Те растат без родители и ценности, а гурбетът е таванът на мечтите им
Те са поколението, което България всъщност изгуби, докато бавно и полека затъваше в тресавището на прехода. Около половин милион млади хора, които статистиката ни нарича безработни. И които всъщност се издържат от най-големия инвеститор у нас - парите от гурбет. По статистика на Института за икономически изследвания на БАН точно такъв е броят на младите у нас, издържани от родители гастарбайтери. Тези младежи нямат причина да учат и да работят, защото за няколко месеца техните родители изкарват и изпращат у дома онова, което те не биха заработили и за година. Имат последно поколение смартфони, които никога не биха успели да си купят с минималната работна заплата, която нестабилната ни икономика би им осигурила. Хоризонтът им най-често спира дотам. Защото за 27 години държавата направи онова, което никой преди това не успя да извърши - прокуди родителите им, а самите тях превърна във вътрешни емигранти, които
уж са тук, но всъщност обитават един отделен свят
Преминали са през детство, в което мама и татко са ги отглеждали по скайп, а самите те са израснали, оставени на грижите на баби и дядовци, които сами имат нужда от грижа. В някои от родопските села или в тези от северна България една такава баба наглежда по три или четири къщи с дечурлига. Въобще и не говорим какво става с родителския авторитет, когато той се изразява само в изпращане на пари за нови маратонки. Цяло поколение родители е заминало, поставено пред дилемата - дали у дома и гладни, или далеч от децата, но поне да им осигурим всичко необходимо. Грижи без хляб, или хляб без грижи - това е алтернативата, която е запратила тези хора навън. Не с цел да уредят живота си - те най-често работят неквалифициран труд, в непрестанни лишения, за да има какво да изпратят у дома.
Така цяло поколение деца са оставени сами на себе си, израствайки без ценностни ориентири и без амбиции да постигнат нещо повече. Израствайки на места, толкова забравени от Бога, че постигането на нещо повече е изначално забранено, освен ако самите те не решат да поемат на гурбет и да затворят омагьосания кръг, в който са израснали. Защо да го правят, щом така или иначе тук имат всичко? Държавата вече ги е загубила така, както е загубила и родителите им.
Европа непрестанно ни вкарва в статистики, според които у нас
има най-голям брой млади хора, които не учат и не работят
Само че не дава правилните обяснения за това. В момента страната ни сама лишава младите си хора от перспектива, предлагайки им работа за смешни пари, които те отказват, ако имат възможност да ги получат от другаде. Внушава им, че им дава перспективи, но всъщност им предлага нископлатен и нискоквалифициран труд, за който никой от тях няма мотивация. Особено когато расте на място, в което истински инвеститор така и не стъпва. Място, в което наричат инвеститори местните бабаити с по два цеха крепостни селяни, които с месеци работят без заплати. Държавата е длъжник на тези младежи по две причини. Първата, че е прогонила родителите им. Втората, че е унищожила и перспективите пред самите тях. За съжаление онова, което им предлага в отговор, е временна заетост за жълти стотинки и преквалификационни курсове, след които никой от тях не става по-квалифициран. Затова и те обитават омагьосания кръг около една измамна Европа, чиито граждани уж са. Но всъщност са просто бъдещи гастарбайтери второ поколение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
