Димитър Гронев, политолог
Има две тези относно случващото се в БСП. Едната е, че се готви някакво разцепление в партията. Другата гласи, че с алтернативните листи на АБВ и "Възраждане 21" се цели разширяване на електоралния масив на левицата.
Бих добавил и трета възможност - за запълване на пространството на крайната левица. Намеренията на Георги Първанов, както и тези на "Позитано" 20, са добри. Става дума за различия в подхода към електората на левицата. При Първанов наблюдаваме нещо, което го имаше преди доста години, когато Александър Йорданов искаше да разпъне някакво синьо ветрило. Тогава в противовес на идеята на СДС част от БСП и най-вече обединението около групировката "Обединение за социална демокрация" искаха да се отиде извън традиционното място, което заемаше социалистическата партия, и да се отиде наляво от центъра. Тогава парламентарната група на левицата създаде група за социална демокрация. Това е същността на случващото се в момента.
Първанов, Калфин и споделящите техните виждания се стремят да разширят спектъра в полза на левицата. Припомням, че на парламентарните избори хора от ДСБ гласуваха за левицата, за да не попаднат гласове при Борисов. Така че има примери, че рамките могат да се разширяват. Що се отнася до движението на Татяна Дончева, то не ми е ясно. Но при нея се наблюдава това, че тя просто рецитира в някаква степен други проекти. Дончева излезе от БСП, докато при Първанов, Румен Петков и доста други знакови лица от БСП условието за участие в тази паралелна кампания е оставането в редиците на левицата.
Но БСП не е единно понятие. Всяка партия се състои от три основни групи. Първата група е идеологическата, втората е нормативната, а третата - волевата. Идеологическата група включва хора, които имат в главата си някакъв модел на обществото. Те са сигурна подкрепа за ръководството на партията при условие, че са убедени, че то осъществява политика, която съответства на генералната линия. Това е най-сигурната подкрепа, която ръководството може да получи. Ако обаче тези хора се уверят в това, че политиката на партията не съответства на идеята им, те се превръщат в най-яростните противници на ръководството. Нормативната група обхваща хора, подкрепящи всичко, което идва от името на официално избраното ръководство. И тъй като сега председател на БСП е Сергей Станишев, нормативната група вика: "Да живее Станишев!". Ако обаче бъде избран друг, тя ще вика същото с неговото име.
Волевата група е от хора, които са доволни, че са в системата. Ето БСП участва в управлението и реализира кадрови решения. А представителите на третата група са верни на този, който ги е назначил, докато се смени ръководството, но те вече са влезли в системата. Щом си вътре в системата, това значи, че запазваш едно статукво за себе си, а ако мръднеш леко по съответната партийна или административна стълбица - още по-добре. Въпросът за тези хора е дали влизаш в тази система, или не. Ако не влизаш или пък нямаш шанс за това, ти спадаш към потенциалните привърженици на този, които иска да промени статуквото. Ако си вътре в схемата, си добре, но пак си правиш сметката. Така че мечтаното от теоретиците на десницата разцепление в левицата не се получава. При БСП няма как да се получи разцепление, такъв е масивът. Може да има само нещо като "преброяване на дивите зайци". А изборите за Европейски парламент са репетиция за нещо друго и по-голямо, свързано не само с БСП, а изобщо с левицата. Ивайло Калфин не е член на БСП, така че оставката му като водач на българските социалисти в Европарламента не може да се тълкува като предателство спрямо партията. А тезата, че с това си действие Калфин прави услуга на Борисов, е пропагандна и лесно оборима. По-скоро е вярно, че се прави опит за разширение на лявата територия - цялата левоцентристка част.
(Записа Михаела Благоева)
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
