Несръчната джебчийка на живота ни

Смислените разговори стават напълно невъзможни

Несръчната джебчийка на живота ни | StandartNews.com
  • Смислените разговори стават напълно невъзможни

"Несръчна джебчийка в градския транспорт докарва пътниците до оргазъм". Ето това вестникарско заглавие, прелюбезни, ми липсваше през изтеклата седмица! Премиерските компромати, разкритията от Дубай и воплите от Белград държат ползователите на градската мобилност в състояние на постоянен оргазъм. Проблемът е, че ескалиращото исо на "разкритията" предизвиква такава какофонична каденца, че всякакъв смислен разговор е напълно невъзможен. В средата на седмицата известен с "достоверността" си сайт пусна нощното шакфче на премиера, пълно със златни кюлчета и 500-еврови пачки, а отгоре му зареден пистолет... Такъв мизансцен и в гангстерските филми от началото на 80-те години трудно може да бъде открит. Вследствие, ако утре в ефира на централните новини Борисов

изяде две невръстни дечица

това няма да впечатли никого. В химията има термин, наречен "праг на насищане", който - пренесен в публичния живот - е една от хитрите тактики на черния пиар. Толкова хитра, че започвам да се чудя дали премиерът сам не ги организира тези неща. Но понеже следя живите му предавания във фейсбук, мисля, че просто няма как да му остава време и за това...
Извинявам се за израза "черен пиар". В модерните либерални условия той е неуместен, както и черна металургия и опитите да се очерни Тръмп....
Факт е, че поради липсата на смислена опозиция (последният ход на Нинова е да наплаши жителите на Хасково, че водата им е отровна), управляващите сами създават постоянни напрежения най-вече с недомислени приказки и кампании. Като реакцията срещу нападналите през уикенда Северна Гърция български туристи! Разберете най-после, че тези територии си ги чувстваме наши още от времето на Второто българско царство и никакви Ньойски договори, Ангелкови и Христо-Мутафчиеви клетви няма да ни спрат!
Министърката на туризма

смело посегна

и на метеорологичното лято, разтегляйки го до октомври. Нещо, което само Гео Милев си е позволявал досега с твърдението, че "септември ще бъде май". Припомням й, че поетът скъпо плати за това си прозрение! Жалбите на туристическия сектор биха могли да бъдат повод за един сериозен разговор. Най-после да стане ясно, че Слънчев бряг и Златни пясъци са всичко друго, но не и български туризъм. Българският туризъм е Созопол, Гела, Рибарица... Малките спретнати градчета и курорти, където хората наистина се стараят българите да се чувстват у дома, а не бетонните резервати за нискодоходни германци, поляци, румънци и англичани. За младите българи Слънчака отдавна е само уикенд дестинация, при която не е важно къде ще спиш, защото - така или иначе - няма да спиш. И никакви патриотични призиви няма да ги накарат да променят отношението си. Досега не съм срещнал нито една промоция за българи от големите курорти, която да ме грабне. Не е нужно да ни бомбардирате с оферти за "ниски цени", макар че и това помага. Просто - лошото обслужване не бихме го предпочели и на ниски цени, защото е... лошо обслужване. От бетонвю-то от балкона, до салама за закуска, при направата на който не е пострадало нито едно животно, всичко това е специфика не на "българския туризъм", а на една ужасяваща халтура, проявяваща се в много други области на публичния ни живот. На целия този сектор е редно да му изпеем "пак ще се срещнем след 10 години" и да го оставим наистина да поработи върху себе си едно десетилетие. Които трябва, да фалират, които успеят - да оцелеят, но всички да разберат, че ние сме им много по важни от "Тюи" и големите туроператори. Категорично отказвам с данъците си да подкрепям некадърни и неумни хора, които

отказват да поумнеят вече две десетилетия

Има два основни вида ограбвания - на парите и на доверието ни. Така нареченият "български туризъм" е само една от несръчните джебчийки в нашия живот. Да бъда виртуозно ограбен в стил "Пантуди" или дори "Понци" - не че ще ме зарадва, но някак ще го приема като изражение на впечатляващ, макар и престъпен талант. Но постоянните несръчни опипвания отдавна не предизвикват друго освен отвращение. Политическите джебчийки в публичния сектор също отдавна се държат като крадци на гъска. Гепят гъската и тичат по улицата. Крясъци, пух, пера, някакви хора се правят, че ги гонят. Сякаш не знаем, че основен принцип на съдебната ни система е да залови всеки крадец и да го... застави да делят откраднатото. Тези, които крадат много, внимателно следят тези, които крадат малко, да не крадат много. За окраденото обществено доверие не ми се говори. От 1990-а насам това е основният спорт на политическата класа, в практикуването на който тя става все по-несръчна и по-несръчна. Главно поради липса на смислена съпротива.
Как да се измъкнем от всичко това? Един изход ни подсказва италианският учен Паоло Тагалогун. Той твърди, че поради въвеждането на Грегорианския календар не сме сметнали точно предсказанието на маите и краят на света се падал тази година на 21 юни. Другият изход е да не чакаме нито маите, нито септември, който щял да бъде май, а сами да сложим край на света си, пълен с несръчни джебчийки на доверие...
Но, прелюбезни, подозирам, че и тази неделя краят на света няма да бъде нищо особено. Надеждите ми, свързани с евентуални поуки от необичайната 2020-а за света и България, бавно се свеждат до скулптурна фигура на тоалетна хартия. Приз, който, вън от съмнение, заслужаваме взаимно да си раздадем!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай