Ивет Лалова: В Италия е обидно да поръчваш храна

София. Лъчезарна и секси както винаги, Ивет Лалова огря сцената на Военния клуб. За втора поредна година тя беше водеща на церемонията "Спортист на годината". Освен това се нареди на 5-о място в престижната класация. Годината беше успешна за атлетката не само в професионален, но и в личен план. Тя се омъжи за италианския спринтьор Симоне Колио. Ето какво сподели Ивет за семейния живот, равносметката й за 2013 г и очакванията й за следващия сезон.

- Ивет, радва ли те тази награда?
- Може би имам 4-5 статуетки, но всеки път за мен това е едно признание. Годината се опита да ми бъде кръшка, но аз я надвих. Присъствието ми в тази класация започва от прогрес да се превръща в постоянство. Това е хубаво, радваме ме много. И аз като Армен Назарян може би няма да стана спортист на България, защото знам колко трудно се става световна или олимпийска титла на 100 метра, но може някои ден да ме изберат за треньор на България, което също не е лош вариант.
- Приемаш ли това пето място и като оценка за родната атлетика?
- Разбира се, знаем каква е конкуренцията в леката атлетика, на какви огромни стадиони се провеждат състезанията, знаем, че да се надбягваш с още 110 или 90, или 80 чернокожи газели от Карибите, не е лесно. Затова се радвам, че нашият спорт беше оценен за пореден път. Със Станилия сме трима атлети в десетката. Моите успехи през годината получиха подобаващо признание, за което благодаря много.
- Вече си омъжена. Как съвместяваш брака с тренировки и състезания?
- Добре че мъжът ми не е тук да ме чуе, но той, бракът, не изисква много по-различно отношение от това, на което вече сме свикнали. Още повече, той жертва кариерата си в името на моята. Затова си пожелавам през 2014 г. да съм стабилна, сериозна и много, много надъхана и гладна за медали.
- Кое от постиженията ти през 2013 г. е номер 1 за теб?
- Не мога да не кажа Диамантената лига, както и това, че спечелих още един старт на 100 метра. Тази година бяха важни малките победи. Веднъж победих световната шампионка Кармелита Джетър, направих две трети места на Диамантена лига. Всичко това ми даде едно много голямо самочувствие и сериозно и значимо постоянство.
- За пръв път печелиш медал след дисквалификация (б.а. бронз от Евро 2013 след наказанието за допинг на Тезджан Наимова). Сладко ли е едно такова отличие?
- Много е сладко, защото е медал, защото го заслужаваш. Но и малко горчи, защото човекът, заради когото го печелиш, е българин, и това наистина не е приятно.
- Шефът на федерацията Добормир Карамаринов каза, че целта ти през 2014 е две европейски титли.
- Така е, но трябва да бъдем реалисти. Европейският спринт се развива с бързи темпове. Този път ще ми е по-трудно и защото трябва да защитавам титлата, но смятам, че съм готова да го направя.
- Какво планираш за празниците и кога е първото ти състезание през следващата година?
- Най-вероятно няма да бъде през зимния сезон. Засега не планирам да бягам в зала, защото подобни участия ми влияят на подготовката за летния сезон. Този път ще се опитам да подходя различно и да бъда много по-силна, когато се върна на пистата в края на пролетта. Иначе празниците както винаги при спортистите минават между тренировки, трапеза, а при мен и между две държави - България и Италия.
- На почти всички първенства с твое участие освен най-бързата бяла жена си определяна и за най-красива. Как поддържаш форма?
- Жените обикновено ходят на фитнес, аз не мога, защото за мен няма подходящи уреди. Нека го кажем така: Когато сме щастливи и усмихнати, българките имаме една вътрешна енергия, която винаги се усеща.
- Къде ще си на Бъдни вечер и Нова година?
- Семейството ми сега е съпругът ми. Може да сме само двамата на Бъдни вечер, ако ще тренираме около празниците.
- Сами ли ще готвите, или ще поръчате нещо?
- В Италия не се поръчва нищо. Това е обида за тях. Там се готви вкъщи с любов.
- А кой готви, ти или Симоне?
- И двамата.
- Той свиква ли с българската кухня?
- Не му е много по вкуса, по-скоро аз се запалих по италианската кухня.
- Какво си пожелаваш от Дядо Коледа?
- Винаги здраве. Спортът е отражение на всичко, което се случва в държавата, и в моменти на трудност обединява нацията. Затова се надявам спортът да ни спаси, да продължава да ни кара да се чувстваме горди, че сме българи.