Стотици хора, наблъскани като животни един до друг, натоварени с тежки чували не по силите им. Без право да излязат навън. Без право да оставят чувалите си без надзор. Пишещи отчаяното "Помощ!" на листчета хартия, които долепват до прозорците на залата с надеждата някой да облекчи съдбата им.
Не, това не е кадър от "Ешелоните", нито началото на роман на Оруел. Не е и белязалият последните месеци отчаян наплив на бежанци, загубени в превода на света и на собствения си живот, които търсят последен изход. Просто в България има избори. И хората, наблъскани в "Арена Армеец", са едни от гарантите за това, че сме упражнили честно и демократично правото си на вот и че бюлетините ни няма да отидат никъде другаде освен в ЦИК. В момента гарантите не искат нищо друго, освен да си отидат вкъщи, да зарежат чувалите с никому ненужни хартии и да дадат мнението си за цялостната организация на изборите по единствения правилен начин - като си сипят едно малко.
Иронията е, че това не се случва за първи път. Че именно заради дупките в избирателния закон и заради хаоса, белязал предишните избори, се правиха нови и нови промени, които вместо да премахнат, задълбочиха старите кусури и увеличиха драмата. Например, чрез нарастване броя на секционните комисии, след като на всяка паланка със стотина жители и две фамилии бе дадена възможността да се отдаде на междуклановата война, наречена "местни избори". Или чрез допускане в секционните комисии на хора без всякакъв образователен ценз, някои от които едва ли не могат да се подписват само с пръстов отпечатък. Вярно, има региони, където други не можем да намерим. А и откъде толкова хора с гражданско съзнание за всички секционни комисии? Там най-често отиват онези, на които двайсетина лева отгоре не са им излишни, за да скърпят семейния бюджет. Цялата ни демокрация е в техни ръце, пък после се чудим защо била такава.
Впрочем не само липсата на ценз се е отразила на десетките грешки в изборните документи, в които дори по-образовани хора трудно се оправят. В резултат системата блокира, протоколът се връща на СИК да бъде оправен, тълпата реве и приветства следващите гладиатори. Какво ли пък ще стане, ако в крайна сметка парламентът отговори на зададения на референдума въпрос за електронното гласуване с "Да". Колко ли технически грешки и забили компютри ще забавят вота ни, който уж ще бъде само на един клик разстояние. В момента институциите се замерят с искания за оставки, които слушахме и на предишните избори. Защото и тогава цареше хаос. Той е умишлено създаденото пространство, в което българският избирател и политик пребивават, за да се заличи всяка идея за честност и прозрачност, в която ние, българите, по дефиниция не вярваме. Тълпата е мястото, където се роят слуховете - един загинал, двама припаднали, три чувала с бюлетини, отнесени за подпалки и заменени със страници от "Животинската ферма " и "Параграф 22". Дори и всичко друго да ни е наред, калпавата организация опорочи всяка възможна идея за ред и демократичност. То у нас винаги е така по избори. В тази връзка, една молба към Брюксел - не ни пращайте повече бежанци. Ние с едни бюлетини не можем да се оправим!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
