В последните дни отиващият си вече кабинет отчита свършеното и онова, което оставя на приемниците си. В сферата на образованието няколко стратегии вече са приети, но пък остана написването на закони, които системата чака от години. За това какво успя да направи МОН, кога ще тръгнат дълго чаканите пари за наука, как ще привлечем в класната стая младите учители и какви послания да излъчи БСП, "Стандарт" попита просветния министър в оставка проф. Анелия Клисарова.
- Проф. Клисарова, какво свършихте и за кое съжалявате след тази една година на "горещия стол" на министъра?
- Столът е горещ, това го гарантирам. Образованието е много сериозна система, много голяма и вълнува цялото общество. Разделих работата в министерството на три нива - средно образование, висше образование и наука. Ако започнем с науката - много старание и много енергия вложихме в тази насока, защото според мен тя беше изостанала, оставена на заден план. Знаете за проблемите с фонд "Научни изследвания". Смятам, че намерихме диалог с учените, за да променим правилника на фонда, да съгласуваме насоките за кандидатстване с министерството на финансите, така че да няма повече финансови нарушения, както беше предходните години. Помните, че през 2013 г. се наложи да платим глоба от 8 млн. лева заради нарушения в предишната сесия. Сега вече има обявена нова научна сесия на фонда, за която се надявам, че няма да бъде опорочена, защото документите за нейното провеждане са изрядни. Отделени са 12 млн. лева за финансиране на проекти за тази година.
Не по-малко важно е и съфинансирането на науката по Седма рамкова програма. Научните колективи работили по тях бяха спечелили проекти и чакаха съфинансиране от държавата. Имаше проекти от 2009 г. За тази цел отделихме близо 3 млн. лева.
Не на последно място отделихме с 12 млн. повече средства за БАН в сравнение с 2013 г., което считам, че е постижение.
Бих препоръчала на следващия министър да продължи добрите практики по фонд "Научни изследвания", но най-вече да обърне внимание на европейската програма "Хоризонт 2020". По нея се кандидатства много трудно. Ако бъдеш класиран, независимо на кое място, значи твоят проект е много стойностен. И би следвало МОН и фонд "Научни изследвания" да издействат една сесия, която да съфинансира такива проекти. Така, когато видят желанието от българска страна да се помага, и Европейската комисия, и оценителите по "Хоризонт 2020" ще погледнат по друг начин на тези проекти. Мисля, че това ще бъде един много добър знак към българските учени. Надявам се, че следващото ръководство на министерството ще подкрепят това, което сме направили, ще го продължат и то ще намери място в оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
- Докъде е стигнала самата оперативна програма?
- По предварителни данни тя е одобрена и споразумението може да бъде подписано съвсем скоро. Колегите работиха много усърдно, за да подготвят тази програма. Сумата, която ще получим, е 1,341 млрд. лева с националното съфинансиране.
- От служебния министър ли ще бъде подписана?
- За мен не е толкова важно чий е подписът, а какво е съдържанието и че това е нещо хубаво, добро, важно за България. За първи път имаме отделна оперативна програма и това е много голямо предизвикателство към следващото ръководство на министерството. Тя няма как да бъде на един министър, защото е до 2020 г. Разчитам на приемственост, за да се случи всичко, което е заложено в нея.
- Успяхте да приемете стратегия за висше образование.
- Да, и смятам това за успех, защото трудно се постига консенсус между академичните среди. В нея има два много важни момента - начина на управление и начина на финансиране на университетите. Това, което не успяхме да направим, е т.нар. оптимизация на университетската мрежа, която да гарантира качество на преподаването. Има какво да се направи в тази насока.
- Много Ви критикуваха за закона за училищното образование, който остана да буксува...
- За този закон се говори още от по-предишното правителство. Много труден закон. И наистина е труден, не бива да се допускат грешки, защото те ще се видят след години. Не мога да кажа защо за 4 г. ГЕРБ не можаха да го приемат, а искаха от нас, от нашето правителство да го направим за 1 г. При този закон вече има много консенсусни въпроси, които са приети от обществото. Ние направихме допитване по някои от спорните тези и аз обещах, че ще успеем да обработим материалите, за да пуснем на второ обсъждане концепция, която според нас трябва да е основата на този закон, ако искаме в образованието наистина да има реформа. Надявам се да успеем да го направим. Има неща, които се приемат и от опозицията - например Стратегията за развитие на педагогическите кадри, която посочва, че учителската професия трябва да бъде регулирана. Вече следващите, които дойдат след нас, се надявам да вземат добрите предложения и от нас, и от предходните правителства и да предложат нещо, което, дай Боже, да бъде прието от обществото.
- Издателите бяха много остри към наредбата Ви за един учебник по предмет...
- Нормално е издателите да са остри, за тях това е бизнес. Аз не искам образованието да е бизнес. Имах среща с тях и стигнахме до много общи виждания - че е много важно съдържанието на учебника и че конкурентното начало въобще не се нарушава с тази наредба. Дали става дума за един или три учебника, издателствата участват в конкурс по същия начин, но ще трябва да работят много по-тясно с министерството. Защото министърът отговаря за съдържанието в учебника. И въпросите и критиките по него се отправят към министерството.
- Темата как да привлечем педагогически кадри е много болна. Вече имаме стратегия, но направени ли са реални първи стъпки?
- Да, вече има направени няколко стъпки. Само тази година висшите училища вече отчитат, че имат повече желаещи да учат педагогика. Промените в наредбите за регулирана професия са процес, който ще отнеме година, защото регулираната професия означава и изготвяне на единни учебни планове за подготовка на бъдещите педагогически кадри във всички университети. Смятам, че е изключително важно да дадем повече свобода и поле за творчество в преподаването на учителите. Знаем, че децата в четвърти клас трябва да имат определени знания. И не е толкова важен методът, по който ще се стигне до това, всеки учител има индивидуален подход. Важен е резултатът. Мисля, че на това трябва да наблегнем, когато разработваме учебните планове и програми. Стъпка, която направихме, е и колективният трудов договор. Повишихме минималните начални работни заплати, заложени са и пари за това - 4,1 млн., които са гласувани от министерски съвет. Те ще стигнат до края на годината. Това гарантира, че независимо в кое училище си учител, голямо или малко, няма да имаш начална заплата за младши учител под 530 лева. На заседание на МС гласувахме и да се заплаща личният транспорт на учителите - нещо, което досега не беше правено. А има населени места, където няма и обществен транспорт, хората ходят с личните си автомобили.
- Не успяхте да въведете дуалното обучение, но са направени някои първи стъпки. Какви?
- Благодаря на парламента и на комисията по образование, че направиха промени в Закона за професионалното образование, които вече позволяват въвеждане на дуалната система. Правителството също имаше тази воля. Вече около 20 предприятия са заявили, че искат договори с училища, и предлагат реални работни места. Знаете ли, че тази година имах предложения от професионални гимназии да увелича паралелки за прием. Обикновено повече бройки се искат за профилирани гимназии по езици и математика. А сега ми казват примерно "Има 20 ученици, които искат да учат готварство, но останаха извън приема. Ще ни разрешите ли още една паралелка?" Това все още е в много малко региони, но мисля, че тези млади хора вече оценяват, че ако изберат професионалното образование, то ще им помогне. И това не означава, че не могат да продължат образованието си във висше училища, напротив, дори може да им е много полезно за определени специалности.
- Какъв управленски съвет бихте дали на своя наследник?
- Да обича системата на образованието и да бъде справедлив. Ако работи с любов, ще направи добри неща.
- Какво научихте за образованието, което не знаехте, преди да станете министър?
- Тази година ме научи на много неща. Срещнах се с много учители, директори, родители, ученици. Казвала съм го, ще го повторя и сега. В малките училища, в малките населени места учителската професия не е загубила своята стойност и авторитета си. Има учители, които наистина работят със сърце. Явно и с тези учебници, и по тази образователна система са намерили начин да направят децата добри, да ги възпитават и да им дадат знания и умения. И когато казват, че нашата образователна система е лоша, аз не съм съгласна. Видях и много добри резултати и в малки училища. И не бива да отричаме с лека ръка всичко направено, само защото е от предходни управляващи, защото идва от друга политическа сила. Трябва приемственост, за да се наследим доброто. Ние така работихме.
- Ще участвате ли в листите на БСП?
- Не съм поканена още. Мисля, че мога да помогна.
- БСП е с нов лидер, как трябва да промени посланията си?
- Трябва да слушаме и да бъдем близко до хората. Това научих през тази година в министерството. Едно е да чуеш хората около тебе, съветниците, експертите, но много важно е да отидеш и да чуеш реалните учители, родителите, кметовете, защото те знаят проблемите, виждат ги и имат предложения за промяна, която да е работеща. Ако БСП е до хората и ги чуе, ще има успех.
- Смятате, че се беше капсулирала?
- Не, не стигна времето, за да бъдат разбрани от всички посланията й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
