Валентина Радинска: Не редактирам Бог и Живота

Съсипваме планетата, загубихме човешкия си вид и си го получихме

Валентина Радинска: Не редактирам Бог и Живота | StandartNews.com
  • Съсипваме планетата, загубихме човешкия си вид и си го получихме

Валентина Радинска е родена в Сливен в семейството на журналист. Следва българска филология, после завършва Литературния институт в Москва. Работи като журналист, редактор в киното, преподавател по творческо писане, преводач. Автор е на 12 книги със стихове, на документалния роман "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо", който има 2 издания, на изследването "Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците", на сценариите на 3 документални и един телевизионен филм. Преди месец излезе автобиографичната й книга "Користни записки". Носител е на много национални награди за цялостно творчество и принос към литературата. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в 5 англоезични антологии в Канада, Великобритания и САЩ. Член е на Сдружението на българските писатели, на Литературен кръг "Смисъл" и българския ПЕН-клуб.

  • Времето на изолация е за трансформация и духовно прочистване, казва Валентина Радинска в интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Госпожо Радинска, вече една година светът е в панде-мия. Какви положителни и отрицателни неща ни донесе времето, в което бяхме в изолация? Какво загубихме?
- Това наистина е много дълъг разговор, ако трябва да обгледаме от всички страни случващото се през последната година. На първо място, оценихме всичко онова, което изгубихме и което смятахме за даденост - свободата да правим каквото решим, да пътуваме, да се прегърнем с приятелите сиЕ Аз си казвам - защо толкова пъти отклонявах покани за представления, за премиери на книги, за концертиЕ Казвах си - някой друг път ще отида. И не си и помислях, че този "друг път" може да се отложи във времето едва ли не с годиниЕ Важното обаче е друго -

да се замислим за това защо ни се случва

целият този сюжет като от фантастичен филм? Защо в Природата няма ковид, защо той е само сред човеците? Дали защото забравихме, че сме деца на Майката-Природа, отдалечихме се от нея, безмилостно я експлоатираме заради печалби, източваме кръвта й, замърсихме въздуха и водата й, въобще - с всички сили съсипваме тази толкова красива планета, наречена Земя! Превърнахме се в някакви хуманоиди със слушалки в ушите и устройства в ръцете, не виждаме и не чуваме какво става в реалността, не вдигаме глава нагоре, не поглеждаме наоколо. Забравихме човешкия си вид. И си го получихме. Как да не завиждаш на птиците в небето и на рибите в морето? За тях няма санкции, няма предпазни мерки, няма изолация. А ние доброволно се отказахме от това. Мисля, че дори животът да се нормализира, ние вече няма да сме същите. Поне онези, които предпочитат да мислят. За повечето хора това ще е време на трансформация, на вътрешен напредък и на духовно прочистване.
- Какво бихте написали за този период, или може би вече сте го написали?
- За да се напише едно добро произведение за определени събития от реалността, писателят трябва поне малко да се отдалечи от тях. Поне аз така мисля. Като поет се опитвам да вмъквам нюанси и внушения за случващото се в стиховете, които пиша. А на прозаиците ще им трябва малко повече време, за да сублимират истината за онова, което преживяваме. А каква е тя - не се знае. Лично аз имам много въпроси. И без да е привърженик на теориите на конспирацията, човек започва да се замисля за определени неща, тъй като събитията все повече изглеждат манипулирани, поне за мен. Вече не вярвам на нищо, на никакви цифри, на никакви сводки. Ето - идват избори - не са ли завишени цифрите на заболелите, за да се наплашат хората и колкото може по-малко от тях да излязат да гласуват? Тогава много по-лесно ще се запази статуквото. Всичко, което се случва, е някак прекалено. То унищожава нашия живот, работата ни, психиката ни. Това трябва да спре. И ние, хората - доколкото сме останали хора - трябва да поискаме това и да го извоюваме. Трябва да си го вземем, защото вече е ясно, че никой няма да ни го даде просто така.
- Как човек може да се спаси в ситуация, която не познава и не знае как ще се развие? Как се спасявате Вие?
- Когато бях много млада и като всеки много млад човек търсех тотално и моментално разрешаване на сложни проблеми, един умен човек ми каза: "Не се стреми да разрешиш генерално всичко -опитвай се стъпка по стъпка, ден след денмалко по малко". Помня този съвет, а той се оказа много мъдър: оставям Живота и Бог да си свършат работата, не им се пречкам и не искам да ги редактирам. Имах едни 23 години, в които се борех за живота на двете си най-любими същества на този свят - първо на сина ми, а после  - и на съпруга ми. Тогава си казвах - да мине и този ден, някак да преживеем онова, което ще ни донесе, а утре - каквото и да е решил Господ, трябва отново да се помъчим да го приемем и да го преживеем. Ден след ден, стъпка по стъпка. И сега се старая да живея в готовност да приема онова, което съдбата и животът ни изпращат. Да минавам през дните си както винаги - с много работа и много книги - някои написани, други - прочетени. С това съм живяла винаги, с това живея и сега.
- На кои литературни произведения Ви напомня най-вече сегашната ситуация?
- По скоро ще изброя писатели - понякога ми напомня на Оруел, понякога - на Питър Брук, понякога - на Салтиков-Щедрин. Нерядко и на Гогол. Една приятелка, умна жена, формулира това време като смесица от водевил и бездарен филм на ужасите. Склонна съм да кажа същото.  А в нашия български вариант присъства и един хибрид от Бай Ганьо и Хитър Петър. Доста натрапчив персонаж!
- Според Вас коя пиеса би поставил за случващото се Крикор Азарян?
- Със сигурност някоя пиеса на абсурда, или нещо остро сатирично. Коко беше, както сам казваше, "доста социално животно", политиката го вълнуваше. Вълнуваше го всичко, което се случва в живота. Едно от най-впечатляващите му качества беше непресъхващата му способност да се учудва, вървеше през живота и през света с невинните очи на дете, което вижда всичко за пръв път. Колко ли учуден би живял сега. И със сигурност би направил впечатляващ спектакъл за неописуемото ни време.
- Доколко интересът към литературата е подновен по времето, когато хората стояха вкъщи?
-  Миналата  пролет, докато чаках на опашка, за да вляза в кварталния магазин, една жена зад мен, явно зажадняла да поговори с някого, ме попита: "Вие, госпожо,

с какво запълвате времето си?

Аз гледам телевизия, изчистих апартамента три пъти, мих прозорци, прередих гардеробите, изхвърлих от мазето всичко ненужно. И сега се чудя какво да правя!" "А книги четохте ли?" - попитах я. Тя ме погледна едновременно объркано, изненадано и засрамено и каза: "Ами не, не ми дойде на ума. А имам голяма библиотека". Това е отговорът - ако човекът не е изгубил навика си да чете, в това време на принудителен престой вкъщи ще навакса пропуснатото, а онзи, който вече не се сеща, че има библиотека в дома си, дори да умира от скука, няма да посегне към книга.
- Забелязвате ли интересни автори в младата българска поезия?
- Член съм на няколко журита, които определят победителите в национални поетични конкурси и трябва да кажа, че има твърде много пишещи, и не само млади. За съжаление онези, които се открояват, са малко, повечето пишещи млади поети ужасно си приличат помежду си. Не се наемам да говоря за най-младите, но харесвам стиховете на Цвета Иванова, на Етина, на Димана Йорданова, на Иван Христов, на Ана Цанкова, на Ана Лазарова, на Иван Ланжев. Със сигурност и от най-младите ще изскочи някой надарен поет, който ще ни изненада. Ние все още сме много талантлив народ. Въпреки всичко.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай