Селото бие София по желание да пренареди кандидатите за евродепутати
Евелина Славкова, АССИ "Прогноза"
Остава по-малко от месец до изборите, които ще определят 17-те депутати, които ще ни представляват в Европарламента. Кампанията за евровота започва сред социален и икономически песимизъм и ниска степен на доверие към националните политически институции. Това показват данните от национално проучване АССИ "Прогноза", проведено в периода 5-13 април 2014 година сред 1013 души.
На фона на тези нагласи се отчита високо доверие към Европейския парламент. Мнозинството в българското общество продължава да възприема Европейския съюз като инструмент за решаване на национални проблеми (най-вече по отношение на стандарта на живот), а не като единна политическа цялост. Също в контекста на евроизборите основните теми, по които българският избирател иска да чуе кандидатите, са безработицата (23%) и икономическия растеж (22,1%).
Един от ключовите въпроси е доколко българският избирател се интересува от предстоящия евровот? До голяма степен българското общество осъзнава важността на предстоящия вот, което обаче няма пряка връзка с декларираната активност за гласуване. Едва една четвърт от българите обаче продължават да смятат, че изборите не са важни.
В ход е пуснат разказът, че евроизборите ще решат съдбата на правителството. Част от политическите сили възприемат предстоящия вот като генерална репетиция и проверка на силите за евентуални нови парламентарни избори. За по-голямата част от българите гласуването на 25 май се възприема като тест за кабинета "Орешарски" - 58,2%. Реално на този етап не изглежда, че тезата "изборите са тест за правителството" влияе върху готовността за гласуване. И при тези, за които изборите са тест, и за тези, за които не са, процентите на категорично решилите да гласуват са сходни- 48,9 към 49,4%. Нагласите към предсрочни парламентарни избори доминират, но и обратната гледна точка също е достатъчно популярна - 44,5% към 35,8%. Твърдата мотивация за гласуване е по-висока при хората, които не смятат, че трябва да има предсрочни парламентарни избори.
Водачите на листите са важен фактор, който може да привлече, но и да отблъсне избиратели.
Доколко партията е водеща за българския избирател или по-скоро личността на кандидата излиза на преден план? Данните сочат, че малко по-голям е делът за тези, които поставят мажоритарния пред партийния мотив при определяне на своите предпочитания за кого да гласуват. В същото време спрямо твърдото намерение да гласуват делът на тези, за които партията е водеща, е по-голям от дела на тези, за които водеща е личността - 63,1% към 53,8%.
Този път реденето на листите в партийните централи може да бъде превъзмогнато чрез възможността за преференции. Идеята става по-популярна, но сякаш смисълът не е достатъчно осъзнат - 34,5% не могат да преценят дали да посочат свой фаворит. Интересното е, че в София тези, които няма да използват преференция, доминират (28,7%- да, 39,2%- не), а в селата е обратно (36,5%- да, 31,7%- не).
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
