Пациентите да се поставят на наше място, призовава д-р Таня Босева
Надпреварата за млад медик вече тече с пълна сила. "Стандарт" събра предложенията за най-добрите лекари до 40 г. у нас. Както и за болничните мениджъри, които им дават шанс да се развиват в България. Тримата първенци сред лекарите ще получат 1-годишни стипендии в размер на 400 лв. месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио. Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, са разработени съвместно с БЛС и Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com.
Д-р Таня Босева e на 28 г., омъжена. Завършва медицина в Тракийския университет в Стара Загора. В момента специализира "Акушерство и гинекология" в МБАЛ "Света София". - Група инвалидност - няма.
- Д-р Босева, защо избрахте да учите медицина?
- Още от детска възраст не съм си представяла да работя друго. За мен медицината е не само начин да съм близо до хората и да им помагам. За мен това е начин да задоволявам безкрайния си глад за знания и самоусъвършенстване.
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която следвате?
- Причините за този мой избор са наистина много, но това, което може би най-много ме привлече в тази специалност, е
предизвикателството да се бориш за два живота едновременно
Не се сещам за нещо, с което да сравня удовлетворението от това да си бил част от появата на нов живот, част от най-голямата радост в живота на едни хора. Освен това работата с жени е наистина интересна, разнообразна и изисква много специален подход както към различните пациенти, така и към една и съща пациентка, поставена в различни ситуации. Смятам ги за много интересни както от гледна точка на физиологията, така и от гледна точка на психологията.
- Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
- Знам, че са клише, но откакто за първи път съм ги чула, не спирам да си повтарям както на ум, така и на глас, едни думи на Хипократ: "Преди всичко не вреди!" (Primum non nocere!) и вярвам, че това е ръководният ми принцип в ежедневната практика. Този цитат е част от Хипократовата клетва.
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
- Да не се прави компромис с качеството на работа, отговарям категорично... Много съм самокритична и
не бих се поколебала да жертвам почивка
забавление или дори егото си в името да съм била напълно изчерпателна в диагностиката и терапията на определен клиничен случай. Не се притеснявам да призная кое не мога и кое не знам, и да търся съответната помощ от по-опитни колеги.
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- Не смятам, че е достатъчно ефективна, както и не смятам, че ще просъществува за дълго в този си вид. Просто пациентите вече искат да получават качествени здравни услуги на европейско ниво и са готови да платят за това колкото е необходимо. Ние трябва да им осигурим това право, а на нас за тази цел ще ни е необходима модерна и стабилна система на здравеопазване.
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
- След като се дипломирах, бях раздвоена между доста атрактивно предложение в чужбина и предизвикателството да бъда част от промяната към по-добро в родината си. Осъзнавах колко ще е труден пътят ми, ако остана, но въпреки това взех това решение за себе си и все още не го оценявам като грешка. Няма как нещата да се променят към по-добро, ако всеки заинтересуван от тази промяна просто заминава.
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- Ситуацията за младите лекари в България е действително сложна, трудностите са много и са от най-различно естество. Първо смятам, че не са достатъчно ангажирани с практиката, защото грубо казано е "по-лесно да си свършиш работата сам, отколкото тепърва да обучаваш някого, та и да носиш отговорност за евентуалните му пропуски и грешки", защото такива неизменно има, никой не е роден научен. Второ, смятам, че не са достатъчно мотивирани да се развиват в кариерата. Когато им се налага да работят още на няколко места, за да могат просто да оцеляват, всички хора независимо дали са лекари или не - се амортизират много по-бързо, а и вниманието им не е съсредоточено върху една основна дейност, в която трябва да се развиват.
- Какво искате да се промени в здравната система?
- Много неща трябва да се променят, така че да е по-ефективна както за пациентите, така и за лекарите. Трябва да се намери начин да се мотивират млади лекари да постъпват на работа в болниците от малките населени места, както и да се мотивират специалистите от такива болници да повишават квалификацията си. Много добре би било, ако се намери начин да се ограничи достъпът на медиите до клинични случаи, подлежащи на изясняване и
правенето на сензации от такива случаи
В медицината има статистики, според които има точно определени проценти на усложнения, смъртност и т.н. и няма как да се избяга от тези проценти, дори и при перфектно свършена работа както у нас, така и навсякъде по света...
С това съвсем не се изчерпва въпросът, но е някакво добро начало!
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените? А на пациентите?
- И в двата случая бих казала едно и също: Да се опитат да се поставят на наше място. Всяка една услуга в нашето общество се получава след съответното търпение, заплащане и уважение, защо здравеопазването да не е такъв тип услуга - лекарите работят много, работната среда е напрегната, трудът е висококвалифициран, в повечето случаи се налага да жертваме личния живот и времето за своите близки в името на това, да сме полезни на някого, когото познаваме от няколко дни. Това трябва да се оцени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
