Застрашен ли е от окупация Техническият университет в столицата? Стигат ли парите за вуза и кои са най-търсените специалности? По тези и други въпроси потърсихме мнението на ректора на ТУ проф. Марин Христов.
- Проф. Христов, от понеделник и при вас има окупация на една от залите?
- В понеделник следобед през междучасието в една от нашите зали са влезли около петнадесетина студенти и са обявили, че я окупират. Те и досега са в залата, моите колеги ги питаха имат ли нужда от храна, вода, но те са казали, че нямат. Оказа се, че сред тях има трима души от нашия университет и десетина от други висши училища, основно от Софийския университет. При нас всъщност доста преди тази окупация студентският ни съвет излезе със становище, че одобрява по принцип исканията на студентите, че всеки има право да заяви своето мнение, но не в университета. А иначе още в понеделник направихме преразпределение на занятията, така че лекциите от тази зала ще бъдат провеждани на други места и окупацията няма да попречи на обучението.
- Много се говореше, че ще бъдат увеличени субсидиите за бъдещи инженери. Вижда ли се нещо подобно в бюджета ви за догодина?
- Преди десетина дни на сайта на Mинистерството на финансите бяха публикувани предварителните бюджети на университетите. За нас бе предвидена сума, с около 2 млн. лева по-ниска от миналогодишния бюджет. След серия разговори с министър Клисарова и премиера в крайна сметка бе направена корекция. В субсидията, която държавата дава като издръжка за един студент, бяха въведени допълнителни компоненти, свързани с рейтинга и качеството на обучение. По този начин нашият бюджет вече е съизмерим с този, който беше миналата година.
Но техниката, с която работи един съвременен инженер, на практика се сменя всяка година. Нашият шанс е, че имаме много изследователски договори, по които успяваме да оборудваме лабораториите си със супермодерна техника. Някои от тях са на световно ниво. Едната е по прототипиране - изготвяне на прототипи на различни механични предмети. То става за няколко часа, а при досегашната технология се извършваше в продължение на дни или седмици. Например, когато човек има счупена кост, стандартната практика е имплантът, който ще му се сложи, да се подготвя, докато той е отворен на операционната маса. С нашата апаратура това може да се направи предварително, като се изготви триизмерен образ в компютъра. Оборудването за тази лаборатория е изработено от компания в Оксфорд.
- Прилага ли се това в болниците ни, или чакате закон за публично-частно партньорство?
- Това в момента е върхът на световната наука, но засега е далеч от практиката. Постепенно ще се внедрява при нас. Но наистина има нужда от промяна в закона. Не само заради внедряване на неща, които се разработват, но ако щете, и за поддръжка на нашите бази. Ние имаме оздравителни бази на морето в планината, на 50 м от сградата ни имаме уникален спортен център, най-хубавия в София - с басейн, с канали за гребане, и всичко е с олимпийски стандарти. Но имаме проблеми с поддръжката. Ако се направят такива промени в закона, веднага ще го отворим за граждани.
- Какви са най-търсените специалности, успявате ли да отговорите на исканията на бизнеса?
- Често ме питат какви специалности бихте подкрепяли и какви трябва да бъдат закрити. Студентите, които се обучават сега, ще работят в индустрията след 15 г. Аз не се наемем да предскажа какво ще се развие по-бързо в областта на техниката и какво - по-бавно, за да може там, където няма развитие, да не обучаваме кадри. Най-голям интерес от студентите има в ИТ сферата - компютърни науки, комуникации, електроника. Имаме също много желаещи за специалности в областта на авиационната техника. В момента ние сме единственият център в България, където се обучават пилоти, механици и бордни инженери. Има и специалности, за които винаги ще се намира работа, но за мое учудване там няма желаещи. Например хидравлична и пневматична техника. Но много хора избират специалност по това как звучи, а не как ще могат да се реализират.
- Министър Клисарова лансира идеята държавата да определи приоритетни специалности и за тях да има държавна поръчка, как гледате на това?
- Постоянно се говори, че има много университети, и всички са убедени, че това не може да се промени със заповед отгоре. Трябва да се потърси някакъв механизъм, по който някои от университетите, образно казано, да оживеят и да се развиват по-бързо, а други, към които няма достатъчно интерес, постепенно да се свиват. И да се развиват в областите, в които са добри. Има вариант държавата, слушайки бизнеса, да посочи няколко перспективни и приоритетни за България направления и на тези специалности да се дава шанс да се развиват по-бързо. А там, където няма държавна поръчка, университетът може да определи някаква такса, която да бъде атрактивна за студентите. Другото, което може да се направи, е по-смело използване на различните рейтинги по отношение на резултатите от висшето образование. Там, където определени специалности имат висок рейтинг, да се отделят повече средства и повече бройки. А където няма голям интерес, постепенно да се намаляват средствата.
- Успявате ли да осигурите достатъчно стажове на студентите? Бизнесът често се оплаква, че те идват неподготвени..
- Бизнесът си представя, че ако на 30 юли студентът се дипломира, от 1 август ще започне конкретна работа и трябва да е готов именно за нея. Ние не можем да кажем кой къде ще отиде да работи. Студентите получават по-обща подготовка и се специализират, когато отидат на конкретното място. Във факултета по електроника например има над 20-годишен опит, когато в едно предприятие са необходими специализирани кадри, то да се свърже с нас две-три години преди студентът да е завършил. И заедно с основната си подготовка той получава специализирано образование за съответното място. След това започва работа без проблеми. Това не е свързано с много пари.
- Вие имате може би най-добре защитените дипломи.
- В последните 2 г. въведохме информационни системи, направени така, че всеки преподавател влиза само в своята директория и прави това, което му е позволено. Администрацията - също. След поставянето на една оценка не може да пипа нито администрация, нито декан, нито ректор. И дипломирането е направено по този начин. Освен това самата диплома като хартиен носител има 8 или 9 различни защити, а министерството издава още една холограма. За да се извърши някаква промяна, се иска или невероятно високо ниво на техниката, или конспирация, която теоретично няма как да стане.
- Към вашия университет имаше силен интерес на студенти от Виетнам?
- Още го има, но проблемът е свързан с междудържавните отношения. Има редица неща, които трябва да бъдат дописани в спогодбите, като например взаимното признаване на дипломите. По повод подготовката на посещението на президента във Виетнам от мен искаха документация с кои университети сме говорили. Мисля, че има шанс нещо да стане. В момента основната част от чуждестранните ни студенти са от Турция, Гърция, Македония, Сърбия. Има и десетки студенти от Западна Европа - Франция, Нидерландия, Англия, италианци и испанци.
- На какви езици учат?
- Различно. Ние имаме три факултета, които вече 25 г. издават и чужди дипломи. Немски, френски и английски. Тези дипломи са официално признати. Примерно Франция е акредитирала само два университета извън страната. Един в Берн и нашият. Освен това от 3 г. в специалности като компютърни системи, мехатроника, транспорт има обучение на български и английски.
- Попречи ли ви кампанията на Турция срещу българските дипломи?
- Да. Преди 3 г. имахме около 1600 турски студенти, а сега са някъде около 1000.
- Какво ново да очакваме в университета?
- Искаме да направим интердисциплинарни специалности като микс между информатика, компютърни науки, машинно инженерство, електроника и други. А втората посока, в която работим, е въвеждане на електронното обучение като част от дистанционното. В областта на инженерните науки не е възможно изцяло онлайн обучение, защото един инженер трябва да има практика, да дойде тук, да прави експерименти. Но това може да се въведе за теоретичната част и за нещата, които могат дистанционно да се видят чрез компютър. Опитваме се да правим дистанционно обучение от следващо поколение. Аз съм ръководител на лаборатория за проектиране на интегрални схеми, където студентите работят с истински продукти, използвани по света. С тях се проектират схемите, които се слагат в ракетите, в подводниците. Досега, тъй като работата с такива продукти изисква много строг лицензен контрол, това можеше да става само в нашите лаборатории. От година и половина имаме нов подход с помощта на организации, от които купуваме тези софтуерни продукти. Сега, ако студентите не могат да идват тук всеки ден, чрез специален код и наета линия могат от вкъщи да си направят проекта в нашите машини. А когато той е готов, отново чрез интернет да го изпратят да бъде произведен прототип в Западна Европа или САЩ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
