Левски ни завеща свободата, но какво правим ние с нея

Левски ни завеща свободата, но какво правим ние с нея | StandartNews.com

На входната врата на кабинета на Петър Андронов посетителите първо посреща ликът на Дякона Левски. Нищо ефектно, нищо помпозно или героично в този маслен портрет - обикновен човек в зимно палто, загърнато до ушите, с угрижен вид, на тъмен, нощен фон.

В навечерието на 143-тата годишнина от обесването на Апостола този портрет е основна причина за посещението ми при главния изпълнителен директор на СИБАНК. Знам с какво уважение се отнася Андронов към личността и живота на Левски. Идвам, за да поговорим за това, което ни е оставил, как хората приемат неговото дело днес и какво сме взели от заветите му.
Петър Андронов е изпълнителен директор на СИБАНК от средата на 2007 г., преди това е бил шеф на дирекция "Банков надзор" в БНБ. Завършил е УНСС, сега чете лекции там. Както се вижда - човек на парите. Но миналата година, при получаването на наградата "Мениджър на годината" вместо слово рецитира стих на Уолтър Уинтъл за силата на човешкия дух - "Аз мога". Така разговорът ни тръгна не както обикновено - за банките и икономиката, а за това къде пътищата на днешните българи се преплитат с този на Левски.

Банкерите пазят не просто парите, а живота на хората

Тефтерчето му е на бюрото ми, показва ми колко голям и колко малък може да е човек, казва Петър Андронов

Апостола е непостижим стандарт - ако искаш да си като него - няма да живееш за себе си

Днес "Народе????" може да питаш на всеки пет минути - Хора, какво ни става

Левски е от малкото теми, за които българите са единни

Започваме деня с омраза, а къде са добрите новини?

На 18 юли - рождената дата на Дякона, са родени синът ми и приятелят ми Кръстьо Лафазанов

Името на Левски не трябва да се споменава за щяло и не щяло

Отбелязваме 19 февруари, а не рождената дата, защото тогава Левски стана безсмъртен

- Господин Андронов, отваряйки вратата на кабинета ви, ни посреща голям портрет на Дякона Васил Левски. Каква е историята на картината и как попадна у вас?

- Не съм я търсил специално, стана абсолютно случайно. Вестниците, включително "Стандарт", прилагат отвреме навреме подлистници икони, а за годишнините от обесването или от раждането на Левски - портрети. Не знам как човек може да ги изхвърли в кошчето и аз ги събирам. По тази причина на бюрото ми има няколко портрета на Левски, включително един, разпространяван преди време от вашия вестник. И така, веднъж бях на гости у един приятел, който заради ремонт беше наредил многото си картини по земята. И аз почнах да ги разглеждам. Изведнъж виждам портрет на Левски, който страшно много прилича на този на бюрото ми. Не можех да повярвам, че в ръцете ми е картината, която виждам всеки ден в умален вид. Приятелят ми видя, че от толкова голяма колекция, аз "залепнах" точно на този портрет и реши да ми го подари. Ето така стана. Даже не знам кой е авторът, въпреки че има подпис. Честно казано, не ме и интересува, важното е, че е на Левски.

- В този портрет има нещо много обикновено, нищо ефектно - вехто палто, разрошена коса, тъмни, убити и землисти цветове... Това ли е истинският Левски?

- Няма нужда от ефекти. Въздействието на портрета затова може би е толкова силно.

- Защо именно Левски?

- Според мен това е нормално за всеки българин, не го приемам като нещо специално.

- Не бих казала, че е нормално за всеки българин, има много хора, които не познават делото му, забравили са дори това, което са учили в училище.

- Не знам дали е така. Поне хората, които аз срещам, не са го забравили. Аз не намирам за нещо специално да изпитваш преклонение пред най-светлата личност в нашата история и смятам, че всеки българин има такова усещане за Васил Левски.

- Някой беше казал, че Левски е единственият български герой, който само ще спечели, ако се разровим в биографията му. Какво говорят тези думи за личността на Апостола?

- Май в живота му е ровено толкова много, много факти са изнесени, някои от тях невинаги са интерпретирани позитивно, но това не променя отношението към Левски. Мисля, че даже няма нужда да научаваме нещо повече за него, напълно достатъчно е това, което знаем - той е Левски. Това е.

- Нямате ли чувството, че за Васил Левски някак е трудно да се говори, той е "канонизиран". Или се говори с клишета, или някак приповдигнато - далече ли е от нас или е прекалено идеализиран? Защо така до известна степен не можем да го приемем като част от ежедневието ни?

- Трудно е да го приемем като част от ежедневието ни, защото той е недостижим стандарт. Защото е поставил летвата много високо пред нас и това ни респектира. Може би подсъзнателно разбираме, че ако живееш като него, ще ти бъде много трудно и няма да живееш за себе си.

- Може ли да се каже, че Левски е, грубо казано, продукт на своето време? Че сегашната ситуация, днешното време не може да роди такъв като него?

- Разбира се, без никакво съмнение, онова време е родило не само Левски, а и много други национални герои. И не само затова смятам, че времето има значение. Ясно е, че и днес има чисти, добронамерени и отдадени хора, патриоти, които биха сложили общия интерес над своя. Но тези хора излизат напред, когато наистина стане изключително трудно и непоносимо. Защото в такива моменти някой трябва да работи и за другите, не само за себе си. Но иначе може би, ако всеки ден се раждаше по един Левски, нямаше да настръхваме, когато се спомене името му. В историята от време на време се появяват невероятни личности, невписващи се в традиционните рамки. Може би е интересно да си представим как би се държал Левски днес, колко часа би ни отнело да го омаскарим - защото това го можем добре. Какво щеше да се случи с Левски, ако не беше трагичната му смърт, ако беше доживял Освобождението? Много такива догадки има и май никоя от тях няма оптимистичен завършек.

- Някой беше пророкувал, че ако Ботев беше доживял Освобождението, щеше да е втори Стамболов. Но за Левски не се говорят такива неща, той си остава там, на бесилото, никой не смее да го приземи, не мислите ли?

- Не знам дали Ботев би се превърнал във втори Стамболов, напротив. Струва ми се, че именно при Ботев маневреността в принципите е равна на нула, той е праволинеен, открит, директен, яростен. Политическите маневри на такъв тип хора като че ли не биха им се отдали много добре. А пък Левски е още по-трудно да си го представим. Но няма смисъл да гадаем за тези неща, нито полза. Има все пак теми, макар и много малко, по които ние, българите, можем да постигнем единомислие. И то такова, което е вътре в нас, без да е наредено с декрет. Темата за Левски е именно една от тях. Години наред на 19 февруари деца и възрастни се редят на опашка, за да поднесат едно цвете, без някой да ги кара или организира...

- А защо само на тази дата?

- Не мога да кажа. Може би тогава концентрираното съзнание е най-силно. Аз също не ходя всеки ден на паметника на Левски и не смятам, че това е нещо укоримо. По-скоро важни са други неща. Тефтерчето на Левски стои на бюрото ми. Понякога го отварям и прочитам няколко реда, често дори не мога да разчета точно какво пише. Но поне ми напомня за него и си давам сметка колко незначително е голяма част от заобикалящото ни и колко по-важни и по-силни неща има. Колко голям и колко малък може да бъде човек.

- Това ли всъщност ни завеща Левски, дали неговите ценности са значими и днес?

- Той ни завеща най-голямото нещо, завеща ни свободата. А дали знаем какво да правим с нея - е друга тема. Мисля обаче, че няма българин, на каквато и възраст, като чуе името му, да не изпитва едни и същи чувства. Няма човек, който да не се засегне, ако се каже или дори намекне нещо лошо за Левски. Всеки го приема като лична обида, дори много повече.

- Затова ли нито един филм за него досега не бил харесан и одобрен напълно?

- Просто българинът има много силна чувствителност и висока взискателност по отношение на представянето на Левски. Той няма да приеме нищо как да е, няма как да принизи иконата си до посредствените опити да се докоснат до нея. Слабо рисуване, слабо писане, слабо превъплъщаване - няма как да минат. Левски е идеалът, всичко, което имаме. Освен това Ботев е вдигнал много високо летвата със стихотворението "Обесването на Васил Левски" - кой може да направи нещо по-добро от него? Или да каже нещо по-силно? Кой друг може да те просълзи с две думи? Един титан говори за друг титан - кога може да се наблюдава подобно нещо? Това изчерпва всичко - изчерпва пространството, изчерпва времето, унищожава шанса някой да се извиси до това ниво. Не ни остава нищо друго освен да се смирим и да замълчим.

- Казахте, че често отваряте тефтерчето на Апостола. В него има сметки - грош за маслини, два за цървули. Той е имал доста сериозно отношение към парите, вие като човек на парите не се ли впечатлявате? Къде обаче са били те в неговата ценностна система?

- За мен няма никакво съмнение, че парите за Левски са били само средство за постигане на голямата цел - свободата, неговия и народния идеал. И понеже това са пари, събирани от различни хора за тази цел и понеже той е болезнено честен, е искал да се отчете до последните стотинки. Това е негова отговорност към хората, които е повел, чувството му за дълг към тези хора, които помагат на каузата. Мисля, че само за това го е правел, да се знае, че не е пропиляна нито една дребна пара за каквото и да било друго, освен за делото. На парите е гледал като на едно от нещата, необходими, за да постигне заветната цел.

- Не е ли тогава парадоксално, че именно парите са довели до смъртта му - началото на края е сложено с обира на средствата от турската хазна от Димитър Общи?

- Това е само един повод - ако не е било това, щеше да е нещо друго. Все пак до Освобождението са оставали много години. Левски не би се кротнал, не би чакал да минат години, някой друг да събуди хората. И със сигурност е щял да бъде изложен на други многобройни рискове - както е бил изложен и до тогава. Така че връзката с парите е случайна. По-скоро е нещо друго - като се опитваш да увлечеш нови и нови хора, все ще се намери някой, който съзнателно или не, от глупост или от алчност, или от страх - да предаде каузата.

- Как тълкувате прословутото "Народе????" в тефтерчето?

- В едно от изследванията на тефтерчето съм чел, че това "Народе????" има конкретен, прозаичен повод. Но никой не го разглежда в този контекст, а в големия, съдбоносен и мащабен ракурс.

- Тогава актуално ли е и днес?

- О, да, това запитване, с четирите въпросителни, можеш да си го задаваш и сега на всеки пет минути. Вчера например си го зададох поне десет пъти - видяхме от прозореца на офиса ни, че кола е блъснала хора на спирка на автобус. И си казахме "Хора, какво ни става, ще се изтрепем ей така". Ядосвахме се, че линейките закъсняха ужасно много, че полицията дойде последна след 20 минути, дори вече имаше една телевизия да ги посрещне, а шофьори на пътя не се помръдваха да им направят мястоЕ и си казваш "Хора, какво ни става???" Дано пострадалите са добре. И така... Отваряш вестниците, пускаш телевизора - и четеш и слушаш страшни неща, и пак се питаш: "Хора, какво ни става, накъде отиваме?" Това "Народе????" казва всичко. То е една дума - цял роман, цяло повествование, не може да се каже по-ясно. Паисий е казал "О, неразумний юроде..." - толкова е силно, само няколко думи, а Левски е написал само една и е изчерпал всичко! На великия човек не му трябват много думи. Ботев е казал: "Твой един син, Българийо" и пак е казал всичко.

- В последните 20-25 години в кабинета на всеки по-голям и по-малък началник виси портрет на Васил Левски. Какво мислите за това, не става ли някаква пошла мода?

- Много от тези хора дори са го заварили на стената - като мебел и дори не го забелязват, не му обръщат внимание. По-лошото е това, че пред очите на Левски се вършат безобразия.

- Говорите ли си вкъщи за Левски?

- На 18 юли - рождената дата на Дякона, е роден и моят син. Един от добрите ми приятели - Кръстьо Лафазанов, също е роден на 18 юли. Така че това не е обикновена дата, не е и съвпадение, тя е много специална. Близки на сърцето ми хора са свързани с този ден, въпреки че помежду си нямат нищо общо освен датата, но за мен имат. Разбира се, че си говорим за Левски и не само на двете дати - на рождението и на смъртта му. Не смятам обаче, че името му трябва да се споменава за щяло и не щяло.

- Защо не празнуваме тържествено 18 юли, а такъв ужасен ден като деня на смъртта? Защо българите сме такива - защо не вдигнахме паметник на най-успешния си цар - Симеон Велики, а на трагичния Самуил, при когото България загива?
- Е, и християнският свят е разделен кое е по-важно - раждането или възкресението на Христос...

- Възкресението - не смъртта, има разлика...

- Не знам, нямам идея. Би трябвало да отбелязваме подобаващо рождението, наистина. Може би защото пък на 19 февруари Левски окончателно се превръща в това, което е за всички българи и завинаги - в един син на България. Всъщност той не умира, а става безсмъртен, ражда се завинаги - може би това е поводът за празник? Вече няма повече как да умре - това е достойно за отбелязване. Който и да се опита, вече няма как да го убие.

- Знаете ли колко сте прав. След обесването, на някакъв последващ 19 февруари, една съседка срещнала майката на Левски и я попитала защо не прави помен на сина си. А баба Куна отговорила: "Помен се прави за умрял човек, а Васил не е мъртъв".

- Явно това е отговорът - той не умира, а на 19 февруари се ражда завинаги, това е датата на неговото безсмъртие.

- Всъщност животът и смъртта на Левски, освен всичко друго, ни учат и на отговорност. Той е имал огромна отговорност към целия български народ. Какво днес е отговорността, за какво сме отговорни всички ние и всеки поотделно? Преди време в разгара на кризата вие казахте, че не можете да спите нощем и имате два милиарда причини за това. Това ли е вашата отговорност - за парите на другите?

- Отговорността на нас, банкерите, е за парите на нашите вложители. Но в парите хората са съхранили труда си, времето си, здравето си, дори живота си, и са ги дали на банките да ги пазят. На практика ние пазим всичко това - живота, труда, домовете и семействата на хората. И носим вина, ако нещо се обърка с всичко това - каква по-голяма отговорност? Ако загубиш или пропилееш парите им - безотговорен си към част от живота им.

- Ако всеки си гледа съвестно работата, дори без да проявява героизъм или да прави жертви - това достатъчно ли е в днешно време?

- Не всеки е призван да се жертва, пък и времената са други. Но има много съвестни, добри и талантливи хора. А в медиите от първата до последната страница са само убийства, измами, катастрофи. Изтощени, омерзени и изтерзани сме от лоши новини, от изтъкване само на отрицателното в живота. Защо например шампионите ни от олимпиадите по математика никога няма да бъдат на първа страница, а убийци и престъпници са постоянно там ? Навсякъде по света стават лоши неща, но например в германските вестници добрите новини са 10:2 в сравнение с лошите. Ние започваме деня си със скандали, с омраза, с отвращение - още по тъмно със сутрешните блокове на телевизиите. Това просто не е нормално. Стига се дотам, че добрата ни новина е как една слаба възрастна жена на село е набила и изгонила обирджиите си. А тя го е направила от немай-къде, сама да тръгне да се бори с престъпниците - дотам сме го докарали. С това днес ни започна денят - затворени граници, спрени магистрали, убити хора, прегазени пешеходци, кражби и баба герой по неволя. Добре че е този разговор за Левски.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай