Сефарадската музика се заражда през петнадесети век Испания. В онези времена евреи, християни и мюсюлмани живеели в хармонична връзка. После нещата се променят. Християните искат от евреите и мюсюлманите да сменят религията си. Тези, които откажат, имат две възможности - да напуснат страната или да бъдат убити. Повечето от евреите тръгват. Някъде из багажа им са били скрити ключовете от домовете им. А в сърцата си носели надеждата, че един ден ще се върнат отново.
Надеждите обаче твърде често се разминават в реалността. Прокудените от родината си се пръскат кой където намери и никога не се връщат там, където са родени. Най-честият им пристан са страните от Средиземноморието: Гърция, Франция, Италия, Мароко, Иран, България... Но независимо кой къде е попаднал обаче, изгнаниците продължават да говорят своя средновековен испански в домовете и общността си. Езикът им се наричал ладино. По късно той естествено се е повлиял и от говора на страните, в които са попаднали изгнаниците. Една носталгия по изгубеното и една реалност, в която всеки живее. Те раждат сефарадската музика. Петстотин години по-късно тя е все така жива, нежна и логично - малко тъжна.
Една красива жена - Мор Карбаси, стана флагман на сефарадската музика по света. Последният и концерт у нас бе наскоро в един от големите софийски клубове. Поради големия интерес се наложи да направи и втори - в Правец.
Бях чула, че в клубовете публиката е разсеяна и говори по телефона. Настина малко се притеснявах. Но докато пеех, това не се случи. Никой не включи апарата си. Не се чу звънене. Беше пълно и много ми ръкопляскаха, радва се артистката.
Не са толкова много годините назад, в които едно младо момиче търси пътя си. Мор се връща назад, в началото. Тогава тя още не знае, че той ще я отведе до онова място, за което дори не бе мечтала. До успеха. Днес вече я наричат принцеса на фадото, сравняват с Мариса и Ясмин Леви, пълни зали очакват с нетърпение песните, щедро я даряват с аплаузи.
Фамилията на майка ми е Иран, град Маракеш, започва разказа си певицата. Помня дядо си, който винаги пееше много поетично любимите си песни. Езикът му бе странен, непознат за мен. Дори родителите ми не го говореха. Но носталгията и нежността, с която възрастният мъж се връщаше към корените си, ме караше да се насълзявам. Когато поотраснах, отидох в Йерусалим да уча на един инструмент, много приличащ на арабска китара. Това пак бе инициатива на дядо ми. Той много искаше да наследя онова, което обичаше и което винаги бе носил в сърцето си - музиката на сефарадите.
През една от ваканцията със семейството ми отидохме на почивка в Египет. Там на брега на морето, осеяно с кафенета и ресторантчета, младежи от цял свят се събираха да свирят с китарите си. Харесаха ми една група англичани. Всяка вечер отивах да ги слушам. Ден след ден. Така Господ ни събра с Джо Тейлър. Любов от пръв поглед? Би могло да се каже, макар че звучи банално. Джо, макар и малко нервничейки, изчака да изкарам двете години в казармата, дълг и чест на всеки млад израелец. Омъжих се и заминахме за Англия.
В Лондон естествено всички пееха рок: "Бийтълс", "Роулинг стонс". Само аз продължавах с моите сефарадски песни на ладино. Изглеждах странно. Те бяха толкова по-различни от всичко, което звучеше по клубовете. Но изненадващото бе, че много ме харесваха. Това ми даде кураж. Реших, че е време да си намеря мениджър. Писах на много представители на музикални агенции. Отговори ми само един. Но той се оказа твърде важен. Дойде да ме види в църквата, където имах концерт. Беше категоричен: Веднага трябва да запишем диск. Подготвихме го изненадващо бързо. Имаше стара сефарадска и еврейска музика и песни, които композирахме с Джо. Текстът написа майка ми, която е поетеса. Голяма ентусиазирана група приятели музиканти се мобилизираха да ни помагат. Дискът ни бе обявен за най-добър на 2008 година. Тръгнахме по концерти. Търсеха ни и имахме успех. Тогава изведнаж реших коренно да променя живота си. Чувствах, че корените ме викат. Бях категорична. Трябва да отида да живея в Испания. Кацнахме директно в Севиля и веднага с всичките си сетива усетих: Това е моето място.
Започнах да уча фламенко в една академия за танци. Бяхме различни хора, от разни страни. Още първите дни една китайка скочи да ме прегръща: О, Мир Карбаси. После се обърна към учителя ни: Вие не знаете как пее тя. Стоях като ударена с тежък предмет. Нищо не разбирах. Срещу мене стоеше жена, която виждах за първи път. Търсих обяснение за реакциите й. Стигнах до извода, че вероятно някъде някога е попаднала на моя диск.
- На какъв език пееш, попита учителят. Сефарадски и иврит - отговорих. Той грейна. Сега вече съвсем се обърках. После обясни, че със солистката на спектакъла си имал проблеми. Жената влязла в сектата "Свидетелите на Йехова", не искала да лети със самолет. По-странното обаче бе, че и тя пеела на испански и иврит. Съвпадение, което така и не разбрах. Обаче думите му: Ти ще я смениш. Не сънувах ли? Вчера дойдох да уча фламенко, а днес ме канеха в едно изключително успешно шоу. Усещах как в този момент Господ ме тупаше по рамото. Идеше ми да летя.
Харесвам вашата музика
- Къде живеете днес?
- В Испания, но за да родя дъщеря си Есмин, която днес е на 1,4 години, отидох в Израел. Исках това да стане в моята родина.
- За втори път идвате в България.
- Познавам отдавна вашата музика. В Лондон имаше една трупа, която изучаваше българска музика. Ръководителката й е ваша сънародничка. Често ходех да ги слушам, защото това, което пееха, много ми харесваше. Освен това много от песните, които се пеят на ладино, са дошли от България. Те са композирани от тук, а са станали популярни навсякъде, където има сефарадски евреи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
