Сряда,

Независимостта е сред върховете ни.Какво не знаем?

От: Александра Равначка -
180
Независимостта е сред върховете ни.Какво не знаем?
A
A
A
  • Този акт е резултат от духовната сила на българския народ, казва доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
  • И в коронакризата увеличихме регистрираните читатели на 18 776

ЕТО КАКВО КАЗВА ДОЦ. Д-Р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА В ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК "СТАНДАРТ":

 - Доц. Александрова, какво не знаем за 22 септември - Деня на независимостта на България?
- Като всеки политически акт и Обявяването на Независимостта на България през 1908 г. подлежи на противоречиви оценки и полярни емоции. За нас безспорен остава дълбокият смисъл на този исторически факт за еманципацията на българската държава. Манифестът за обявяване на независимостта на България дължи естетическото си изящество и на стремежа на неговите създатели да потвърдят непрекъснатата връзка на Третото българско царство със Симеонова България и с династията на Асеневци. Не бива да пренебрегваме и факта, че България се нарежда като равнопоставена държава сред другите формации в Европа. И равносметката след всичко това ни дава правото днес да окачествим обявяването на Независимостта като един от символичните върхове в българската история, също като връх Мусала, на който тогавашните министри и цар Фердинанд полагат подписите си под Манифеста.
Може би е добре да спомена хронологията на историческите събития, които довеждат до обявяването на Независимостта на България.
На 3 март 1878 г. Русия и Турция подписват прелиминарен мирен договор. България се възстановява като държава, обхващаща по-голямата част от българската етническа територия. Великите сили не приемат новата държава в границите, определени в Санстефано. Германският канцлер Ото фон Бисмарк поема ролята на арбитър. След серия от предварителни и дипломатически сондажи на 1/13 юни в Берлин е открит конгрес. Заседанията му продължават един месец. Взетите решения слагат тежък отпечатък върху съдбата на българите. Санстефанска България е разпокъсана. Северна България със Софийския санджак образуват автономно, трибутарно княжество. Териториите на юг от Стара планина добиват право на административна автономия в рамките на Турция. Македония и Одринска Тракия са върнати на Османската империя. Сърбия получава Пирот и Враня, а Румъния Северна Добруджа.
- Кои са предпоставките за обявяването на независимостта  - политически и икономически?
- От една страна на България е отнето правото на самостоятелна външна политика, т.е. да сключва договори, да участва в международни конференции, да разкрива редовни дипломатически мисии и др. От друга страна тя се задължава да плаща годишен данък на Османската империя.
Българските правителства се стремят да заобиколят наложените ограничения и нарушаването на забраните се превръща в практика. България участва в международни конференции, сключва външни заеми и търговски спогодби.
През юли 1908 г. младотурският комитет "Единение и напредък" обявява въвеждане на конституционно управление. Съставено е ново правителство, а целта е чрез преобразувания в империята да се предотврати нейното разпадане.
Няколко дни след избухването на Младотурската революция българският дипломатически агент в Цариград  Иван Ст. Гешов в писмо до външния министър Ст. Паприков лансира идеята да се провъзгласи независимостта на България. Ал. Малинов нарежда на Паприков да се започнат постъпки в Цариград за обявяването на независимостта.
Междувременно в столицата на Османската империя става "инцидент", който влошава отношенията между България и Турция. На 30 септември в Цариград се устройва гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която не е поканен българският представител Иван Ст. Гешов. България отзовава Гешов от Цариград, а Турция от своя страна изтегля комисаря си от българската столица.
Другото събитие, което предшества обявяването на независимостта е стачката в компанията на Източните железници. За да предотврати големите загуби за търговията, Дирекцията на източните железници моли Дирекцията на българските държавни железници да поеме обслужването по линиите на българска територия до прекратяване на стачката.
През септември 1908 г. външните министри на Русия и Австро-Унгария Александър Изволски и барон Алойз фон Ерентал решават да не се противопоставят.
На 16 септември 1908 г. българското правителство взема решение независимостта да бъде обявена на 21 септември. На княза е телеграфирано незабавно да се върне в страната (на 10 септември по случай 60 годишнината на Франц Йосиф той е приет в двореца в Будапеща като независим владетел).
На 22 септември със специален манифест във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за независимо царство.
Българската независимост е нарушение на Берлинския договор и трябва да получи международно признание. На 23 септември 1908 г. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина. На 24 септември гръцкото правителство провъзгласява присъединяването на автономния Крит към Гърция.
На 6 април 1909 г. в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава новото политическо положение на България.
С провъзгласяването на независимостта българската държава се изравнява със своите съседи Румъния и Сърбия, получили независимост след Берлинския конгрес (1878). Дипломатическите връзки с другите държави са приведени в съответствие с новото положение.
- Можем ли да кажем кой носи заслугата за този акт - обявяване на независимостта на България?
- Всяка политическа идея е свързана с определени модели на управление. Младата българска държава от деня на своето Освобождение е поставена в сложна обстановка на вътрешни противоборства и външни влияния и интереси. Не можем с лекота да приписваме "заслуги", нито пък да търсим грешки. Много са личностите от обществения и политическия елит на България, които довеждат до акта на обявяване на Независимостта. Би било несправедливо и исторически некоректно да изреждам имена и да изтъквам заслуги. Отговор на вашия въпрос трябва да потърсим в духовната сила на българския народ, в изконния народен стремеж за независимост, в неговата непримиримост към опитите за обезличаване и светлите идеали, придобили форма и плътност в епохата на националното ни Възраждане.
- 112 години по-късно. Променило ли се е нещо в независимостта на народите и Независимостта само дума ли е за младите хора днес?
- Ако отгърнем страниците на тълковния речник, ще прочетем, че независимостта е "отсъствие на зависимост, влияние, подчиненост; самостоятелност, свобода". Моят прочит на тази идеална категория е, че независимостта има разнообразни измерения и съдържание в  различните исторически периоди от развитието на обществата и е пряко свързана с тяхната нравственост, емоционалност, духовност и ценностна система. Ние имаме потребност да разглеждаме независимостта като отделен аспект в проекцията на личността и тук ще се спирам на тълкуването й като свобода. Стремежът към независимост трябва да бъде съпътстван от чувство на отговорност към собствените ни решения и действия, за да бъде градивен и да води до развитие и усъвършенстване. За мен свободата, без такава отговорност, губи своята стойност на идеал и може да доведе до разруха и самоунищожение.
- Директор сте на най-голямата обществена библиотека в България, създадена през 1878 г. Какви документи, свързани с Независимостта, пазите?
- В Български исторически архив към Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" има архивни документи, които са свързани с обявяването на независимостта на България. Така например в сбирката "Портрети и снимки" разполагаме с фотография на Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, снимки на Александър Малинов, Андрей Ляпчев, генерал Стефан Паприков и др.
В архивния фонд на Димитър Станчов има редица писма между него и външния министър Стефан Паприков, които имат връзка с признаването на независимостта.
- Как се е променило пред годините отбелязването на Деня на независимостта?
- То следва политическите процеси, съпътстващи новата и най-нова история на страната ни. Актът е възприет недвусмислено като паметна за българския народ дата непосредствено след неговото осъществяване. Той е отбелязан тържествено още през следващата 1909 г., както в страната, така и в българските посолства в чужбина. След Първата световна война денят на Независимостта се отбелязва заедно с възкачването на цар Борис III на българския престол на датата 5 октомври (по нов стил). Именно заради това празникът е определен като "фашистки" и е забранен след 1944 година. През 1998-ма обаче, с решение на Народното събрание денят на Независимостта на България е обявен за официален празник. Националната библиотека отбелязва през годините този ден с експозиции, които представят документалните свидетелства за този важен, значим  политически акт, съхранявани главно в Българския исторически архив.
- Как ще коментирате отношението на българите към културата? Посещават ли хората библиотеки и театри?
- Културата изисква всекидневни грижи от страна на цялото общество и е с огромно влияние върху подрастващото поколение, за да могат младите да изградят собствена ценностна система и естетически критерии. Особено в днешните дни е много важно ролята на културата в България да се преосмисли и приоритизира.
Тук е и мястото на библиотеките като центрове за култура. Стремежът ни е да оползотворим напълно потенциала на Националната библиотека за развитието на нашата страна и на Европейски  съюз.
- Как се отразиха тези близо 2 месеца карантира на Библиотеката?
- Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не е затваряла врати за повече от две седмици. До края на август посещенията на място са 19 846, а виртуалните 34524 или общо 54370, което се доближава до капацитета на работа за същия период през 2019 г. - 71 163. Нещо повече през 2018 г. сме имали 12 000 регистрирани читатели, през 2019 г. са били 16 000, а през тази година към август сме с 18 776 читатели. Това не е изненада за нас, защото Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" притежава уникални колекции, които представляват интерес както за широк кръг индивидуални потребители, които работят с документите с научна или с образователна цел, така и за държавни институции, обществени организации, висши и други учебни заведения, научни институти, библиотеки. През цялото коронавирусно време поддържахме връзка с читателите, като им предоставяхме безплатни онлайн услуги и разнообразни рубрики, културни събития и виртуални изложби.
Нещо повече! Мога да кажа, че имаше засилен интерес към документите от специалните колекции на "Български исторически архив", "Ориенталски отдел", "Старопечатни, редки и ценни издания", "Картографски и графични издания", "Музикални издания". Търсят се също така периодични издания и книги в областта на философията и историята. Удовлетворява ни фактът, че все повече студенти идват и ползват услугите на Библиотеката. Ние, от своя страна, им отговаряме с професионализъм. Пандемията извади на показ някои от най-добрите и най-лошите страни на човечеството, но несъмнено една от добрите страни е завръщането към литературата, към книжовността, към духовността.
- През пролетта на 2019 г. започнахте основен ремонт на покрива на Библиотеката. Какво е състоянието му в момента и като цяло колко труд се изисква, за да се стопанисва подобен културен институт?
- Разбира се, грижата за една културна институция каквато е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е изключително отговорна и трудна. Ремонтът на покрива е финализиран, но винаги има нещо, което се нуждае от грижа и разходи.
Когато отворихме врати за нашите потребители и трябваше да спазваме противоепидемичните мерки и за тях и за книгите едновременно, се наложи да закупим машина за дезинфекция, която на принципа на UV лъчение да дезинфекцира документите, които се  ползват в читалните. За мен грижата за библиотеката е ежедневие и отговорност.

 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички