Как баба Мария ме спечели за Созопол

• Дър­жа­ва­та не ис­ка да знае за мес­та, къ­де­то за­ле­зът е без бе­тон
• Влас­тта спа­ся­ва под­пор­ни сте­ни, до­ка­то всич­ки ис­ка­ме лич­но от­но­ше­ние и вни­ма­ние от хо­те­ли­е­ри­те

"Со­зо­пол бе­ше ма­лък град, а аз пе­вец све­тов­но не­поз­нат - бла­же­ни го­ди­ни, ро­кен­дро­лът бе­ше млад". Всич­ки пом­ним то­ва пар­че на бар­да на бъл­гар­ския рок Ге­ор­ги Мин­чев.

Но той сгре­ши с ед­но не­що - Со­зо­пол още е ма­лък град. Един­стве­но­то раз­лич­но от вре­ме­то на на­ша­та мла­дост е, че е по-бе­то­ни­ран и зас­тро­ен. Че не жи­вее соб­стве­ния си жи­вот - пе­че­ли през лет­ни­те ме­се­ци, а в ос­та­на­ло­то вре­ме е ос­та­вен сам на се­бе си. Хо­ра­та, ко­и­то през ля­то­то от­да­ват стаи и апар­та­мен­ти, имат раз­ли­чен ка­па­ци­тет, но всич­ки те жи­ве­ят на прин­ци­па "Ден го­ди­на хра­ни". За­що­то през зи­ма­та за тях ста­ва страш­но. Раз­би­ра се, ако го­во­рим за мес­тни­те хо­ра, а не за мут­ри­те, ко­и­то пре­зас­тро­и­ха ре­ги­о­на и пре­вър­на­ха уни­кал­ни­те му ди­ви пла­жо­ве в мяс­то за пе­че­ле­не на па­ри.

В пос­лед­ни­те дни и сед­ми­ци се из­си­па­ха по­то­ци от

воп­ли как всич­ки за­ми­на­ва­ли за Гър­ция

за­що­то там е по-доб­ре, а у нас е пре­зас­тро­е­но и бе­то­ни­ра­но. Да, има мес­та, на ко­и­то е та­ка. Има и прек­рас­ни мес­тен­ца по мо­ре­то и в пла­ни­на­та, в ко­и­то те пос­ре­щат с ус­мив­ка и до­ри пред­ва­ри­тел­но пи­тат как­ви удоб­ства ис­каш. По то­зи на­чин ед­на ба­ба Ма­рия ус­пя да ме спе­че­ли за­ви­на­ги за по­чив­ка в Со­зо­пол, а ед­на  Не­ли - за от­дих в Ар­ба­на­си. Ко­га­то си тръг­вах­ме от Со­зо­пол, ба­ба Ма­рия ми пъх­на в чан­та­та две бур­кан­че­та слад­ко от со­зо­пол­ски смо­ки­ни и ка­за "До­го­ди­на пак да дой­де­те. И да звън­не­те, ка­то се при­бе­ре­те в Со­фия, че ве­че ста­ва тъм­но и има да ви мис­лим". Уж ни­що, но звън­нах­ме, и до­ри оти­дох­ме на дру­га­та го­ди­на - за­що­то там, къ­де­то те пос­ре­щат с ус­мив­ка, е ис­тин­ско­то мяс­то за от­дих. В По­мо­рие пос­ред нощ ха­зяите ни нас­то­я­ха да по­тър­сят де­но­нощ­на ап­те­ка в друг град, за­що­то ни бе­ше нуж­но ле­кар­ство. Но то­ва не се слу­чи в скъ­пия ку­рорт, къ­де­то мо­мен­тал­но ни пред­ло­жи­ха из­след­ва­не за 120 ле­ва, след ко­е­то се ока­за, че там прос­то вър­лу­вал сто­ма­шен ви­рус, оба­че би­ло страш­на тай­на. Ка­за ни я ме­ди­цин­ска­та сес­тра, след ка­то ни да­де на­за­ем тер­мо­ме­тър. Вмет­на, че по ин­струк­ция тряб­ва­ло да ни по­ис­ка 10 ле­ва, но ни го да­де прос­то ей та­ка.

Ето за­ра­ди те­зи прак­ти­ки бъл­га­ри­те ру­га­ят мор­ски­те ни ку­рор­ти, да не го­во­рим, че бя­ла­та ри­ба от ол ин­клу­зи­ва сут­рин до ве­чер­та по до­ку­мен­ти ста­ва па­ни­ран хек. Че ал­ко­хо­лът ол ин­клу­зив но­си име­на на мар­ки, за ко­и­то до­ри цар Ки­ро не се е се­щал по вре­ме на ран­на­та си мла­дост, а де­сет­ки хо­ра са зап­ла­ти­ли за та­зи вклю­че­на ек­стра не­мал­ки су­ми.

Хо­ра­та оби­чат мес­та, къ­де­то им пред­ла­гат нор­мал­но нас­та­ня­ва­не, а не

бе­тон­на под­пор­на сте­на на пър­ва ли­ния

Как­то ние при ба­ба Ма­рия по­лу­ча­вах­ме па­ла­чин­ки сут­рин и ка­фе­ма­ши­на, ни­що че не са ол ин­клу­зив. Имах­ме бар­бе­кю на дво­ра, ако ре­шим да ве­че­ря­ме там - и всич­ко то­ва вклю­че­но в це­ни, ко­и­то са по­доб­ни на гръц­ки­те ку­рор­ти.

Проб­ле­мът е, че дър­жа­ва­та не рек­ла­ми­ра и до­ри не ис­ка да знае за по­доб­ни мес­та, къ­де­то из­гре­вът е из­грев без бе­тон, а за­ле­зът е за­лез без бе­тон. Вмес­то то­ва спа­ся­ва мас­ти­ти "стро­и­те­ли на съв­ре­мен­на Бъл­га­рия", ко­и­то пре­вър­на­ха пла­жа в плоч­ник. Ко­и­то да ни сер­ви­рат сре­щу то­ва ев­ти­ни хра­ни, без да се за­мис­лят, че ако чо­век мо­же да по­хар­чи тол­ко­ва па­ри за ед­на по­чив­ка, ни­ко­га не би ял чак тол­ко­ва не­ка­чес­тве­на хра­на, ко­я­то той дос­та­вя. Че се на­ла­га да се ка­раш с хи­ги­е­нис­ти­те, за да по­чис­тят и тво­я­та стая, и на всич­ко от­го­ре да им про­веж­даш уро­ци по бъл­гар­ски език, за да на­у­чат ду­ма­та "са­пун", за­що­то тряб­ва да ти го дос­та­вят до ста­я­та. Яс­но е, че бъл­гар­ски­ят ту­рис­ти­чес­ки се­зон има проб­ле­ми не от го­ди­ни. Още ми­на­ла­та ча­дър и шез­лонг стру­ва­ха тол­ко­ва мно­го, че по­ве­че­то пла­жу­ва­щи в "Слън­чев бряг" пред­по­чи­та­ха да си за­би­ят соб­стве­но­то ча­дър­че и да ле­жат на пя­съ­ка, а це­ли от­се­ци сто­я­ха праз­ни. Ня­ма да се оп­ра­вят и се­га при це­ни

"Ча­дър 2 ле­ва, шез­лонг 2 ле­ва, ка­фе 8 ле­ва - за­дъл­жи­тел­но"

За­то­ва и мно­зи­на хи­пер­тро­фи­рат же­ла­ни­е­то си за по­чив­ка в Гър­ция. В то­ва всъщ­ност ня­ма ни­що ло­шо - чо­век не е длъ­жен да прек­ро­я­ва пла­но­ве­те си за пъ­ту­ва­не в чуж­би­на, ако ис­ка да опоз­нае све­та. Ни­кой не е длъ­жен да спа­ся­ва се­зо­на на дър­жа­ва, ко­я­то му на­ви­ра  в но­са, че пред­по­чи­та чуж­ди ту­рис­ти.

Бъл­гар­ска­та дър­жа­ва е длъж­на да нап­ра­ви та­ка, че най-кра­си­ви­те ней­ни точ­ки да се сто­рят прив­ле­ка­тел­ни. Не да ги на­ме­рим са­ми - мно­зи­на раз­чи­тат ос­нов­но на то­ва и ве­че има де­сет­ки кни­ги, ко­и­то да ни по­ка­жат как мо­жем да по­лу­чим уни­кал­ни пре­жи­вя­ва­ния до­ри са­мо за сед­ми­ца, след­вай­ки оп­ре­де­лен мар­шрут. Мно­зи­на оби­ча­ме Коп­рив­щи­ца, Тряв­на, Си­лис­тар, Вар­ва­ра и ще се връ­ща­ме към тях. Проб­ле­мът е, че дър­жа­ва­та не се на­соч­ва към тях, а към бе­тон­ни­те пло­щад­ки, на ко­и­то се рек­ла­ми­рат "без­плат­ни шез­лон­ги по три ле­ва". Впро­чем, ако дър­жа­ва­та се на­со­чи, мо­же пък из­ра­зът да е "Жал­на ни май­ка". Да­но най-пос­ле нап­ра­ви нор­мал­на­та рек­ла­ма. За мен я нап­ра­ви ба­ба Ма­рия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com