НОЩ­та свър­ши. А се­га на­къ­де?

• Хо­у­мо­фи­сът вър­ши по­ве­че ра­бо­та, да­ла­ве­ра­та драз­ни, пар­ла­мен­тът не лип­сва
• Не­ис­то­во ис­ка­ме да се вър­нем към нор­мал­ния жи­вот, но те­пър­ва ще се учим как­во оз­на­ча­ва то­ва

Два зна­ка бе­ля­за­ха края на НОЩ­та. Ста­тис­ти­ка­та на за­ра­зе­ни­те от ко­ро­на­ви­рус за­поч­на да кра­чи по пла­то­то с по 50-60 слу­чая на ден. На­ци­о­нал­ни­ят опе­ра­ти­вен щаб (НОЩ) сле­зе от те­ле­ви­зо­ра с ле­ко­та­та, с ко­я­то Вен­цис­лав Му­таф­чий­ски сме­ни ге­не­рал­ска­та уни­фор­ма с еле­ган­тен тъ­мен кос­тюм. От 3 май, не­де­ля, ко­га­то лич­но пре­ми­е­рът Бой­ко Бо­ри­сов об­я­ви курс към раз­хлаб­ва­не на мер­ки­те и въз­ста­но­вя­ва­не на оби­чай­но­то все­кид­не­вие, не­ис­то­во се пи­та­ме как­во всъщ­ност оз­на­ча­ва връ­ща­не към нор­мал­ния жи­вот. И кой е той след Ко­вид-19? За­що­то пос­лед­ни­те два ме­се­ца ни по­ка­за­ха, че всич­ко, ко­е­то смя­тах­ме за нор­мал­но, е точ­но об­рат­но­то.

1. Съ­нят ле­ку­ва. Ня­ма ак­ти­вен, ра­бо­тещ чо­век не са­мо в Бъл­га­рия, кой­то по­не вед­нъж да не е чу­вал от док­то­ра си: спри се, ще из­пу­шиш. И кой­то ти­пич­но по на­шен­ски да не се е нап­ра­вил на ба­ба­ит: Ще си по­чи­вам, но на оня свят. До та­ка­ва сте­пен бях­ме свик­на­ли с бър­зи­те обо­ро­ти, свръх­на­то­вар­ва­не­то и ро­зо­ви­те хап­че­та, че при­е­мах­ме за на­пъл­но нор­мал­но да ра­бо­тим по 16-18 ча­са на ден, да об­щу­ва­ме с вай­бър, да виж­да­ме де­ца­та си за 15 ми­ну­ти сут­рин, за да им се ска­ра­ме, че за­къс­ня­ват за учи­ли­ще, да се бу­дим на кар­фич­ки, убе­де­ни, че не­що сме заб­ра­ви­ли... Ся­каш сам Гос­под ни спря, сблъс­квай­ки ни с ви­рус, кой­то ни зат­во­ри вкъ­щи. Та­ка раз­гле­дах­ме до­ма си, опоз­нах­ме се­мейс­тва­та си, на­у­чих­ме се от­но­во да раз­го­ва­ря­ме. Стра­хът от за­ра­за­та, за ко­я­то ни­що не зна­ем, ни нап­ра­ви по-гри­жов­ни не са­мо към близ­ки­те си, но и към се­бе си. Про­уч­ва­не, свър­за­но с пот­реб­ле­ни­е­то на ток, из­да­де, че по­ве­че­то хо­ра из­пол­зват изо­ла­ци­я­та не за да се от­да­дат на меч­та­но­то хо­би, за ко­е­то веч­но ня­мат вре­ме, а... прос­то за да се нас­пят. Ля­гат ра­но, ста­ват къс­но, дрем­ват сле­до­бед. За­що­то нор­мал­ни­ят жи­вот за­поч­ва след 8 ча­са сън.

2. Хра­на­та е здра­ве. Веч­но за­бър­зан и на­ше­не­цът се на­у­чи да не гот­ви. Топ­ли­те щан­до­ве на ве­ри­ги­те, за­ве­де­ни­я­та за до­маш­на хра­на, пи­ца­ри­и­те и хи­ля­ди­те рес­то­ран­ти с дос­тав­ки по до­мо­ве­те пре­вър­на­ха ак­тив­ния бъл­га­рин в хо­лес­те­рол­на бом­ба, а де­ца­та - в учеб­ник по зат­лъс­тя­ва­не. Изо­ла­ци­я­та, ужа­сът от опаш­ки­те в ма­га­зи­на и ми­ли­о­ни­те ре­цеп­ти за иму­ни­тет за­вър­тя­ха от­но­во май­ки­те край печ­ки­те. Та­ка по­лу­фаб­ри­кат­ни­те хла­пе­та най-пос­ле опи­та­ха боб ях­ния, ле­ща и ориз.

3. Ра­бо­та­та е удо­вол­ствие. Пре­ди ко­ро­на­ви­ру­са хо­у­мо­фис зву­че­ше ка­то прес­тъп­ле­ние. На все­ки, ос­та­нал да ра­бо­ти от до­ма си, се гле­да­ше ка­то на из­пе­чен кръш­кач. Ока­за се, че 2/3 от слу­жи­те­ли­те днес приз­на­ват, че на ма­са­та вкъ­щи са мно­го по-ак­тив­ни. И то­ва им но­си не са­мо удов­лет­во­ре­ние, но и удо­вол­ствие. Ко­га­то ше­фът и ко­ле­ги­те не те виж­дат, един­стве­ни­ят на­чин да до­ка­жеш, че си пъл­но­це­нен, е ко­ли­чес­тво­то и ка­чес­тво­то на дей­нос­тта, ко­я­то вър­шиш. За­то­ва бач­каш за три­ма. Неслу­чай­но ре­ди­ца фир­ми об­мис­лят да за­па­зят и в "нор­мал­ния жи­вот" ра­бо­та­та от дис­тан­ция. Та­ка ос­вен всич­ко дру­го ще пес­тят от офис и ре­жий­ни. А ико­но­ми­я­та си е чис­та пе­чал­ба.

4. Ле­ка­ри­те ни са кла­са. Веч­но нас­тро­е­ни­ят скеп­тич­но към док­то­ра, учи­те­ля и по­ли­цая бъл­га­рин най-пос­ле се на­у­чи да ги ува­жа­ва. И ап­ло­ди­ра. Смър­то­нос­ни­ят ви­рус по­ка­за, че ле­ка­ри­те ни на­ис­ти­на са на ви­со­та. До­ка­то в Ан­глия и САЩ са­мо­то сти­га­не до док­тор е ця­ло чу­до, у нас ле­ка­ри­те не до­пус­на­ха ла­ви­но­об­раз­но раз­прос­тра­не­ние на за­ра­за­та, спа­си­ха мъж след 38 дни ин­ту­ба­ция. Анес­те­зи­о­лог се бо­ри със за­ра­за­та във Ви­дин, сту­ден­ти в бе­ли прес­тил­ки ста­ват доб­ро­вол­ци в бол­ни­ци­те. Пок­лон и рес­пект!

5. Да­ла­ве­ра­та ве­че драз­ни. На фо­на на ле­кар­ска­та все­от­дай­ност ко­ро­на­ви­ру­сът раз­кри срам­на ста­тис­ти­ка. За два ме­се­ца ин­фар­кти­те в Бъл­га­рия са пад­на­ли с 50%, съ­об­щи Бо­ри­сов. И пуб­лич­но се за­пи­та кол­ко ли още ди­аг­но­зи със скъ­пи кли­нич­ни пъ­те­ки сме при­е­ма­ли пре­ди ко­ро­на­ви­ру­са за не­що нор­мал­но. И сме пла­ща­ли от джо­ба си за тях ка­то да­нъ­коп­лат­ци. В но­вия жи­вот те­зи вра­тич­ки със си­гур­ност тряб­ва да бъ­дат зат­во­ре­ни.

6. Пар­ла­мен­тът не впе­чат­ля­ва ни­ко­го. Го­ди­ни на­ред при­е­мах­ме пар­тий­ни­те скан­да­ли­ от сря­да до пе­тък в На­род­но­то съб­ра­ние за най-нор­мал­но­то не­що на то­зи свят. Тол­ко­ва бях­ме свик­на­ли с тях, че до­ри ни лип­сва­ха, ако за­се­да­ни­е­то про­пад­не­ше по­ра­ди лип­са на кво­рум или не­що дру­го. Е, ока­за се, че от­със­тви­е­то на пре­пир­ни­те в за­ла до­ри не се за­бе­ляз­ва. Не­що по­ве­че - съ­би­ра­не­то на де­пу­та­ти­те вед­нъж на ня­кол­ко сед­ми­ци, за да при­е­мат в стро­ен ред важ­ни за­ко­ни е доб­ре дош­ло за всич­ки. До­ка­за­тел­ство бе из­слуш­ва­не­то на Бо­ри­сов за мер­ки­те сре­щу за­ра­за­та - со­ци­а­лис­ти­те, ко­и­то го по­ви­ка­ха, ос­та­на­ха без смис­ле­ни въп­ро­си към не­го. А Ма­реш­ки от­кро­ве­но въз­клик­на: Ува­жих­ме Ни­но­ва вед­нъж, сти­га тол­ко­ва.

7. Ми­нис­тер­ски съ­вет си свър­ши ра­бо­тата. Со­ци­а­лис­ти и дру­ги ум­ни и кра­си­ви дру­га­ри гро­мя­ха два ме­се­ца ка­би­не­та, че ня­ма план за ов­ла­дя­ва­не на за­ра­за­та, ни­то прог­ра­ма за из­ли­за­не от кри­за­та след нея. Све­тов­на­та ста­тис­ти­ка оба­че ги оп­ро­вер­га. Бъл­га­рия за пър­ви път е щас­тли­ва да бъ­де на ед­но на най-пос­лед­ни­те мес­та - по брой на смър­тни слу­чаи и за­ра­зе­ни. А прог­ра­ми­те за под­по­ма­га­не на биз­не­са, май­ки­те, мал­ки­те и сред­ни­те фир­ми, все още са са­мо със спес­те­ни па­ри от бюдже­та и с пре­раз­пре­де­ле­ни ев­роп­рог­ра­ми. Неслу­чай­но за пър­ви път от го­ди­ни на­сам до­ве­ри­е­то в пре­ми­е­ра и ми­нис­три­те ряз­ко ско­чи на­го­ре.

8. Дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние е бъ­де­ще­то. Кол­ко­то и труд­но да бе за учи­те­ли, ро­ди­те­ли и уче­ни­ци, он­лайн уро­ци­те не са­мо тръг­на­ха, но и в мно­го слу­чаи пос­тиг­на­ха впе­чат­ля­ва­щи ре­зул­та­ти. Де­ца­та не са­мо за­ля­гат по­ве­че над ма­те­ри­а­ла, за­що­то кон­тро­лът вър­ху тях е дво­ен. Но и раз­ви­ват зна­ния и ком­пю­тър­ни уме­ния с раз­лич­ни до­пъл­ни­тел­ни про­ек­ти. Ро­ди­те­ли­те пък, ко­и­то по на­вик жи­ве­ят с усе­ща­не­то, че тях­но­то гар­дже е №1, при­до­би­ха ре­ал­на пред­ста­ва къ­де точ­но се на­ми­ра де­те­то им на фо­на на ос­та­на­ли­те. По­у­чи­тел­на си­ту­а­ция за всич­ки.

9. Ту­риз­мът за­поч­ва от­на­ча­ло. След ня­кол­ко ус­пеш­ни къ­де ре­ал­но, къ­де по ста­тис­ти­ка се­зо­на, ту­риз­мът у нас за­поч­ва раз­ви­ти­е­то си бук­вал­но от­на­ча­ло. Ту­рис­тът от но­вия ден ще е мно­го по-раз­ли­чен. Той ще пъ­ту­ва с ко­ла, ще се па­зи от олин­клу­зи­ва, ще ис­ка без­пла­тен шез­лонг на два мет­ра от дру­гия. А бран­шът ни те­пър­ва ще стъп­ва на кра­ка, тър­сей­ки си кад­ри и па­ри за рес­тар­та. Сре­ща­та на две­те гру­пи ин­те­ре­си в къс­но­то ля­то мо­же да не се ока­же най-въл­ну­ва­ща­та. И най-ус­пеш­на­та.

10. Да­ре­ни­е­то е пър­ва доб­ро­де­тел. Из­ми­на­ли­те два ме­се­ца ни на­у­чи­ха, че ня­ма ни­що по-нор­мал­но и ес­тес­тве­но от със­тра­да­ни­е­то и съп­ри­час­тнос­тта. Най-ху­ле­ни­ят чо­век в дър­жа­ва­та по­ка­за на всич­ки, че има най-го­ля­мо сър­це. Лич­на­та под­кре­па на на­род­ния пред­ста­ви­тел от ДПС Де­лян Пе­ев­ски за бол­ни­ци и ле­ка­ри на пър­ва ли­ния, за бед­ни хо­ра и се­мейс­тва­та на док­то­ри, за­гу­би­ли бит­ка­та с ви­ру­са, от­дав­на над­хвър­ли 5 ми­ли­о­на ле­ва. За раз­ли­ка от град­ска­та дес­ни­ца, ко­я­то все още не е да­ри­ла ни­то лев, но про­дъл­жа­ва да го ата­ку­ва за щя­ло и не­ щя­ло, бъл­га­ри­те му бла­го­да­рят за жес­та с до­ве­рие. В рей­тин­га на лич­нос­ти­те, по­ли­ти­ци и дър­жав­ни­ци от но­вия жи­вот той вле­зе в топ 10. А при­ме­рът му се ока­за за­ра­зи­те­лен за куп биз­нес­ме­ни и фир­ми.

Ис­ти­на­та е, че след два ме­се­ца изо­ла­ция из­граж­да­не­то на но­вия нор­ма­лен жи­вот ще е ис­тин­ско­то пре­диз­ви­ка­тел­ство за все­ки - от се­мейс­тво­то в неп­ла­тен от­пуск без лев до­хо­ди, до дър­жа­ва­та ка­то ця­ло. От за­вър­та­не­то на ко­ле­ло­то за мал­кия биз­нес, през но­ви­те прог­ра­ми за дреб­ни и ед­ри ком­па­нии, ко­и­то ка­би­не­тът ще оси­гу­ри, до из­пра­вя­не­то на стра­те­ги­чес­ки от­рас­ли ка­то ту­ри­зъм, стро­и­тел­ство, ма­ши­нос­тро­е­не. Но­ва­та нор­мал­ност оба­че изис­ква пре­о­цен­ка на ста­ра­та - по сек­то­ри, за да се пре­на­ре­дят при­о­ри­те­ти­те та­ка, че жи­во­тът не прос­то да про­дъл­жи ня­как по ръ­ба, а да по­лу­чи тла­сък, кой­то да ком­пен­си­ра за­гу­бе­но­то. Са­мо то­га­ва нощ­та ще си е стру­ва­ла.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com