Квотите за бежанци са в интерес на България

Квотите за бежанци са в интерес на България  | StandartNews.com

Възможно е лагерите да се изнесат извън Европа срещу финансова помощ

Проверките по анонимни сигнали са европейска практика, казва вицепремиерът Меглена Кунева

Бежанска вълна залива Европа, а страните в Стария континент все още нямат изработена единна позиция - едни отварят врати, други затварят граници. България е на пътя на този поток - каква позиция ще заеме държавата, подготвена ли е да поеме част от отговорността за тези хора и очакваме ли европейска помощ за справяне с проблема, с тези въпроси се обърнахме към вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. От нея получихме отговори и за бъдещето на ЕС, както и за Реформаторския блок и управляващата коалиция.

- Ако искаме да се запазим като съюз, трябва да сме единни в отговора си за кризата
- Може да се въведе Синя карта за работа в ЕС
- Трябва да се намери мярката, така че да се спасят най-нуждаещите се, но да е ясно, че Европа има предели
- Крайно време е да бъдем приети в Шенген, защото се държим като външна граница, но нямаме пълен достъп до информацията
- Брюксел планира 780 млн. евро за квотната система, като всеки бежанец идва с 6 хил. евро
- Всеки кандидат на ДБГ за участие в местния вот минава проверката по антикорупционния закон

- Г-жо Кунева, доколко единен е ЕС по въпроса за бежанската вълна, заляла Стария континент? Оптимист ли сте след заседанието на Съвета по общи въпроси в Брюксел, че може да бъде изработена обща позиция? И каква да е тя?

- Въпросът за миграцията бе една от точките на Съвета, но тежестта на времето, което отделихме, и дълбочината на дебатите превишаваше всичко останало. За съжаление трябва да се отчете, че в Европа продължава да има разнопосочни настроения. Аз направих изказване, в което отделих спорното от безспорното. Безспорното е, че сякаш всички в ЕС разбират, че не можем да имаме 28 различни политики по отношение на бежанци. Направили сме една стъпка напред и вече е ясно, че проблемът е общ. Думата "солидарност" не е изпразнена от съдържание. Онзи ден разговарях с Джовани Кеслер, шефа на ОЛАФ, който ми припомни, че допреди няколко години, когато само в Италия имаше бежанци, никой не говореше за солидарност и общи решения не бяха предложени. Сега е друго. Ако искаме да се запазим като съюз, трябва да сме единни в отговора си за кризата и всеки да поеме част от отговорността.

- Т.е. има ли шанс да бъде изработена обща позиция?

- Обща позиция трябва да бъде изработена. Една част от страните - например Вишеградската четворка, смятаха, че квотите (друга голяма стъпка напред) не могат да бъдат задължителни. Предстои допълнително експертно обсъждане за размера на квотите - дали правилно са фиксирани критериите, отчита ли се дали има висока безработица, размер на БВП, нисък интеграционен капацитет на страната. За България квотите са и в национален интерес. България е на първа линия. Представете си ситуация, в която имаме силен приток на бежанци и нямаме квотна система, тогава ние няма как да се справим. Вече е създаден доверителен фонд за бежанците, от който могат да се взимат и средства, за да бъдат подпомогнати страните.

- Но ако квотите не са задължителни, това ги обезсмисля.

- Да, това е едното мнение. Другото е, че някои страни побързаха да кажат какви са техните възможности - например една Великобритания, която каза, че макар да е извън общото европейско пространство, ще приеме 20 000 бежанци. Важно е разграничението между икономическите емигранти - например от Бангладеш, и хората, които бягат от зверствата на Ислямска държава.

- Само че Великобритания поставя условия и ще си подбира хората, които ще приеме. В този ред на мисли ние трябва ли да поставяме някакъв ценз - образователен, религиозен, полов, ако щете?

- Това абсолютно се отхвърли. На опитите на страни да поставят условия - например за религията като Словакия - да приема само хора с християнско изповедание, бе реагирано остро. Включително и от зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс, който директно каза, че това не е ЕС, с който европейците се гордеят, ако не уважаваме всички хора и не им даваме закрила, независимо от тяхното изповедание. Тимерманс каза - за нас в еднаква степен не е реално да затворим границите и да оставим всички бежанци навън, защото това ще е популистки ход, противоречащ на европейските ценности, нито пък е възможно да отворим всички граници и да допуснем всички желаещи, защото това ще разбие нашият социален модел. Мисля, че в тези думи се крие честното и откровено поставяне на въпроса как да се намери мярката. За нас възможност е изнасянето на горещи точки извън пределите на ЕС в страни като Турция и Ливан например, които поеха бежанци в пъти повече от Европа. За нас е по-разбираемо да дадем финансова помощ извън пределите на съюза, отколкото да посрещнем целия бежански поток.

- Възможно ли е богатите арабски държави да бъдат принудени да се включат в решаване на проблема, приемайки бежанци? С възмущение бе посрещнато предложението на Саудитска Арабия да строи джамии в Германия, вместо да окаже помощ на едноверци.

- Страните от Персийския залив могат да направят много повече. Чуха се критики от необходимостта от по-активна външна политика на ЕС. В последните дни САЩ реагираха и декларираха, че ще приемат бежанци, макар и не толкова колкото в Европа, но както виждате, демократичните страни реагират. Външната политика на ЕС трябва да бъде особено силна в следващите месеци. Въпросът ви е закономерен, но резултат от страните от Залива още няма.

- Има ли опасност от ислямизиране на Европа? Знаете, че това е водещото притеснение.

- Ние първо говорим за бежанци, които ще се върнат по местата си, когато в техните страни нещата се нормализират.

- Сигурно ли е това?

- Да, това е статутът на бежанци. Второ, необходима е много активна работа на службите за сигурност. С това няма как и в никакъв случай не трябва да се прави компромис. И трето, трябва ясно да заявим, че тук се спазват нашите правила и очакваме бежанците да се придържат към тях.

- Ние очакваме, но дали се случва?

- Това са мерките. Необходими са много обяснения и много бдителност. Тук е мястото да акцентирам върху Шенген. На форума в Брюксел почти нямаше държава, която да не отправи предложения и оценка за това как действа Шенген. Моите аргументи бяха, че когато някои страни настояват да се ренационализира политиката и на практика поставят под въпрос съществуването му, това е същият рефлекс, който накара други да казват в началото на финансовата криза, че това е краят на еврото. Оказа се, че не е така. Като общностна политика Шенген е извън опасност. Всички виждат в него възможност. Ако България и Румъния бъдат присъединени, ще е знак, че това е едно желано поле за сигурност. Настъпва решително време това да се случи.

- Чуват се обаче гласове, че точно сега е най-неподходящото време да се присъединяваме към Шенген, защото това ще ни донесе повече пасиви и ще ни превърне в нещо като разпределителен, лагерен център. Вашата позиция?

- За мен подобни аргументи са абсолютно безпочвени. Ние се държим като външна Шенгенска граница. Разликата е, че нямаме пълен достъп до информацията. В договора ни, под който съм сложила подписа си, е записано, че когато изпълним техническите условия, ще бъдем приети. България дотук е платила 300 млн.евро европейски средства за изграждане на шенгенски граници. В момента се изграждат т..нар. интелигентни граници, т.е. променя се информационната система и България трябва да знае дали да влага средства, защото ако сме извън Шенген, трудно могат да се аргументират подобни разходи. В тези бурни времена всичко, което дава допълнителна сигурност на страната ни, е добре дошло.

- Можем ли да правим разлика между бежанци и икономически емигранти? Понякога границата е тънка.

- Така е, тънка е границата. В крайна сметка в кризисни ситуации е важно да поставяме приоритети. До края на мандата на тази ЕК, включително в мандата на българското председателство през 2018 г., ще се обсъжда т.нар. Синя карта - хора, които могат да дойдат от страни извън ЕС и да работят тук подобно на Зелената карта в САЩ. Това е добре за икономиката на една застаряваща Европа. Но в момента това, което ни интересува, че най-належащият въпрос е да не оставим майките, децата, страдащите хора пред вратите на Европа. Тежък грях е да сториш лошо, но и да не направиш нищо тогава, когато трябва да действаш.

- В този ред на мисли, ако Русия е решила да се намеси и да въдвори ред в Сирия, изправяйки се срещу ИДИЛ, не трябва ли по-скоро да бъде подкрепена, а не да й се пречи?

- Различна е международната оценка на тези действия. ЕС и НАТО трябва да имат единен отговор на ниво ООН и Съвета за сигурност - това е начинът, по който цивилизовано може да се реши този въпрос, без конфликтът да се задълбочава и да се залагат мини за в бъдеще.

- Решение ли е оградата по границата? Можем ли да я затворим като Германия и Унгария?

- Това, което можем да направим, е да насочим хората, които търсят убежище и са легални емигранти - това е единственият начин, по който можем да гарантираме и тяхната сигурност, и сигурността на страната си, към съответните пропускателни пунктове, където да се регистрират. Това е целта на нашето преградно съоръжение.

- Все по-често се чуват гласове, че съществуването на ЕС вече е под въпрос.

- ЕС е в развитие от самото си създаване - по броя на страните в него, по броя на променящите се договори, непрекъснато изпитание за целите - дали са икономически или политически. ЕС е толкова силен, колкото вярваме в него. Като българка мога да кажа, че доверието в ЕС е високо. Нека в контекста на нашия разговор ви кажа и няколко числа. ЕС планира 780 млн.евро за квотната си система, като всеки бежанец идва с 6 хил. евро. Обсъжда се вариант страни, които по една или друга причина не могат да приемат повече бежанци, да участват с по-голяма финансова тежест. Всичко е въпрос на обсъждане, надяваме се този дебат да заеме повече място в обществения диалог.

- Оптимист ли, че ще бъде приет антикорупционният закон, когато отново го внесете след три месеца - вашата прогноза? Обещахте да не правите компромиси, дори че ще го направите по-остър. Ще се откажете ли от анонимните сигнали и назначаването на шефа на Бюрото за разследване от МС, които предизвикаха възражения?

- Тези възражения могат да бъдат обстойно обсъдени между първо и второ четене в НС. За съжаление, България загуби част от образа, който изграждахме търпеливо в последно време, че имаме воля и желание да вземем мерки за справяне с корупцията по високите етажи. Това не е закон за анонимни сигнали за всички, както някои се опитаха да го представят. Той засяга само 10 000 души, но всички те с много власт или работещи в области, които показват, че са рискови по отношение на корупцията. В разговор с Джовани Кеслер, шефа на ОЛАФ, който ще дойде в България в скоро време, той каза, че е изненадан, защото и те работят по анонимни сигнали. И никога не би хвърлил в кошчето неподписан сигнал с много сериозни доказателства, а да остави подписан, но с аргументи, незаслужаващи внимание. В закона са взети всички мерки проверката да бъде безпристрастна. Това, което аз ще направя, е да дам всички аргументи. Ще направя няколко конференции и нека всички чуят - от първо лице, от най-високите европейски институции, мерките, които се прилагат. Възможно е към Бюрото да бъде създаден борд, в който да влизат представители на различните институции - например президент, парламент. При всички случаи това ще бъде независим орган.

- Трудно, но РБ събра сили да се яви съвместно с единна регистрация на вота. Каква цел си поставяте за местните избори?

- Не бих се съгласила с определението трудно. Бих употребила друга дума и тя е - бавно. Смятам, че партиите трябваше да бъдат по-рефлективни и след като си говорехме отдавна, такова е и споразумението ни - за пълен цикъл избори. Консолидацията на блока на някои места е факт, на други върви действително по-трудно. В крайна сметка това е въпрос на поведение и на партиите по места, не навсякъде е лесно. Но в 90 % от страната се явяваме с обща регистрация. Трябва да представим РБ с идеи, с качествени хора. Това, което мога да дам от гледна точка на ДБГ, е да кажа, че всеки от кандидатите ни минава успешно проверката по закона за антикорупция.

- Как ще продължи да се развива РБ и какво влияние ще окажат изборите върху вашата коалиция и коалиционните отношения в кабинета?

- Очаквам РБ да продължи да се развива като всяка нормална демократична европейска партия - отчетност пред избирателите, действащи органи, ясен начин на взимане на решения . Колкото до бъдещото на коалицията - гръбнакът е изграден от ГЕРБ и РБ, и разминавания по целите нямаме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай