Поредица от скандали, свързани с промените в учебните програми, доведоха до оставките на просветния министър Тодор Танев и заместничката му Ваня Кастрева. Какво не успя да обясни МОН и сгреши ли в комуникацията с обществото, "Стандарт" попита Ваня Кастрева.
Дамгосаха хората в министерството като некадърници
Грешката ни беше, че малко говорихме с медиите, казва Ваня Кастрева
- Госпожо Кастрева, премиерът вече разписа оставката, която подадохте. С какви чувства си тръгвате от министерството?
- Със смесени. Тръгвам си с удовлетворение, че с работата като заместник-министър към успяла да направя заедно с колегите от министерство на образованието първи реални стъпки за дългоочакваната и наложителна промяна в училищното образование. Приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование е само началото на промяната. С усилената работа на екипите бяха приети първите три основополагащи държавни образователни стандарта. Щастлива съм, че в стандарта за учебния план се заложиха възможности училищата да бъдат институции със свой собствен облик. Това, което аз харесвам в закона е възможността за прилагане на принципите на училищната автономия. Надявам се, че те ще бъдат разгърнати, защото всяко училище трябва да защитава своята идентичност. Трябва да погледнем на системата през интересите на децата, да работим за тях, но не през погледа на вчерашния ден. Трябва да изведем системата от стройните редици на тоталитаризма и да изграждаме мислещи и знаещи млади хора, които не просто могат да четат и пишат, а могат да разсъждават и да вземат решения. Това не се постига с формулите на строгото централизиране. Надявам се, че колегите, с които съм работила, са почувствали свободата да изразят добрите си идеи, изградени върху експертизата и опита. В министерството на образованието, сред членовете на работните групи, сред нашите социални партньори и съмишленици на промяната, работят отговорни хора, изградени специалисти, отдадени на системата.
Надявам се, че реформата ще продължи независимо от това кой на каква позиция работи за нея. Длъжностите не са най-важното в системата. Важни са знанията за нея. Важно е да се следи пулса на живота и в неговия ритъм да се творят промените. Важно е да си се докоснал до тревогите и надеждите на хората. Важно е да обичаш децата, да се грижиш за тях. Важно да отстоиш достойнството на учителя и да склониш глава пред труда му. И с тази отговорност да подпишеш един или друг документ. Аз лично съм се постарала, правейки всяко едно предложение на министъра да мисля за хората, за които отговарям. Не се притеснявам от предложенията, които съм правила, защото винаги съм се водила от своите принципи за справедливост, добронамереност, откритост, диалогичност. Да, не винаги те са били приемани, но в това няма обида. Това е част от екипната работа. Задължение на заместник-министъра е да предлага решения, отговорност на министъра е да взема решения.
От друга страна, се чувствам огорчена. Когато един човек е направил всичко в рамките на възможностите си, за да направи реални стъпки за подобряване на работата в системата за която работи и това не е разбрано от професионалната гилдия, от обществото и знайни и незнайни "герои" хулят безсрамно и безнаказано името му - това е огорчение, залък, нараняващ не просто гърлото, а душата.
- Какво според Вас бе в основата на скандала, довел до оставката на министър Танев и Вашата?
- Не мисля, че имам правото да коментирам това, защото аз съм част от този екип. Но в един екип всеки има различна работа и различни отговорности. Отговорността на екипа, който аз съм представлявала, е била отговорност на експерти, които със знание и опит са опитват да дадат живот на Закона и да очертаят перспективите на системата, които работят по правилата. За всичко останало аз не мога да нося отговорност.
- А фактът, че не успяхте да обясните на обществото промените?
- Мисля, че слабата комуникация с медиите и обществото беше една от грешките на екипа.
- Законът Ви натисна да съкратите сроковете за новите учебници в първи и пети клас. Според издателите те са невъзможно кратки. Ще има ли според Вас нови учебници?
- При така стеклите са обстоятелства децата няма да имат нови учебници по новите учебни програми. Ще учат със старите учебници, законодателят е предвидил тази възможност, и учителите трябва да са готови по старите учебници да преподават новото учебно съдържание.
- Какво от направеното от Вас се надявате да бъде продължено?
- Надявам се всичко да бъде продължено. Иначе няма как да се направи реформата. Защото всичко, което е в рамките на задълженията на министерството в сферата на средното образование, просто е направено. Политическото говорене за несвършената работа на екипа е много далече от фактите. Не смятам, че дирекциите, които представлявам, не са си свършили работата. На обществото може да не е станало ясно какво точно се прави, но в същото време хората, които са извън професионалната сфера, започнаха да коментират неща, които не са им особено ясни. Например защо е направена тази реформа. Не министерството е започнало реформата, новият Закон за предучилищното и училищното образование е приет от Народното събрание. Хората не четат, а коментират. За съжаление липсата на гражданско образование на поколения се яви като зейнала пропаст. Но за това не е виновно само училището. Да не могат хората да направят разлика какви са функциите на една законодателна и на една изпълнителна власт - това е жалко за съвременната ни държава. МОН изпълнява разпоредбите на закона, приет от парламента, в него е разписано ясно и точно какво трябва да бъде направено и кога. Цяла година течаха обсъждания, че според новия закон структурата на образователната ни система се променя - основното образование ще се завършва в седми клас, че имаме два гимназиални етапа. А в един момент дебатът отново се връща и това се стоварва върху министерството. Аз не разбирам откъде идва тази кратка памет, тази неграмотност и желание да има кръв и жертви. Зрелището, което се разигра, искаше своите жертви - и ги получи.
- Може ли започнатата реформа да бъде завършена, или трябва да се започва отново?
- Аз лично смятам, че новият екип има шанс да продължи. Че всички, които работят за благото на децата ни, ще разберат колко е важно институциите да си говорят, да мислят и да действат в една посока. Че замерянето с вини не е държавническо поведение. Манипулирането на обществото, на което станахме свидетели според мен в последната седмица, ще бъде може би голямото оръжие на новото време. Вероятно не всички си дават сметка колко опасна е тази игра. В последните дни всички говорят за робство. Реално погледнато, ние продължаваме да носим робското чувство у себе си. Какво ми дава основание да мисля така? Първо, че можем много лесно да бъдем изманипулирани. Свободният човек разсъждава, робът търси свободата си. Той няма привилегията да разсъждава. Робът не уважава институцията, за него тя е окова. За свободния е правила и възможности. Направи се всичко възможно, за да бъде разрушено доверието към една институция. И оттук нататък как ще мотивираш служителите на министерството на образованието да работят добре? Те работят под невероятния стрес, че във всеки един момент ще бъдат низвергнати и дамгосани като некадърници. Аз в качеството си на заместник-министър, доколкото ми е във възможностите, търсех добрия път към реформата. Но тя трябва да започне първо от съзнанието на хората. Защото говорим не за интересите на една или друга политическа сила, за интересите на един или друг икономически кръг, говорим за интересите на децата ни.
- Каква е основната вина на МОН?
- Много малко се говореше за нашите идеи, много малко се говореше за нашите мотиви и аргументи на промяната. Това е оставило погрешно впечатление, първо, за работа на тъмно, което абсолютно не е вярно, и за работа на парче. Вземането на всяко едно решение е било след анализ на онова, което се е случило преди нас.
Аз не съм убедена, че много хора са прочели учебните програми, и въобще колко хора знаят какво е учебната програма. Тя е ръководство за учителя, не е конспект на учебника. Учебната програма е това, което учителят трябва да направи, независимо дали с учебник или без, за да прокара в часовете знанието, което децата трябва да усвоят. Но всички "отрекоха" и дамгосаха учебните програми. Надявам се, че следващият екип ще бъдат много по-активни в комуникацията си с медиите, с обществото, защото те са възможността за промяна. Когато чрез тях истината стигне до хората, те могат да разберат същността на промяната. Не се притеснявам от това, което оставям на моя колега заместник-министър, това е работещ екип и структурирана промяна, която ще доведе до изпълнението на закона. Нека да се даде възможност на хората в тези екипи да говорят повече, да бъдат повече сред медиите, сред учителите и мисля, че нещата ще се случат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
