Леонардо Падура е кубински писател със световен престиж, който е в България, за да представи нашумелия си роман "Човекът, който обичаше кучета" ("Жанет 45"). Книгата избира за художествен център съдбата на Троцки и неговия убиец Рамон Меркадер: "двойка", през която Падура разказва за жестокостта на комунизма и властта изобщо.
- Господин Падура, Троцки носи неоспорима исторически харизма - какво обаче ви привлече в него, за да създадете литература от образа му?
- Може би това, че не обичам победителите, а губещите. А Троцки загуби историческата битка със Сталин. През конфликта между двамата можем да проумеем добре сталинизма, съдбата на СССР - както и изобщо човечеството през ХХ век. Впрочем Троцки е единственият марксист, който е смятал, че с изкуството не трябва да се правят никакви компромиси. Винаги е бил убеден, че то трябва да е свободно, а не в услуга на революцията. Романът ми не е писан с намерението да бъде политически. Но знам добре, че когато описваш история, в която се явяват Троцки и Сталин, политиката чука на вратата - отваря и влиза, без да можеш да й попречиш.
- Има ли победител в касапницата на ХХ век?
- Не. Когато изчезна социализмът, капитализмът беше представен в Европа като големия победител - през 90-те възтържествува пазарната икономика. Всички ние обаче видяхме резултатите от този триумф. Стигна се до най-пагубната финансова криза. И до "демокрация", в която президентът на Щатите печели изборите с измама - Джордж Буш не можеше да е дори директор на училище, а се превърна в най-влиятелния човек в света.
- Доколко характерът на определен лидер води до най-големите жестокости в историята? Или е в природата на властта да ожесточава и изтрива човешкото в притежателите си?
- Властта корумпира. А многото власт корумпира докрай. И ако човек е умствено болен като Хитлер и Сталин, резултатите се оказват ужасни. Троцки също щеше да прояви жестокост, ако беше оглавил СССР - но не толкова, колкото при поръчителя на убийството му. Сталинизмът изкриви прекрасна идея - всички в обществото да се равни, да има свобода и демокрация. А с това не са съгласни само десните екстремисти.
- Екстремното дясно - неолибералният модел - обаче е доминиращата идеология на Западна Европа. Докъде ще доведе тя?
- До катастрофа. Заради този изчерпан и доказано провален модел в самата Европа вече не може да се говори за т.нар. държава на благоденствието. Средната класа обедня - така стана и в Щатите. Аржентина, една богата страна, фалира.
- Има две крайни версии за Куба. В силно романтичната тя е страната на вечния купон, музиката и красивите жени. В другата островът е от малкото живи свидетелства за провала на социализма. Къде е истината?
- Куба не е рай или ад. Повече ми прилича на чистилище: с добро, зло, хубаво, лошо. Социализмът беше установен в Куба, за да може хората да живеят по-добре, а Кастро наистина вярваше в проекта си. Системата обаче функционира зле. Това е страна, в която, за да си купиш бутилка олио, трябва да изхарчиш 1/6 от средната заплата. А хора, които са работили 40 години, получават пенсия, с която просто няма как да живеят. Както казваше един наш голям режисьор, Куба е прекрасен сценарий, но зле осъществен.
- Романът ви говори за една от утопиите на ХХ век. Кои са съвременните утопии?
- В ХХI век утопиите трябва да угаснат. Нуждаем се не от харизматични и романтични лидери, а от администратори с разум. Повече отвсякога ни е необходима рационалност.
- Идеята за "Човекът, който обичаше кучета" ви хрумва преди повече от 20 години. А когато узрява, пишете книгата три години. Как се поддържа вдъхновението, когато става дума за толкова мащабен и бавно полаган труд?
- Има писатели, които пишат, и писатели, които казват, че ще пишат. В Куба повечето са от вторите. От 90-та насам пиша постоянно, всеки ден - независимо дали ще е журналистика, литература или киносценарий. Без книгите, които написах по-рано, историята на Троцки нямаше как да се роди. Имам чувството, че с всеки следващ роман еволюирам. Пропорцията е тази: 10% вдъхновение и 90% пот и труд. И знам добре - в съвременния свят да продадеш книга е почти героически акт. Ето защо е много важно както да има добри писатели, така и литературната дейност да е добре представена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
