Поетеса дебютира на 75

Изневерите най-много ме вдъхновяват, казва Лидия Чолакова

Поетеса дебютира на 75 | StandartNews.com

Монтана. 75-годишната Лидия Чолакова от Монтана празнува юбилей със стихосбирка. "Черно и бяло" е дебютна, но поетесата не смята да й остане единствена. Сама си занася стиховете в печатница, сама плаща от пенсията за отпечатване. Много ми излезе - цели 500 лв., но си струва подаръка, признава тя. Голямо удоволствие е да срещнеш познат, да извадиш от чантата книжлето и да му го подариш. Все едно, че му даваш душата си. Защото стиховете не са нищо друго освен много лични тайни, съкровени чувства, вълнуващи преживявания, извадени на показ. Докато ги пише, Лидия се крие от близките вкъщи, от приятели и колеги. Сега ги споделя с всички. Неописуем обрат, но това е животът, обяснява тя решението да издаде греховните си тайни.

Докато веднъж подрежда старите стихове, се ужасява. Ами ако хората възприемат написаното едно към едно, какво ще си помислят за мен, запитала се тя. "Изневяра до изневяра. Някога колеги и приятели са ми споделяли случки от своя живот, доверявали са ми за скрити любови и разлъки, а аз съм изливала споделените им чувства в куплети. Но нали поетът се отъждествява с лирическия герой, излиза, че всичко това е мое", обяснява поетесата. Затова решава да издаде книжката с псевдоним.

На младини изпраща стих в централен вестник, но не й стига смелост да се подпише. За голямо нейно учудване стихът е отпечатан с името Бистра Северян. Него сега избира и за стихосбирката си.

Когато обаче подарява "Черно и бяло" на приятели и познати, те я поздравяват. Става й хубаво, горда е. Тогава решава, че няма какво да се крие. Няма Бистра Северян, това съм аз - Лидия Чолакова, обявява вече тя.
Навремето Чолакова завършва икономическия институт "Карл Маркс" и започва като икономист в "Геоложки проучвания". Става шеф на търговско представителство, дълги години е работила в някогашното предприятие "Печатни произведения", където си била съвсем на мястото. За нея по това време в Монтана се носи слух, че притежава най-голямата домашна библиотека. Чете много, купува най-нашумялото. Но голямата си известност придобива като управител на централния универсален магазин. До 1989 година на такова място се казвало гореща точка, защото по всяко време е знаела какви стоки, най-вече вносни, ще бъдат доставени. Ако приятел има такава информация, много лесно ще се снабди с по-модерна дрешка, с гръцки обувки. Осъмва пред магазина и готово. "Познати, съседи ме молеха да им запазвам по нещо. Това сегашните клиенти на магазините не могат да разберат", обяснява г-жа Чолакова. След промените й дават да ликвидира предприятие.

Скоро на бял свят излиза и новото й амплоа - на поет. Няма възраст за любовта и поезията, казва тя. Лидия открива удоволствието от римите, когато е на 15. Много стихове написва оттогава, но с времето и много е разпиляла. "Оставям ги на белия лист, когато вече съм ги написала у мен. След това обаче никога не се връщам да поправям написаното. Защото стихът за мен е освобождаване от положителна или отрицателна енергия. Ако дълго я нося, се поболявам", разкрива Лидия.

Темите на стиховете й са различни. Най-много са любовните, но повечето са стон от изневяра. На въпрос или ли лично преживяно, отговаря: "Аз съм на 75 и в живота ми има от всичко по малко". "Жълти рози" е мое изживяване. Посветих го на един колега, който често ми подаряваше жълти рози. Един ден започнах да издирвам какво означават жълтите цветя. В стара книга прочетох, че са знак за отчайваща и безнадеждна обич. Тогава седнах и написах стихотворението. Не посмях да му го прочета, а днес той не може да го прочете, защото вече не е между живите. Друг мъж ме покани на текила в бар. Искал нещо да ми разкаже. Разбрал, че жена му изневерява и поискал развод. Беше в много сложна ситуация. Не му беше нужен съвет, а просто човек, с когото да сподели болката си. Така се роди "Текила". Проумях, че много хора страдат не от физическа, а от духовна самота. Страдат от лъжата, обидата, предателството. Такива споделени чувства са ме подтиквали към стих. Веднъж мои познати ми споделиха, че са оставили майка си в старчески дом. Беше им мъчно, но нямаха друг изход. Аз също се натъжих и по пътя за вкъщи съчиних "Дом за мама". Докато яденето се затопли, аз го записах на белия лист. След концерт на Лили Иванова написах стих, посветен на нея. Било е отдавна, но много вярно съм я разбрала не само като певица, но и като жена. Жена, вярна до гроб единствено на таланта си. В такъв смисъл всеки стих е предварително изживян."

Лидия Чолакова замисля втора стихосбирка. Ще я занесе в печатницата, когато събере нови 500 лв. от пенсията. Теми - повече от предишните. "Кой спря нощния влак" е посветено на любимия влак от София до Монтана, вече спрян, "Къде" - за младите, които напускат България... Засега не бърза. Нейното златно житейско правило е търпение и пак търпение. Търпеливият човек греши по-малко, казва тя. Показва го и с живота си. На 75 издава стихосбирка. Има време и за втора, що са години занапред, все мои са, шегува се новоизпечената поетеса.

Телефонна грешка

Нова година - трапеза богата...
Среднощ - компания шумна...
Звъни телефонът,
Слушалката с цвят на небе.
Задъхана, плаха, леко смутена...
- Ало... грешка!
- Грешка ли?
- Не!
Твоят глас беше топъл и ласкав,
пожелава да бъда добре.
Аз слушам, дори слушалката с цвят на небе,
не може да скрие мечтата, тъгата, лъжата,
които са цяло море.

Нова година - трапеза богата...
Среднощ - компания шумна...
Звъни телефонът,
слушалката с цвят на небе.
Говориш, че обич плюс обич,
плюс сто километра,
не правят и ласка дори.
Говориш, че обич плюс обич,
плюс сто километра,
вгорчават ти всичките дни.
От сто километра долита до мене
в слушалката глас като вик...,
че обич плюс обич, плюс сто километра
са равни на - ти не дойде!

Текила

След кратките срещи
в тайни квартири
откраднала малко любов,
аз търся утеха
и търся закрила
и пак бих изпила
чаша текила,
ей тъй - на инат!

За кражбата скрита
и двамата знаем,
но мен ме боли
и търся утеха,
и търся закрила
и пак бих изпила
чаша текила,
ей тъй - на инат!

И тъжна и сладка
е моята тайна,
оставам отново сама
и търся утеха,
и търся закрила,
и пак бих изпила
чаша текила,
ей тъй - на инат!

Текстове под сн.
а
Лидия Чолакова днес

с
...и на младини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай