Парите за здраве ще стигнат до септември

Парите за здраве ще стигнат до септември | StandartNews.com

Трябва да търсим допълнително финансиране на системата, казва д-р Румяна Тодорова

София. 400 млн. лв. е дефицитът на здравната каса, който се очертава до края на годината. Независимо кой ще управлява, проблемът ще трябва да намери решение. Какви са възможните варианти и защо така се получава всяка година, попитахме д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК.

- Д-р Тодорова, има 400 млн. лв. дефицит в НЗОК, какво очаквате да се случи?

- На последния Надзорен съвет болшинството стигнаха до извода, че трябва да се върви към актуализация на бюджета, защото дейността на лечебните заведения е извършена и ако не се заплати, те търсят правата си в съда. Тук имаме няколко такива дела - вървят от 2010 и 2011 г. Но е крайно време да седнем и да решим кардиналните неща в здравеопазването. Мисля, че дори този законопроект, който беше вкаран в парламента, няма да реши проблема докрай. Мисля, че философията на здравното осигуряване и на плащането са изкривени. Имаме договор с БЛС за обеми и цени в рамките на гласувания бюджет. Ние си изпълняване задълженията и плащаме, но кой следи как се изпълнява обемът. Той не е сведен на ниво лечебни заведения, за да се държат те отговорни. Ако това беше така, тогава можехме да се съобразим със закона за публичните финанси и да кажем - касата плаща дотук. А сега законът за здравното осигуряване казва - плащате всичко изработено от болниците, а другият за публичните финанси - не може да надвишавате бюджета си.

- Добре, но законът за публичните финанси и бюджета на НЗОК бяха приети в края на миналата година, защо се приема нещо, което не може да се изпълни?

- Когато се готви проектът на бюджета на касата, управителят на НЗОК изпраща проект до МЗ, а след това със становището оттам го праща на МФ. В писмото до МЗ от 23 октомври обяснявам, че при тези разходни тавани недостигът на НЗОК тази година ще е около 400 млн. лв. Ние сме сигнализирали, че трябва да се вземат бързи мерки за разходната и за приходната част. Защото не може само да затягаме колана, системата тогава се изкривява. Хубавото е, че събираемостта на вноските за тази година върви много добре.

- Защо цялата вина за липсата на пари се стоварва върху НЗОК, изтичат ли парите?

- Сигурно някои изтичат, цифрите говорят много. Въпросът е много сериозен, голяма част от хрониците сега се лекуват в болниците. Една част от изводите е, че имаме неефективна извънболнична помощ. Специалистите работят в извънболничната и болничната помощ и това дава възможност на лекаря да вкара пациента в болница, защото така е по-спокоен. Но така болниците вършат цялата работа и специализираната помощ няма стимул да се развива и се намира в недобро състояние. Ако направим една акредитация на ДКЦ-та, какво ще открием. Време е да започнем прехвърлянето на дейности от болниците към извънболничната помощ, като там се сложат и определени изисквания за квалификация и апаратура.

- Новата методика взриви окончателно системата, дава ли тя юридическа възможност на касата да не плаща надлимитната дейност на болниците?

- Напротив, за разлика от старото постановление тук има разписан текст, че дейността над прогнозните бюджети ще бъде заплатена по ред и критерии, определени от Надзорния съвет.

- Това не означава ли, че след като свършват парите, няма да плащате надлимитната дейност и тя няма вече да е дължима в бъдещ период?

- Касата при всички положения ще плаща, докато има пари. Дали е лимит или над него, щом свършат парите, няма как да платим. Иначе съдът е този, който решава кой е крив и кой е прав. Обикновено досега дейност, която е извършена от болница, няма вариант да не я платим.

- Имате още 500 млн. лв. за болници до края на годината, какъв ще е принципът на плащане, ако няма актуализация?

- Без актуализация парите ще стигнат до септември, останалото ще трябва да мине към следващата година. Но има един малък резерв от около 100 млн. лв., който също ще използваме, а очакваме да видим и какво ще е преизпълнението на приходите от НАП.

- Как си обяснявате желанието за оставката ви от университетските болници?

- Нямам обяснение, ще продължим да контролираме качеството. Не се притеснявам от нападките, нито да си отида - един човек няма да реши проблема на системата.

- Реално изплатените средства при тях по-малко ли са от м.г.?

- Не, повече са, единици са тези като столичната онкология, където си отиде един екип и пациентите се преляха към други болници. Но за 50-те най-големи болници реално платените пари до 31 май са с около 30 млн. лв. повече от тези през 2013 г. А за всички болници са с около 150 млн. лв. повече в сравнение с м.г.

- Всяка година касата е в положение, когато парите не стигат, има ли разлика с предишните години и защо се получава така?

- Да, има разлика. Влязоха много нови лекарства, болниците тази година са повече с още 6, с 26 нови дейности, отделно старите разшириха дейността си със 790 структури. Този процес се задълбочава, на практика ние не плащаме за дейност, а за издръжката на болниците.

- Депутатите не приеха законопроекта за промени в здравната система, но казахте, че те не са достатъчни, какво още трябва?

- Трябва анализ и система за проследяване на дефицита в болниците. Нека на три месеца да се казва какво се случва с ресурса в тях. Има около 50 лечебни заведения, повечето държавни, които харчат около 65% от ресурса на НЗОК за болници.

- Това не е ли оправдано?

- Оправдано е, защото са големи болници. Проблемът е, че трупат дългове, което означава, че или мениджмънтът не е добър, или наистина ресурсът е малък. За мен отговорът е, че това са единствените пари, които влизат в тези болници, а ние трябва да плащаме само за лечебна дейност. Принципалът трябва да отговаря за останалите неща или мениджърът трябва да докарва допълнителни приходи.

- Частните болници слагат успоредна тарифа за кешово дофинансиране, законно ли е, след като работят с НЗОК?

- В НРД пише, че кеш средства от пациента не могат да се искат, ако плаща НЗОК. Но наредбата за достъп позволява да се искат пари за други услуги, за битови условия. Тоест - има вратички.

- Така ли трябва да се продължава с вратички, или да кажем касата плаща 60%, останалите 40% имате избор как да дадете - на ръка, чрез фонд?

- Смятам, че така трябва да се каже, но преди това трябва да се види за какво не стигат парите. И тогава касата да каже "Ние можем да платим дотук".

- Това беше идеята на ДПС и БСП в началото на мандата, защо забуксува?

- Не знам, но според мен наистина е назрял моментът за появата на допълнителен източник на финансиране. НЗОК без резерва, който имаше, не може да се справи, сега тя има зад гърба си нула. В този раздут брой болници финансовият ресурс не стига. Трябва да се направи вътрешно преразпределение в системата между болнична и извънболничната помощ и тогава да се продължи. В Сърбия също има една каса и няколко частни фонда с минимален ресурс. Имат и много частни болници, но касата в тях покрива само спешност.

- Колкото и пари да се наливат в системата, ако роенето на болници не спре, нещата ще се решат ли?

- Не, трябва да се спре. Държави като Полша са минали по този път и трябва да се поучим от тях. Как те са могли да слагат мораториум на дейности, на нови лекарства, на болници. Ако не минем през момента на оздравяване, системата няма да се оправи.

- Предстои ви анализ за полугодието, какви проблеми ще очертаете?

- Те са много и ескалират с всяка следваща година. Трябва да се вземат спешни и непопулярни мерки. Те няма да се харесат на всички, но трябва да настъпи оздравителен момент. Ще проследим финансирането на болничната помощ, новите дейности, които се дадоха на НЗОК. Как преди МЗ е заделяло за онкомедикаменти 102 млн. лв., а сега с таргетната терапия ще стигнем около 200 млн. лв. България е цитирана като добър пример, защото повече пациенти имат достъп и това е чудесно, но имаме ли ресурс. Прехвърлянето на интензивните грижи също е скъпо - стремежът на болниците да получават повече средства ги накара да си качат нивата и тази година няма да има излишък в това перо. Никой не е направил предварителен разчет с прехвърлянето на тези дейности. Да, по-гъвкава е системата, но иска пари.

- Какви ще са решенията, които ще предложите?

- Първата мярка трябва да бъде оздравителна. Решението е политическо, но аз ще изкажа своето мнение за това дали трябва да се прехвърлят дълговете в следващите години или веднъж завинаги трябва да се каже дотук, и да започнем нещата начисто с бързи и категорични промени.

- Доволна ли сте от договарянето на медицинските изделия, това ли са реалните цени?

- Не знам дали това са реалните цени, но все пак направихме икономия около 6 млн. лв. Тепърва този въпрос трябва да се обсъжда.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай