе предложен за премиер от коалицията "Горда България", която участва в парламентарните избори.
- Господин Дуранкев, очаквате ли удължаването на специалния надзор над КТБ да предизвика паника сред хората?
- Много бих желал отговорът на този въпрос да е отрицателен, но много по-вероятно е да се случи точно обратното. Причините са няколко. Първо, онова, което в момента се случва в банковия сектор и не само в КТБ, означава, че има разклащане на системата. Съществува несигурност и най-вече смъкнато ниво на доверие както в отделна частна банка, така и в самата БНБ и нейната способност да контролира процесите, да извършва превенции и да знае какво да направи при кризисни ситуации. Така че напълно възможно е, особено за тези 3-4% от вложители, които притежават влогове над 100 000 евро в една банка, да започнат незабавно да прехвърлят тези остатъчни средства над нивото в други банки. Това пък означава, че най-богатите ще могат да си позволят в различните български банки да сложат на различни депозити над 3 500 000 евро.
- Как ще оперират занапред фирмите с блокирани сметки?
- Това е основният проблем. Тъй като вероятно тези фирми са разчитали банковата криза в КТБ да приключи на 21 юли. Оттук нататък обаче на компаниите трябва да е пределно ясно, че кризата може да продължи не само трите месеца от поставянето на КТБ под специален надзор, но и в законовите шест месеца. Сега не е ясно какво ще правят фирмите и как ще трябва да постъпят, особено частните компании, които са разполагали с ограничен капитал. Има въпросителни и около държавните фирми, държащи сметки в КТБ, защото те трябва да плащат на доставчици, на бюджета, да изплащат заплати. Този режим-диета или дори на пълен глад може да обезсили някои от фирмите и да ги доведе до банкрут.
- Дали ще бъдат достатъчни тези 3 месеца банков надзор?
- Налага се пак да бъда лош пророк. Пророкувах и дори се хванах на бас с колеги, че КТБ няма да бъде отворена на 21 юли. Причината за това е необходимостта от един по-сериозен разбор на кредитите, които по закона за кредитните институции са групирани в четири групи не само в КТБ, но и във всички банки. Нужна е ясна диагностика и ползване на рецептурника какво трябва да се направи. Ако голяма част от кредитите са трудни и невъзвръщаеми, това означава, че може би банката по някакъв начин трябва да банкрутира или да бъде закрита. Напълно е възможно, ако проблемните кредити са под 500-600 млн. лева, акционерите да потърсят възможности за освежаване на банковия резерв на КТБ.
- Как бихте обобщили последиците от ситуацията за бизнеса в страната?
- Смущаващи, трагични, че да не кажа за някои шок и ужас. 2-3 дни преди началото на кризата се твърдеше, че най-стабилното нещо в България е банковата система. Този мит рухна буквално за една секунда. Оттук насетне е очевидно, че вярата във финансовите институции ще бъде разклатена за продължителен период от време, а лечението ще бъде трудно и ще изисква много средства. Чувства се и недостигът на една солидна държавна банка, която да държи при себе си сметките на държавните компании и по този начин чрез една много по-голяма публичност да представи и да осигури превенция на държавните компании от рухването на която и да е частна банка. Да не забравяме, че всеки частен капитал по дефиниция е рисков.
- Ще има ли дългосрочно влияние кризата в КТБ върху банковата система, върху имиджа на страната ни?
- КТБ е четвъртата банка у нас и няма да повлияе сериозно на имиджа ни в чужбина, както това се случва в други страни. Едва ли тази криза ще има дългосрочно влияние, но все пак може да се очаква общо поразклащане на банковата система до година, че дори година и половина. Неминуема е обаче криза на доверието както в БНБ, така и в частните финансови институции.
- Каква ще бъде развръзката?
- Може да не изминат трите месеца и КТБ да бъде отворена. Това е единият вариант. Другият е да продължи търсенето на компромис между БНБ, правителство, президента и парламентарно представените сили, за да може по някакъв начин да бъдат решени по-бързо и по-удовлетворително за всички проблемите на тази банка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
