Руският президент направи демонстрация с турската карта и в първия мандат на Борисов
Сумата от 400 млн. евро такси, спомената за първи път, може да се използва в по-нататъшни преговори
До какво ще доведе за България изявлението на руския президент Владимир Путин в Анкара за спирането на проекта за газопровода "Южен поток"? Окончателно ли е то или просто цели катализиране на политическите решения за бъдещето на газопровода в Брюксел, София и други столици? Какво би загубила България от спирането на проекта? Възможно ли е изобщо изявлението на президента на една държава да анулира няколко вече сключени международни договора? Имаме ли изход от ситуацията и какъв е той? За отговор на тези и други важни за българската икономика въпроси се обърнахме към енергийния експерт проф. Атанас Тасев.
- Проф. Тасев, какво ще е следствието за България от изявлението на руския президент Владимир Путин в Анкара за спирането на проекта за газопровода "Южен поток"?
- Изявлението на руския президент Владимир Путин за спирането на проекта "Южен поток" трябва да бъде поставено в центъра на вниманието на сериозни аналитични групи, които се занимават с теория на игрите и изследване на операции. Още повече че неговата политика е образец на абсолютна последователност и неотстъпчивост. Никак не беше случайно например, че още в началото на първия мандат на премиера Бойко Борисов президентът Путин също направи подобна демонстрация. Без да се среща тогава с Борисов, той отиде в Анкара, където разигра турската карта - обяви се за нефтопровода Самсун - Джейхан с по-голям капацитет в сравнение с проекта Бургас - Александруполис, подкрепи изграждането на АЕЦ "Аккую" с руски реактори и формулира тезата за "Южен поток 2" с капацитет 63 млрд. куб. м газ в противовес на проекта "Южен поток 1", който трябваше да бъде с капацитет 31 млрд. куб. м газ годишно. На практика тогава с посещението си в Анкара Владимир Путин отправи косвено предизвикателство към България, защото 63 млрд. кубика капацитет на газопровода "Южен поток" вече е нещо много сериозно. Тогава премиерът Бойко Борисов прие това предизвикателство и България стана съществена част от този разширен проект "Южен поток 2".
- Какво губи България от спирането на проекта?
- Проектът "Южен поток" е изключително важен за нас. На първо място той ни гарантираше непрекъсваемост на газовите доставки. На второ - щеше да ни направи газов хъб на Балканите и един от важните в цяла Европа. Защото идеята на проекта беше от тези 63 млрд. куб. метра годишно 22 млрд. да се отклоняват край Провадия за транзита към трите балкански държави (19 млрд. - към Турция, Гърция и Македония и около 3 млрд. - за нашето потребление), а останалите 41 млрд. куб. метра - - да отиват за Централна Европа.
Сега руският президент Путин отново разигра турската карта, с която направи едно много сериозно внушение на премиера Борисов, като в същото време обаче му предостави и сериозна възможност той да отиграе добре ситуацията.
- В какъв смисъл?
- В смисъл, че ситуацията не е никак розова за България, но все пак имаме изход от нея. А ситуацията е следната. Със спирането на проекта "Южен поток" България наистина ще загуби много. Никой като че ли не обърна внимание, че със спирането на проекта и пренасочването му към Турция на практика Русия ще отреже транзита, който сега тече през територията на България към Турция, Гърция и Македония. А това са 18 млрд. куб. метра газ, от които годишно печелим около 150 млн. долара, и то от нашата транзитна система, чийто експлоатационни разходи се малки и следователно маржът на печалбата е сериозен.
Освен това Путин спомена нещо, което досега не беше казвано - прихода на България от 400 млн. евро годишно от "Южен поток" при използването на максималния капацитет на тръбата от 63 млрд. куб. метра. Ако решим обратната задача - това означава 1,8 - 1,9 евро за 1000 куб. м на 100 км транзит, като досега всички казваха, че такава транзитна такса няма. Реално такава транзитна такса не можеше и да има, тъй като все още не е ясна цената на привлечения ресурс за изграждането на газопровода. Но руският президент Владимир Путин посочи 400 млн. евро транзитни такси за България, които биха били едно добро условие за отиграване в един следващ вариант от преговорите по проекта.
- Това означава ли, че изявлението на Владимир Путин не слага абсолютен край на проекта?
- В никакъв случай не бива да губим надежда. Освен това с изявлението си президентът Путин на практика дава и друг коз на премиера Бойко Борисов - при евентуален международен арбитраж за "Южен поток руското волеизлияние в него би било компрометирано, тъй като в случая не ние замразяваме, а самата Русия спира проекта.
Така че по-скоро би трябвало да възприемаме изявлението на руския президент в Анкара като чиста проба игра на нерви. Защото и самият президент Владимир Путин едва ли би могъл да даде отговор на редица важни въпроси. Като например, първо - какво ще прави "Газпром" тези 63 млрд. куб. м газ от "Южен поток", ако ги закара до Турция реши да прави газов хъб на нейна територия. Второ, всички транзитни газопроводи имат нужда от големи газохранилища. Неслучайно "Банатски двор" в Сърбия и значителна част от капацитета на "Баумгартен" в Австрия отдавна бяха резервирани конкретно за "Южен поток". А Турция няма изградени големи газохранилища. Трето - нека направим реално сметките. Ако Русия отреже 19-те млрд. транзит за Турция, Турция и Македония, които ще минат по новия "Южен поток 3" (или "Син поток 2"), останалите количества газ къде ще отиват? Би трябвало с тях да се захранват страните от региона - Израел, Египет и пр. И ще остава един капацитет, който евентуално може да пусне в трансадриатическия газопровод. Значи новата руска схема излиза, но в далечна перспектива.
- Но може ли едно изявление, пък макар и на президент на велика държава, да сложи ей така край на няколко сключени международни договора?
- Да, именно поради което отново повтарям, че изявлението на Владимир Путин е игра на нерви. Доказва го дори фактът, че Москва е потвърдила участието си на срещата в Брюксел по проекта за "Южен поток". Ако наистина спира проекта - за какво ще ходи да преговаря в Брюксел?
Трябва да е ясно на всички, че Русия не е сама в проекта "Южен поток" - знаете, че по него има подписани редица международни договори. Това е един тежък инерционен проект, с многостранни интереси, в много напреднала фаза.
Може би най-важното в случая е, че с изявлението си в турската столица президентът Путин на практика катализира процесите в Европейската комисия, които в момента са в процес на рестарт на взаимоотношенията ЕС - Русия.
А това означава, че вече е време и ние като държава да вдигнем глас в общия хор в защита на проекта "Южен поток", тъй като ако не го направим - си оставаме основните потърпевши от всички участнички в него.
А и освен това - след като експерти на Еврокомисията идваха да ни проверяват по проекта - някой някъде да е прочел някакъв протокол или друг документ, в който да пише, че с нещо нарушаваме изискванията на Третия либерализационен пакет? Не, нали! А то не само че нарушения няма, а не може и да има поради факта, че всеки може да строи каквото си иска, след като има издадено строително разрешение. Проблемът би възникнал евентуално при започването на експлоатацията на газопровода, а дотогава всичко би могло да се промени.
Само че е крайно време ние да надигнем глас - стига сме хленчили като колежанка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
