- Докато спорим комунистически или не е Осми март, забравяме за онези, в чието име е обявен
"Честит осми март, мила мамо". Навремето всички деца надписваха с детския си почерк картички по повод празника и хабер си нямаха, че това бил международен Ден на жената. Беше си ден на мама и толкова."Лифтинг на половин цена за Осми март!", "Купи парфюм на промоция за празника". Това пък е нещо, което редовно излиза в социалните ни мрежи, колкото повече наближава датата, за която също мнозина днес не знаят с какво е заслужила да бъде международен ден на жената. Тя вече е ден на промоциите - нещо като
женски "Черен петък", спонсориран от мъжете
Няма да се спираме на това какво всъщност празнуваме на този ден, толкова важен за равноправието и еманципацията на жените. Нито на Клара Цеткин и Ана Маймункова, които имат заслуги за превръщането му в своеобразно послание за правата на жените и по света, и у нас. Вероятно не трябва да се спираме и на това, че на тази дата, както на всички други наши празници, отново ще спорим - в случая дали празникът е комунистически, или не е. Ние неотдавна вече
употребихме Трети март като политическа писта
за "кандидати на държавната трапеза", а и той винаги е бил пробен камък доколко е разединена нацията ни. Затова и много хора се отказаха да отидат на Шипка, за да почетат героите.Друг популярен празник - 14 февруари, още е в двоумение Зарезан ли е, или Валентин. Народните будители и Хелоуин са във вечно единоборство, което кой знае защо отъждествяваме или с национални ценности, или със западен либерализъм, все едно не могат да се празнуват и двете.Въобще у нас празникът е повод да се караме - преди него, по време на него и след него. Вероятно
единственият празник, който доскоро ни сплотяваше,бе 24-ти май
но откакто някои адепти на латиницата започнаха да настояват да я въведем на мястото на кирилицата, скоро националното разединение ще бъде и там. А където има национално разединение, винаги се намира някой политик, който да го вземе под крилото си и да го опитоми. Не казвам "да го яхне", защото това е част от новговора /по Оруел/, въведен точно от политиците. Новоговорът, който напълно съсипа езика ни, обедни го и го превърна в език предимно на омразата. В език, на който не можем да се порадваме. В език, в който всички наши думи и мисли са се втвърдили. В език, който не познава празничното на думата "празник". В едни по-стари времена тази дума е означавала "празен" - тоест ден, в който не се работи и можем да го посветим на себе си. Напът сме да го превърнем в още по-празен ден - в който не се и мисли и можем да го посветим на мола. Ден, който политиците с охота приватизират за собствена употреба. Та за Осми март - от него ще спечелят десетки цветарски магазини и онлайн дюкяни с промоционални цени, студиа за лифтинг и фризьорски салони. Жените няма да спечелят. Поне не и тези, в чието име е обявен празникът. Жените, които продължават да работят за символични заплати в шивашки цехове в сивата икономика, а произведеното от тях отпътува за чужбина. Жените, които работят за по-ниски заплати от колегите си мъже, макар че са на една и съща длъжност. Жените, които са малтретирани, но продължават да живеят под един покрив с човека, който ги насилва.
Жените, които не смеят да се оплачат
Невидимите жени, чийто празник е Осми март, а те не се и опитват да го празнуват. Жените в безизходица.Може да е патетично, но все пак, когато спорим дали това е празник или не, дали е комунистически или не, докато купуваме цветя на колежките и подарък за съпругата, е хубаво да си помислим, че едни жени имат нужда не толкова от празник, а от защита на правата им, които са само на хартия. Е, и от едно цвете за Осми март.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
