Случайна смърт няма – така започва книгата "Животът и смъртта на Людмила Живкова”, майката на Тодор Славков, който днес отиде при нея на небето.
Когато Людмила, принцесата на социализма, си замина от този свят на 21 юли 1981 година, се шушукало, че датата не е случайна. 21 е свещеното число на Тибет, земята на снеговете, която години наред е вдъхновявала дъщерята на първия човек в държавата по онова време.
Когато на същата дата през 2021 година почина брат й, Владимир Живков, се заговори за скритото значение на числото 21. Според Дънов, всеки човек, който се сблъска с това число, трябва да прояви голяма решимост, за да отблъсне нещастието.
Кончината на Тодор Славков отново на 21-во число излиза извън всякаква нумерология или астрология.
Трета смърт на една и съща дата за една фамилия това означава само едно – прокоба.
Откъде идва тази зла участ?
Отговорът на този въпрос загатна още преди години журналистът Крум Благов, дълги години наш колега в „Стандарт“, в книгата си „50-те най-големи атентата в българската история “.
В нея той подробно описва как Тодор Живков тайно продава златния резерв на България на Москва, за да покрие дълговете ни към СССР. Това се случва през 1960 година, когато страната ни стига до първия фалит в рамките на живковото 33-годишно управление.
Златото на България тогава е било е 21 тона, събирано десетилетия наред.
Историята за тайната продажба, пазена десетилетия като строга държавна тайна, започва през далечната 1959 година. Икономическото положение в комунистическа България е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут, а Живков всячески се опитва да го скрие от хората.
Истината обаче е зловеща – през 1960 г. външният дълг на България достига до непосилните за онова време почти 3 млрд. лева. Голямата част е към най-големия кредитор на комунистическата власт - банките на СССР.
Живков на няколко пъти отива при Хрушчов в Москва, за да проси опрощаване, но се връща с празни ръце. Нещо повече – руснаците го притискат и му заявят, че няма да има нови кредити без погасяване на старите.
Любопитен момент е, че една германска банка от капиталистическия свят го спасява, но само за три месеца. Никой от Източния блок не се престрашава да му подаде ръка. Защото играта на Кремъл е била друга.
Схемата е била нагласена още през 1959 година, когато България изненадващо мести златото си на съхранение в СССР. Мотивът е, че сградата на БНБ не е достатъчно надеждна при бомбени атаки. Кюлчетата са натоварени на влак и после вкарани в трезора на Госбанк - Държавната съветска банка.
Месеци по-късно, точно на 21 юли 1960 година 21 тона злато са продадени на четири партиди на борсите – в Цюрих и Лондон. Цената за тройунция в Цюрих е била …. 35,10 щатски долара.
Общо за златото са платени 22, 7 милиона долара.
От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото с тях се погасяват дългове към СССР, отпуснати на София за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец
Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно – едва през март 1964 г., когато той вече е министър-председател. По това време международните цени на златото вече са скочили рязко - над 10 пъти. Щетата за България става все е по-огромна.
Легендата от векове по нашите земи носи, че откраднато или нечестно получено злато винаги носи голямо нещастие. Носи прокоба.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
