Богатите и образованите живеят по-дълго, признава проф. Екатерина Титянова
Тайните на активното стареене разкри акад. проф. д-р Екатерина Титянова, шеф на Клиниката по функционална диаганостика на нервната система във ВМА, в своята лекция по време на официалното откриване на Деветата среща на българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Форумът се проведе между 2-5 октомври в столицата съвместно с Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ).
Стареенето е непрекъснат процес на промени, които нямат точно определено време на възникване, но се свързват с напредването на биологичната възраст. Така проф. д-р Екатерина Титянова, шеф на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА - София, започва да ни въвежда в тайните на активното стареене. Тя уточнява, че този процес е относителен и за спортистите например може да започне доста по-рано, още докато са на 20 г.
Обичайно започва след 50-те
но може да настъпи преди и след това", посочва професорът по неврология.
Стареенето представлява взаимодействие между нашето ДНК и заобикалящия ни свят. "То всъщност е неуспешно взаимодействие между генотипа и околната среда по време на живота", разяснява проф. Титянова. Тя посочва, че страната ни се нарежда на 6-то място сред най-старите нации в света по данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2004 г. Преди нас са само Япония, Италия, Германия, Гърция и Швеция. Според статистиката, 17,2 на сто от българите са на възраст над 65 г. За сравнение, в страната първенец - Япония, този показател е 19,5 на сто, а в САЩ, които са в дъното на класацията - 12,4%. Процентното разпределение на възрастовите групи у нас за 2008 г. сочи, че българите на възраст 0-14 г. са 13,8% от населението, а тези между 15-64 г. са 68,5%. Нашенците над 65 г. пък са 19,1 на сто, като тенденцията е до 2025 г. да станат 21%. "Спрямо 1940 г. продължителността на живота у нас е нараснала с 32 г., а спрямо 1900 г. броят на българите над 70 г. се е увеличил значително", посочва още проф. Титянова. Тя подчертава, че застаряването носи със себе си важни социални проблеми. "30 на сто от ресурсите в здравеопазването се изразходват за лица над 65 г., като се очаква този процент да стане 50 до 2030 г. Възрастните хора се нуждаят от повече социални грижи и финансови ресурси. Ето защо активното дълголетие се превръща в мисия на ХХI век", разяснява професорът по неврология.
По думите й, дълголетието е борба на два противоположни процеса: продълголетие и антидълголетие. Продълголетието се състои в откриването на стволови клетки и развитието на регенериращата медицина, както и създаването на нови лекарства за контрол на генетичния риск. А зад антидълголетието стоят
пандемията от затлъстяване
замърсяването на планетата, активирането на токсични и възпалителни агенти, увеличаването на инфекциите поради пренаселване, намаляване на хигиенизирането и чистата вода. "Доказано е обаче, че отстраняването на един рисков фактор няма ефект върху преждевременна смърт от други причини. Ето защо профилактиката на всяка болест е ключова за дълголетието", подчертава проф. Титянова.
Сред факторите, които определят индивидуалното ни стареене, са наследствените и генетични различия, произволни клетъчни мутации, соматични ДНК или случайни увреди в процеса на стареене, които създават индивидуална мозайка от тъканни промени. А потенциалните подходи, за да забавим стареенето, се състоят в диети и медикаменти, забавящи възпалението и оксидативния стрес, както и генетичната регулация и клетъчната регенерация. Важно тук е активното стареене. "То е процес на оптимизиране на възможностите за добро здраве, активен социален живот и сигурност", разяснява проф. Титянова. "30 на сто от това как стареем се определят от гените, които носим и фамилната ни обременност", посочва професорът по неврология. Според проф. Титянова, е важно да знаем, че промяната в начина на живот във всяка възрастова група може да забави или ускори появата на заболявания. Факторите, които влияят на здравето ни през всички възрасти, са хранене, телесно тегло, двигателна активност, тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, социалноикономическият статус и пол. "Стилът ни на живот и нашето поведение дълбоко засягат генетичния профил на стареене", посочва още професорът по неврология. Генетичният му маркер пък са теломерите. "Те са окончания на хромозомите с неспособност за връзка с други хромозоми и фрагментите им. При всяко делене теломерите се скъсяват поради неспособността на ДНК-полимеразата да синтезира копие на самия край на хромозомата. ДНК-полимеразата се нуждае от primer, към който може да бъде добавен първият нуклеотид. Този феномен се нарича краева недорепликация и е един от най-важните фактори на биологичното стареене", обяснява проф. Титянова. Тя посочва, че всъщност дължината на теломерите са асоциира с дълголетието. А стволовите, половите и карциномните клетки предпазват теломерите от скъсяване и
превръщат клетките в "безсмъртни"
Според проф. Титянова, много заболявания се свързват с промяна в гените ни, като например преждевременната загуба на коса или побеляването й, ранната сърдечно-съдова болест, ранното остаряване, захарния диабет, ранната мултифокална атеросклероза, синдрома на Даун.
Кога обаче започва стареенето? "От деня на раждането ни, то е индивидуален и различен при всеки човек процес. А в хода на живота се създава ендогенна невропротекция чрез изграждане на мозъчен толеранс към застрашаващите ни фактори", обяснява проф. Титянова. Тя посочва, че най-дълго живеят хората с най-добър социално-икономически статус, с най-високо образование, които носят най-добрите гени за дълголетие, приспособяване и мозъчна пластичност, ползват най-добра медицинска помощ и имат най-малко рискови фактори. Според проф. Титянова, ако навършим 65 г. и сме жени, съществува вероятност да живеем още 19 г., а ако сме мъже - 15 г. Ако пък доживеем 85 г., ще живеем още средно 6,5 г. за дамите и 5,8 г. за господата. "Стратегиите за активното дълголетие включват упражняване на мисълта и тялото - висока ангажираност, самоконтрол и адаптивност, социална и физическа активност, социализация, здравословно хранене и позитивно мислене. А стремежът към него трябва да ни води!", категорична е проф. Титянова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
