Надпреварата за млад медик вече тече с пълна сила. "Стандарт" събра предложенията за най-добрите лекари до 40 г. у нас. Както и за болничните мениджъри, които им дават шанс да се развиват в България. Тримата първенци сред лекарите ще получат 1-годишни стипендии в размер на 400 лв. месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио. Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, са разработени съвместно с БЛС и Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com.
Ударите по имиджа на съсловието ни са пагубни
Като студент работех като санитар и сестра, разказва д-р Кирил Карамфилов
- Д-р Карамфилов, защо избрахте да учите медицина?
- Още по време на средното си образование изпитвах афинитет към природните науки. Химията бе така ясна, точна и подредена, а биологията отговаряше на толкова много въпроси, свързани с функционирането на човешкото тяло, с оцеляването на видовете и т. н., че почти несъзнателно бях привлечен за каузата. В края на средното си образование нямах никакво съмнение, че моят живот ще бъде свързан с медицината, положих максимални усилия, за да се подготвя и да мога да изпълня тази своя мечта.
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която сте завършили?
- Както повечето млади лекари, в началото на своето следване исках да стана хирург - предизвикателството да спасяваш пациентите със собствените си ръце е изключително голямо. От друга страна, от първите години на следванетo бе важно за мен да имам контакт с "реалната" медицина, нямах търпение да бъда близо до лечението на пациентите. Слава Богу, за подобни ентусиасти имаше такава възможност - студентите медици можеха да работят като санитари и сестри в клиниките. Ето защо, случайно или не, още първите години на следването започнах като санитар в операционната на УМБАЛ "Св. Екатерина". Макар за някои хора подобна позиция да не е особено престижна, аз го приемах като голям шанс да се докосна до кардиохирургичното оперативно лечение. Близо година след това се наложи да транспортирам пациент до катетеризационната зала за спешна инвазивна интервенция - стерилността, бързите и адекватни реакции на оператора, както и фактът, че пациентът излезе с решен проблем, ми направиха огромно впечатление. След този ден
знаех, че инвазивната кардиология е "моята" специалност
Не след дълго започнах като сестра в сърдечна реанимация, което ми позволи да усвоя някои важни практически аспекти при лечението на кардиологично болните, още повече че се чувствах и пряк участник в терапевтичния процес.
- Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
- Разбира се, че вярвам в Хипократовата клетва! Освен, че е един от най-тържествените моменти в живота ми, съм убеден, че всеки добър лекар - титулуван или не, дори на интуитивно ниво спазва постулатите в нея. Ако действията на един лекар се отклоняват от заветите, съдържащи се в клетвата, то той престава да бъде професионалист и всичките години, прекарани в обучение и практикуване, могат да се считат за загубени. Слава Богу, тези казуси са редки и са по-скоро изключение. Всяко едно от 12-те изречения е важно и има своя дълбок смисъл.
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
- За мен като лекар изключително важен е професионализмът. И в него включвам достойното отношение към пациента, разбирането и съчувствието, както и постоянното усъвършенстване. Медицината е изключително динамична и бързо развиваща се специалност и съвременното лечение трябва да се познава и прилага. Освен това трябва да се има предвид, че всеки един пациент е различен и представлява уникален случай (има различни възраст, пол, общо състояние, заболяване, стадий и т. н.), което налага поведението да бъде индивидуализирано и да бъде съобразено със всички тези особености. Това би осигурило най-голяма ефикасност и най-малко странични реакции.
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- Мисля, че подобно на всяка друга държава, здравната система в нашата държава не е съвършена. Разбира се, у нас са необходими повече усилия, за да може и пациентите, и лекарите да се чувстват доволни. Несъмнено финансите са важен момент, който касае здравните работници, но много по-важен апект според мен представлява имиджът ни в обществото. Напоследък наблюдавам една изключително неблагоприятна тенденция - да се дискредитират лекарите в България. Това би имало пагубен ефект върху доверието на пациентите спрямо лекарите, а без доверие лечението би било неефективно.
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
- Да, определено смятам да остана в България. Разбира се, имало е и моменти, в които съм мислил за напускане, но те са били по-скоро моментни състояния. Независимо, че много заминали колеги твърдят, че професионалната реализация би била по-лесна и успешна зад граница - тук са моето семейство, моите роднини, повечето от близките ми приятели. Те формират моята среда -
нещо, което не бих могъл да изградя никъде другаде
Звучи тривиално, но аз наистина вярвам, че в държавата има достатъчно млади, образовани и мотивирани хора, които да помогнат да се завърши тежкият преход.
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- Мисля, че за младите лекари няма пречки. За човек, който осъзнава, че е в началото на професионалния си път, е нормално да приема, че ще върши повече "черна" работа, която другите избягват. Защото това ще им даде опит, знание и самочувствие, които имат огромно значение в професионалния живот на един лекар. Естествено, трябва да бъде осигурено и съответното достойно възнаграждение, което да се увеличава успоредно с квалификацията на лекаря.
- Какво искате да се промени в здравната система?
- Ефективността. Ресурсите да бъдат пълноценно и правомерно използвани за модерна база, техника, обучение, които ще гарантират съвременна и ефективна медицина.
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
- Да си спомнят и да мислят от позицията на обикновен практикуващ лекар - защото само така биха могли да се идентифицират проблемите в ежедневната практика. Разбира се, те трябва да мислят и за по-сложни неща като планиране, контрол и т. н., така че поставянето в позиция на обикновен практикуващ лекар е само един аспект, но според мен много важен.
- А на пациентите?
- Да имат повече търпение, разбиране и доверие. Защото често българските лекари са изморени,
изтощени и държат да се свърши "важната" работа
- да се диагностицира адекватно и лекува правилно пациентът и по-"маловажните" - като търпение и усмивка при прегледа, се неглижират. Въпреки това болшинството от българските лекари са добри професионалисти и вършат работата си правилно.
Д-р Кирил Карамфилов е на 37 г., женен, с две деца. Завършва медицина в МУ-София с пълно отличие и удостоен със "Златен Хипократ". Взема специалност по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология. В момента работи в Клиниката по кардиология на "Александровска болница". Преди това трупа опит в УМБАЛ "Св. Екатерина" и "Токуда".
Д-р Карамфилов има над 50 публикации, три от които - в списание с импакт фактор на 2. Изнася лекции на над 20 научи форума. Печели награда за най-добър постер на 13-ия Национален конгрес по кардиология. Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България. Национален координатор на програмата "Стент за живот".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
