Победоносецът призовал в Света гора монаси от Палестина

Неръкотворната икона и до днес прави чудеса

Победоносецът призовал в Света гора монаси от Палестина | StandartNews.com
  • Образът му във Фануилския манастир изчезнал, но се появил в Зографския 
  • Неръкотворната икона и до днес прави чудеса

 

За празника на св. Георги Победоносец отиваме мислено в Света Гора, Атон, в Зографския манастир. Векове наред той е символ на българския православен дух, крепител на духовните ни ценности и ревностен застъпник за чистотата на вярата. 

Самият манастир "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е от 980 година. Според историята, манастирът е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света свят човек като св. Йоан Рилски.

Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че Чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора.

А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до днес се съхранява в главната съборна черква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони

Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. В него се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.

Както и другите манастири, нашият също представлява укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. "Ограждането" от околния свят има както символичен, така и чисто практически смисъл. Някои постройки са издигани на изключително труднодостъпни места и човек като че ли не може да търси рационално обяснение за това как са съграждани. Най-впечатляващият пример е вероятно манастирът "Симон Петър", издигнат на скалиста основа над морската шир.

Масивни входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на отделните съставни сгради и помещения на манастирите - централна манастирска църква (в нашия манастир те са две - главната "Св. Георги", завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката "Свето Успение Богородично", построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на "Зограф" на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също така множество параклиси - в самата църква, между жилищните помещения, извън манастира. 

Има и не малък брой български скитове,

разпръснати на различни места из полуострова.

В двора на нашия манастир е и паметникът на светите Зографски мъченици - 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са загинали вследствие на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които нападат и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите чрез приемане на уния с Римокатолическата църква. Паметникът е издигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в църквата "Св. Георги" сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните. 

Според оскъдните документи, които могат да се открият днес, в нашия манастир се е подвизавал и известният зограф св. Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София - т. нар. Мала Света Гора. 

Основните сцени в съборната църква "Св. Георги" са дело на Митрофан Зограф. Наред с каноничните сцени и сюжети от Свещеното Писание, прави впечатление присъствието на български светци, както и многобройни ктиторски портрети. Много важна е фигурата на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането на малката църква и на една част от жилищните помещения на манастира - т. нар. Банско крило, отделил също така и значителни суми за Хилендарския манастир. Великолепният иконостас е завършен през 1834 година. Той разгръща пред нас невероятно богатство от геометрични и растителни мотиви и животински фигури, сцени от Стария и Новия завет.

Чудната история на Фануилската икона 

Както и по-горе казахме, историята на чудотворната икона на св. Георги е особено интересна и няма как да не развълнува сърцата на християните. За произхода на тази икона се разказва следното: 

В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов. И там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден пред очите на братята и монасите този образ станал невидим. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на игумена на тази обител, наречен Евстратий, и му казал: "Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните".

След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги образ на свети Великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител св. Георги обител.

Така се разраснало още повече първото Зографска монашеско братство. То било съставено от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път и от честни монаси, дошли от изток, призовани и доведени от самия светец. За игумен бил поставен дошлият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.

Вестта за самоизписалия се образ на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата.

Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо.

Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписания образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно иконата да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко пипнал иконата с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал на мястото на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, с ужас разбрал, че е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви - негови и на придружителите му - не помогнали. Накрая свети Георги му се явил и му казал: "Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие". Тази частица стои до днес върху честното лице на светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай