На лов за гласове по време на локдаун

Седмица преди вота най-голямата загадка е не кой ще победи, а кой ще излезе да гласува

На лов за гласове  по време на локдаун | StandartNews.com

Седмица преди вота най-голямата загадка е не кой ще победи, а кой ще излезе да гласува

Затворени кръчми. Тъмни молове. Смълчани фитнеси. Празни басейни. Дори и пролетта беше в локдаун.

Няма радост. Седиш по пижама вкъщи и превключваш каналите на телевизора. Новинарските емисии са депресиращи, талантите на България - отчайващи. Най-много Зуека, Геро и Рачков да те поразсмеят, но за кратко.

Бизнесът, дори да не е затворен, едва крета - кой ще си купи нови дрехи или пък ще си направи прическа, като няма пред кого да се покаже? Пари няма, сметките се трупат, дори кредитите не могат вече да се отлагат.

Уж Меркурий не е ретрограден, а нищо не върви. 

До изборите остават броени дни, а дебатите са вяли, сякаш ковидът е изпил и силата на политиците. Няма ги предизборните концерти по площадите, няма ги надъхващите речи на лидерите, нито гръмките скандирания на симпатизантите.  

Първата онлайн предизборна кампания се оказа пълна пародия, в която спонсорираните интервюта на политиците бяха засенчени от клипчетата с нелегални купони. А мистериозната смърт на президента на Занзибар предизвика в социалните мрежи повече коментари от шпионския скандал у нас.   

Атанас Мангъров вече трета седмица е тв водещ на политическото предизборно шоу и е на път да ни убеди, че на 4 април избираме мерки срещу коронавируса, а не депутати за парламента. Нищо чудно да се окаже прав и протести да тръгнат не срещу победителя, а срещу локдауна, ако бъде удължен. Особено след прошката, която Меркел поиска от германците.   

Седмица преди вота най-голямата загадка е не кой ще победи, а кой ще излезе да гласува. Забавената ваксинация поставя под въпрос участието на възрастните хора. Ентусиазмът на младите също е съмнителен. Не ясно и дали са ваксинирани на 100% членовете на секционните комисии, още по-малко - ще има ли мобилни секции за гласуване на всички хора под карантина. 

За да събудят електората, политиците се принудиха да сменят речника си. Изхвърлиха политическите лозунги и партийните лакърдии. И заговориха за нещата, които пряко касаят прокъсаните джобове на хората.

"Ще махнем 2-ката от цените на горивата", обеща Веселин Марешки. И очаквано привлече вниманието на хората, притеснени от възходящия тренд на бензина и дизела, които достигат нива отпреди пандемията много преди тя да е свършила. Безплатни лекарства до 18 г. и над 65 г., обещани от ВОЛЯ и НФСБ, също звучат добре на фона на парите, които ежедневно изсипват в аптеките хората с най-ниски доходи - пенсионерите. 

Данъците са другото сериозно перо, залегнало в предизборните обещания. Тези, които се чудят сиренето или салама да извадят от кошницата в магазина, за да вместят в изтънелия си домакински бюджет най-необходимите стоки с растящи цени, биха се вслушали в послание за мярка, която може да спре поскъпването. На свободния пазар това би могло да се случи с намалена ставка на ДДС.

"Ние сме съгласни да има разширение на обхвата на диференцираната ставка при основните храни – хляб, млечни продукти, поне по време на криза", казва Танер Али от ДПС. БСП също се обяви за намаляване на ДДС за храни и лекарства.

За по-ниска ставка производителите на храни настояват от години. Те обаче срещаха твърд отпор от предишния финансов министър в кабинета на ГЕРБ Владислав Горанов. Не се класираха и когато премиерът Борисов взе политическо решение да намали на 9% ставката за някои браншове, пострадали от пандемията, като ресторанти и фитнеси, а ДПС добави към тях детските храни и памперсите. Дали при новия кабинет храните ще имат шанс?

На фона на кампанията на НАП за събиране на данък общ доход, посланието на ГЕРБ: "Данъчната тежест за гражданите и бизнеса трябва да остане непроменена", звучи обнадеждаващо, особено за тези, които са с по-високи доходи. За онези с ниските заплати обаче по-приемлива си остава програмата на БСП - пpeмaxвaнe нa плocĸия дaнъĸ за физичecĸитe лицa и въвeждaнe нa пpoгpecивнa cтaвĸa зa дoxoдите нaд 3600 лв. нa мeceц, както и освобождаване от налози на работещите до 26-годишна възраст. Със сигурност това ще се хареса на левите избиратели, които мразят богатите. А може да донесе на партията и нови симпатизанти сред хората, които се чувстват все по-обедняващи. 

Но вместо натискане на високите заплати и търсене на изравняване, не е ли по-добре да се мисли как да ускори икономиката, за да се вдигнат доходите?

Всъщност това е акцентът в програмите на много политически сили. Звучи добре, пък и е в синхрон с препоръките на Брюксел за политика за сближаване на доходите в България с тези в другите страни членки на ЕС. Освен това е и условие да ни приемат в еврозоната. 

ВМРО и този път изневери на себе си. Не залага на икономически показатели, а на социални - увeличaвaнe нa cpeднaтa пeнcия oт 489 лв. дo 700 лв., на средната заплата - от 1400 лв. дo 2500 лв., ежегоден ръст на възнагражденията в apмиятa и пoлициятa c пo 10%, pъcт нa зaплaтитe нa yчитeлитe и  медиците. Откъде ще дойдат приходите - да му мислят по-големите партньори при бъдеща коалиция.

Щедри обещания раздава и Мая Манолова - "Изправи се. Мутри вън". В тяхната програма са записали безплатни забавачки за всяко дете. Но, както на всеки е ясно - безплатен обяд няма - все някой някога го плаща.

В "Да, България" пък се готвят да харчат, сякаш разполагат с пакетите от милиарди долари на Джо Байдън. Те предлагат финaнcoвa пoмoщ oт 3 000 лв. нa чoвeĸ от малък или среден бизнес, който е затворен или ограничен заради пандемията. 

Малкият бизнес като най-многоброен гласоподавател е ухажван от почти всички партии. Едни предлагат увеличаване на прага за регистрация по ДДС от 50 000 на 200 000 лв., други – премахване на наказателните лихви по време на пандемията, трети – по-ниска ставка за едноличните търговци, четвърти – по-ниски данъци и осигуровки в сравнение с големите акули.

Вярно е, че едно е да обещаеш, друго е да го изпълниш. Но е факт, че за първи път всички програми са изложени на изборната сергията. От нас зависи дали ще заложим на поговорката: "Преди избори и след лов се лъже най-много". И ще останем по пижами пред телевизора, мърморейки. Или ще си спомним вица за Господ и тотофиша. И ще отидем до урните дори да знаем, че трудно ще уцелим джакпота.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай