Лечебниците се роят като хотели и солари

Министерство на здравеопазването (МЗ) готви нова стратегия за развитие на сектора. Върху проекта все още се работи. За да чуем мнението на специалистите, потърсихме бившия здравен министър д-р Мими Виткова и шефа на Националната кардиологична болница (НКБ) проф. Владимир Пилософ.

Д-р Мими Виткова:

Досега не намирам отговор на основни въпроси - защо след въвеждане на осигурителната система разходите за здравеопазване нарастват 9 пъти, а качеството на здравните грижи се влошава в по-голям размер; ще има ли регулация на строителството на нови болници в големите градове и тотален колапс не само на общинските, а вече и на областни болници; търговският статут на всички здравни заведения и индивидуални практики не води ли до свръхпазарен уклон в поведението на мениджмънта и на лекарите; защо българските граждани заплащат от джоба си 50% от общите разходи за здравеопазване; какво правим за квалификацията на лекарите и как ще ги задържим в страната при свободен пазар на труда в ЕС; кога ще отговорим на въпроса има ли неотложна помощ в българското здравеопазване и как е организирана тя; как ще се развива здравната система у нас, като следва диктата на глобалния пазар на "социални услуги", или ще се доближава до европейските социални модели на здравеопазване.

Болничната система е конкретен проблем, чието решение зависи единствено от здравната система. След въвеждане на осигурителната система, вместо да намалее броят на лекуваните в болница граждани, той се увеличи почти 2 пъти. Досега никой не дава отговор на този въпрос, който влече след себе си голям размер на неефективно използване на финансов ресурс. Каква е причината за този резултат? Дали е лоша организация и ниска квалификация в извънболничната помощ, липсата на средства ли не позволява на хронично болните да се лекуват правилно, или съществува сериозен комерсиален елемент от страна на лекарите, които работят както в болница, така и в извънболничната помощ. Въпрос на политическа воля е да се спре безконтролното строителство на болници в големите градове, които се финансират с обществени средства, за да не допуснем фалити на лечебници и лишаване на цели географски региони от медицинска помощ. Такава воля до момента липсва. Следваме примера на хотелите по курортите и на фотоволтаиците.

Предвижда се да се създадат медицински центрове със спешни звена. Първо, трябва да си отговорим на въпроса защо унищожихме поликлиниките и доведохме извънболничната помощ до "гаражен тип" медицина. Това беше една от големите грешки, породени от философията на здравната реформа - отрицание на всичко. Мисля, че вече е късно за тяхното реанимиране като цялостна система. За да се случи това, е необходим сериозен ангажимент на местните власти, които държавата освободи от всякакъв ангажимент по отношение здравното обслужване на населението. Спешната помощ логично е свързана с болничната помощ. По-скоро трябва да се намери решение на неотложната помощ. Нейното място е в поликлиниките. Общините трябва да бъдат насърчени да възстановят или да създадат свои структури за извънболнична помощ, което е дълъг и труден процес. Ето едно доказателство колко лесно се руши и колко трудно се изгражда.