Неделя,

Майор Деянов в един по-добър свят...

От: Любен Дилов син -
A
A
A
  • Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен - а свободата, пише дядо Вазов в "Чичовци"

Мастера, както го наричаха и студентите, и много от приятелите му, се пресели в един по-добър свят. Поне така е прието да се казва, иначе аз, прелюбезни, не съм много сигурен в това. Въпреки вероятността Стефан Данаилов да тича сега по огрените от слънце райски Бонсови поляни, този свят беше добър и щедър към него в степен, каквато Отвъдното едва ли познава. Не просто му прости греховете, но го и обсипа с любов и уважение. И макар Коста Карагеоргиев да беше онзи, който крещеше „Ние сме на всеки километър” в началото на всеки епизод от едноименния сериал, именно образът на майор Деянов остана като емблема на соц-екшъна. Щеше ли днес да е по-добър всеки километър от България, ако всички комунисти бяха като майор Деянов? Не знам. Като хлапак вярвах в това. Знам обаче, че България щеше да е едно по-добро място наистина, ако всички социалисти бяха като Стефан Данаилов.
Заслужен покой, Мастер!
И докато сме на тема социалисти, да подчертаем, че частните пенсионни фондове в България са на път да направят повече за тържеството на социалистическите идеи от Маркс и Енгелс взети заедно. Вече почти всички българи са убедени, че парите в тези фондове ше бъдат откраднати и се местят към държавния фонд. Където най-вероятно също ще бъдат откраднати, както неведнъж се е случвало в новата ни история. Сякаш напоследък всичко, което бизнесът прави, е насочено към възраждане на мита за социалната държава. И болничните, и пенсионните фондове, че и нескопосаният диалог с държавата по всички уж важни за бизнеса теми. В този диалог, например, постоянно бъркат Държавата с Бойко Борисов... Или не бъркат? И това не знам. Знам само, че приносът на Бойко Борисов към чувството на нацията ни за геополитическа изключителност е изключителен. Вероятно това  подвежда и бизнесът, че той

изпълва всички функции на държавата

Или пък така им е по-лесно...
Да кажа малко за това чувство. Още от времето на Вазовите „Чичовци“ по тия географски ширини твърдо вярваме, че Великите сили не мигват по цели нощи, занимавайки се с бъдещето на България. Разказвал съм и друг път, че когато Горбачов гостуваше в „Шоуто на Слави“, дълго настоявахме да си признае какво са договорили за България с Буш  на прочутата среща в Малта.
Ами... не стана дума за България – мънкаше тогава Михаил Сергеевич, а ние със Слави и Росен Петров, разбира се, не му вярвахме и за миг.
Не може! – настоявахме – Поне 30 минути със сигурност сте говорили за България.
Времето показа после – точно 30 години по-късно (Малтенската среща е на 2-3 декември 1989 година) - че явно изобщо не е станало дума. Можем само да съжаляваме. Всъщност има двама американски президенти, изиграли историческа роля за България в най-новата ѝ история – Удроу Уилсън и Бил Клинтън. Точно преди 100 години (27 ноември 1919) Стамболийски под натиск подписва смазващия ни Ньойски договор. Облегнати на него и на плана на гръцкия премиер Елевтериус Венизелос, Франция, Гърция, Румъния и Сърбия планират държава България...направо да не съществува.  Удроу не просто е категорично против. Той заплашва, че ако този план се обсъжда, ще напусне конференцията. И наистина я напуска. Твърдата му позиция предотвратява фактическото унищожение на България...
С посещението с България пък Бил Клинтън ни отвори по категоричен начин вратите за НАТО, а по-късно и ЕС. Той сложи края на всякакви, удобни за мнозина европейски сили, приказки, че продължаваме да сме най-верният сателит на предишния СССР. И по категоричен начин

прекрои геополитическата карта

на Югоизточна Европа до такава степен, че в момента почти цялата руска и европейска политика се гърчи, опитвайки се да се напасне в новата реалност. И отношенията на Русия и Турция са повлияни от този факт, и отношенията на ЕС с Путин, и сложната дипломация в Черноморската зона, и още, и още...
Излишно е да го разказваме, прелюбезни, самите вие сте свидетели на това какво се случва последните 20 години. По-скоро да пофантазираме дали срещата между Тръмп и Борисов ще има подобен исторически характер за България. Политическите  противници на българския премиер се съсредоточиха върху дънките на Каракачанов, „селскостопанския“ характер на военно-въздушната база Ендрюс и сложната семантика на ръкостискането между Бойко и Доналд Тръмп. Доста по-назад от вниманието им остана поредната крачка на администрацзията във Вашингтон по усилията да инсталират поне един американски ядрен реактор в Европа, но  - най-важното – анонса за изнесена отбрана на НАТО в Черно море, който със сигурност ще създаде допълнителни напрежения в отношенията с Русия. А и в целия Черноморски регион.
От една страна Борисов си спечели признанието, че сме важни за САЩ не единствено като купувачи на самолетите им (в този план Садитска Арабия им е далеч по-важна), а от друга – перспективата, че можем да им станем опасно важни. И на тях, и на Русия. Изглежда мечтата ни от Възраждането насам за геполитическа изключителност е на път да се сбъдне.  След сложните отношения с Турция и вечните хитрувания на Гърция, САЩ и НАТО май няма на кого друг, освен на България, твърдо да разчитат за развиване на стратегията им за Проливите... Успял ли е Борисов добре да „продаде“ това положение на Тръмп? Не знаем, а и е рано да гадаем. Но ще се разбере. Истината е, че едно нещо обединява и Уилсън, и Клинтън, и Тръмп - може би – и Борисов. Всички те са мечтатели на едро и доста безцеремонни в отстояването на своето си...
С две думи: задава се свят, май по-добър от този на майор Деянов. Неговият беше с ясна демаркация между „добри“ и „лоши“. Нашият със сигурност е по-объркан. Както и със сигурност е по-сит, по-богат и на материални придобивки, и на възможности. Но и в никакъв случай не по-безопасен. И този свят също ще има нужда от герои, харизматични като покойния вече Мастер и оспорваните, но кипящи от жизненост Борисов и Тръмп.
И понеже споменахме Дядо Вазова в началото, пък сега научаваме, че взели да му „превеждат“ книгите на новобългарски. И два подходящи цитата да кажем. В глава шеста на „Чичовци“: „...Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата. … Па друго не ти трябва…“
И, разбира се, знаменитото Марково от „Под Игото“: „Лудите, лудите – те да са живи!“

 

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички