Когато Катрин Деньов е шеф на журито на кинофестивала в Сочи, Христо Събев от хасковското село Николово я пита: "Как се поддържате в този блестящ вид?". Най-енигматичната дама на френското кино най-неочаквано му отговоря дружелюбно: "С много вода и любов!". Това се случва преди доста години - малко след като Деньов е снимала в България една от главните роли във филма на Режис Верние "Изток-Запад". А Николов е фенът, който в продължение на половин век снима любимите си звезди - по червения килим или около него. За умопомрачителния чар на Катрин той е категоричен:
Тя е като виното
С времето става все по-хубава". За Христо разстоянието от Николово до Куентин Тарантино, Мая Плисецкая, Франсис Форд Копола, Мария Шарапова, Джо Кокър, Шакира, София Лорен, Синди Крофорд е напълно преодолимо. Строителят е благ човек на вече почитаема възраст, но през годините с обич и хъс следва идолите си. Ако човек не го познава, никога не би допуснал, че Събев с лекота изминава пътя между площадката с крановете до шифоновия шум на роклите на най-бляскавите дами от световния шоубизнес. Но Христо е заклет киноман още от младежките си години. В края на 60-те години заминава за Луганск с бригадата си и тъкмо тогава решава, че ще се абонира за фестивала в Москва. През почивните седмици между завършения и новия обект, строителят от Николово се мята на влака. Поема към столицата на СССР, а в купето разгръща програмата на знаменитостите, които по същото време се представят в Москва. Това е началото.
Кръстница във фотографията му става Галина Уланова. През 1976 година Болшой театър чества 200 години и нашенецът прави интервю с великата балерина за вестник "Народна младеж". Иска нейни снимки, за да илюстрира материала си. Уланова му казва да си купи фотоапарат и да я щрака колкото си иска. "После нашето приятелство продължи 25 години. Уланова е легенда, но общуваше с мен като равен с равен", разказва десетилетия по-късно находчивият българин.
Пред обектива му застават най-големите имена от световния музикален, театрален, филмов бизнес. На спортните събития в Москва отново е на първа линия.
До кинофестивала го допуска Сергей Бондарчук
един от най-влиятелните кинаджии на всички времена. Световноизвестният актьор и режисьор все намирал начин да вкара българина на пресконференциите. Събев работи през годините с различни акредитации от родни медии, включително и от "Стандарт". И днес признава, че не се изживява като фотомайстор. Казва, че снимките, за които е награден на големи конкурси, са просто шанс. Не смята, че е надарен от Бога с особен талант. Твърди, че разковничето да се докоснеш до големите е в искреността. И друго - никога не се е изживявал като папарак. "Не бива да се унижава достойнството на хората. Винаги съм снимал единствено, ако и човекът отсреща има желание за това". Смята, че големите са му позирали, вероятно защото им е ставал симпатичен. Признава, че понякога е използвал и трикове. На Настася Кински подарил розово масло. След пресконференцията Христо си седял при останалите колеги, а тя дошла и го целунала. Всички го питали: "Какво й направи!?".
За популярните казва, че малко сред тях страдат от звездомания. Повечето са много естествени и общуват непринудено. От сърце се забавлявал с отговора на Куентин Тарантино, който бил в Москва с Дарил Хана за представянето на "Убий Бил". Христо попитал: "Защо има толкова кръв във филма?", а Тарантино му рекъл: "Камерата е измислена, за да снима целувки и убийства."
През годините е снимал и Симеон Сакскобургготски в посолството в Москва. Христо от Николово подхвърлил, че българският народ му възлага големи надежди и дано ги оправдае, а Величеството отговорил: "Ще се стараем."
Пред фотообектива му са минали Путин, Медведев, кралят на Швеция Карл Густав заедно със съпругата и дъщеря му - в царската ложа в Болшой театър.
Христо добре познава подписите на звездите. Затова му е направило впечатление, че повечето от тях се подписват странно. Някои рисували себе си, парафът на Орнела Мути за феновете пък бил сърце. Събеседникът, който му е направил най-силно впечатление, е Кърк Дъглас. Безсмъртният Спартак му казва: "Животът е по-важен от изкуството!". Като "Отче наш" помни и завета на Галина Уланова: "Човек трябва сам да проправя пътя си. Виждали ли сте как тревичката пробива асфалта?"
Гяуров тъгуваше по родината
За Христо Събев един от най-великите българи, до които се е докосвал, е Николай Гяуров. "Срещнахме се в Москва на един от последните му концерти. С него беше Мирела Френи. След финала посланикът даде вечеря в тяхна чест. Разговаряхме до 3 часа след полунощ. Той ми каза, че винаги тъгува за България. Гяуров е най-големият сънародник, който съм срещал. Навсякъде прославяше родината. Питах го кога ще го видим в България. Само дето не се разплака. Но останах без отговор. Когато почина в Модена през юни 2004 година, никой от правителството не отиде. Само колежката му Христина Ангелакова."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
