Битката за жилището й продължава, дългът е набъбнал до 115 000 лв.
22-годишната Любомира Стоянова от Благоевград има най-важното и ценно нещо в живота си - своя син Даниил, който е на година и 11 месеца. Готова е на всичко, за да отгледа достойно рожбата си. Затова се бори със зъби и нокти да спаси панелния апартамент, който покойният й баща ипотекирал в банка. "Стандарт" разказа за борбената жена, която загубила своя родител преди 2 г., но наследила огромните му дългове. И за риска Люба, 16-годишният й брат Марио и малкия Даниил да останат без покрив. След публикациите ни много добри хора се трогнаха от съдбата на младата майка и й протегнаха ръка за помощ. От 29 април т.г. тя вече е на работа в цигарената фабрика "Благоевград БТ". Има сигурност и доходи. Надеждата и вярата бавно, но сигурно надделяват над отчаянието и безизходицата.
"Благодаря на в. "Стандарт" и на всички добри хора, които ме подкрепят. Защото сама няма как да се справя с този проблем. Не искам подаръци от банката, а начин да спася дома си. Става въпрос за три съдби на млади хора - на сина ми, на брат ми и на мен. Сега съм по-спокойна, нещата постепенно се нареждат. Много важно бе да имам такава сигурна работа", споделя Любомира. Тя не крие, че е чистачка в цигарената фабрика в Благоевград. Но срамен труд няма. Редовна смяна е, труди се от 8,30 ч. сутринта до 16,30 ч. В събота и неделя почива. Работодателите й се съобразили, че сама се грижи за малкия Даниил. Не може да се нахвали от отношението към нея в предприятието. Всички проявяват разбиране и са много добри с нея. Повечето са чели за съдбата й и са наясно пред какви трудности е изправена. "Радостното е, че до момента не съм чула никакви оплаквания от страна и на колегите и на ръководството на фирмата. Надявам се, че са доволни от мен
Не се щадя, старая се много
Няма да изпусна тази възможност. Досега единственият ми стаж от година и 10 месеца е моето майчинство", споделя Люба.
В предприятието отговаря за поддържането на необходимата хигиена в работните и общите помещения на сградата, на двора и прилежащите части. Знае, че трябва да бъде лоялна към фирмата, да изпълнява качествено и в срок задачите си. "Научих наизуст задълженията си. Не само всеки ден да чистя, но и да се грижа за цветята - да ги поливам, наскоро садих нови. Отпадъците се изхвърлят на точно определени места. Нужно е да съм самостоятелна, дискретна и прецизна. Заплатата ми можеше да е по-висока, но проблемът е, че съм с основно образование", разкрива благоевградчанката, завършила вечерно в 6-то СОУ "Иван Вазов" в града. Не си е взела само матурата по биология, за да получи диплома за завършено средно образование. Амбицията й е още това лято да реши този проблем, понеже има желание да учи и висше.
Затова си е купила учебници по биология
и книги с тестове по български език. Смята да се пробва в Югозападния университет в Благоевград. Ако я приемат, ще учи връзки с обществеността.
"Доскоро бях толкова потисната от опасността да загубя жилището си, че нямах сили за мечти. Нямах и желание да направя нещо за себе си. Този страх ме обсебваше през цялото време. Но днес всичко е доста по-различно. Имам и работа, имам и мечти", казва Любомира. Сутрин води на ясла малкия Даниил, след работа го взема. Майка й Здравка се е принудила да започне работа в заведение в Бургас, за да изкарва повече пари. Тя е майстор-сладкар. 16-годишният й брат също е по-спокоен. Преди бил доста нервен, това се отразявало и на ученето му. Вече е подобрил оценките си в училище, вкъщи е прилежен и помага на кака си.
Води племенника си Даниил на ясла
взема го, извежда го навън, разхожда го. Започнал да чете книги, иска от Любомира да му купува все нови и нови четива. Последната е "Диви разкази" на Николай Хайтов.
"Дори бившият ми мъж и баща на детето ми се промени. Иван от години е на гурбет в Англия. В началото въобще не ми помагаше. Но наскоро си дойде специално заради сина си. Купи му много дрехи, ново и хубаво колело, че и на мен подари мобилен телефон. За рождения ден на Дани, който е на 20 юни, обеща да му вземе голяма кола с дистанционно, която детето ще може да кара и само", разказва младата майка.
Нейният страх сега е банката да не започне да спира голяма част от заплатата й. В битката много й помага депутатът от БСП Страхил Ангелов, който се трогнал от съдбата й. Звъни й почти всеки ден. Три пъти идвал в Благоевград. Последният път водел със себе си и адвокат Върбан Върбанов. С общи усилия успели най-сетне до получат всички документи по кредита на бащата на Любомира. Преди това й отказвали банковите чиновници. "Оказа се, че дължимата сума е набъбнала на 115 000 лева. Тази сума е непосилна за мен.
Натрупала се е заедно с лихвите и таксите
за частен съдебен изпълнител. Миналата седмица адвокат Върбанов ми прати попълнена жалба, която внесох в Районна прокуратура - Благоевград. Искаме да се разгледа казуса с отпускането на кредита на баща ми. Как може на човек с 300-400 лева месечен доход да му дадат почти 90 000 лева за 70 квадрата панелен апартамент?!", чуди се Люба. Страхил Ангелов пък я успокоява и все й повтаря, че няма от какво да се бои. Обещал е да й помогне. И това още повече я обнадеждава. "Заради Даниил и брат ми дишам, за тях се боря. Няма да позволя на никой да ни съсипе бъдещето. Не ща подаръци от банките, а шанс да разсрочат дълговете. Млада съм, готова съм цял живот да работя, за да ги върна, но детето ми да има покрив над главата си", изповядва се младата благоевградчанка.
