Невен Мимица е първият еврокомисар от Хърватия, която се присъедини към ЕС миналата година. Той отговаря за защитата на потребителите, какъвто беше ресорът и на първия ни еврокомисар Меглена Кунева. Мимица бе на посещение в България и коментира пред "Стандарт" потребителската култура на българите и европейците, както и проекта "Южен поток".
Най-често европейците се жалват от закъснели доставки
- Г-н еврокомисар, достатъчно добре ли са информирани европейците за своите права като потребители?
- Ако говорим за информираност на потребителите в ЕС като цяло, тя е различна в различните държави. Има страни, в които потребителската култура е на много високо равнище, например Великобритания. Хората там познават правата си и си ги търсят. Но има и страни като Гърция или моята родина Хърватия, където хората не са свикнали да настояват да се зачитат правата им като потребители.
- Какво е положението в България?
- За съжаление положението в България е сред най-малко положителните от гледна точка на познанията, на осведомеността за начина, по-който хората могат да търсят правата си. Като цяло показателите за България са под средните за ЕС по отношение на осведомеността и познаването на правата от страна на потребителите за безопасността на стоките на пазара, както и по отношение на доверието в националните компетентни органи или националните потребителски организации за това, че ще защитят правата им. Също така в България е ниско равнището на употребата на търговията по интернет - само 9% от българите пазаруват онлайн. Това са данни от проучване на общественото мнение, които сме възложили на всички държави. И именно поради тези причини ние решихме да организираме потребителска мисия в България и в други страни. Искаме българите да са по-добре осведомени за своите права като потребители и по-активно да си ги търсят.
- В какво ще се състои конкретно тази кампания?
- Кампанията е съсредоточена върху новата директива за правата на потребителите. Но тук не става дума само за информиране. Целта е да насърчим всички заинтересовани страни - националните органи, Комисията за защита на потребителите, потребителските организации, самите купувачи да си взаимодействат. Така ще бъде по-лесно за потребителите да се ориентират и да бъдат улеснени да отстояват правата си, когато възникне проблем. Затова тази информационна кампания се съпътства и от разговори и срещи, които имах с народни представители, с хора от Министерството на икономиката и енергетиката.
- Оптимист ли сте за ситуацията в България в тази област?
- Да, разбира се. Ако погледнете държавите, които са под средното равнище, това са страни, които в миналото не бяха свикнали с пазарната икономика. Тогава потребителите не значеха нищо. Сега вече са необходими малко повече усилия от бившите страни в преход, за да могат да преодолеят този манталитет. Това не може да бъде извинение или претекст за бездействие. Напротив, може да бъде стимул за нас да работим по-упорито с потребителите, с организациите, които защитават правата им и тук, в България. И затова гледам оптимистично на тези съвместни действия.
- Как се е променила ситуацията с потребителските права от времето, когато ресорът се държеше от нашия първи еврокомисар Меглена Кунева?
- Меглена Кунева беше първият комисар, който имаше самостоятелен ресор "Защита на потребителите" след едно сливане и реорганизиране на портфолиата. Аз също като нея сега отговарям за защитата на потребителите и в много голяма степен има приемственост. Особено по отношение на някои конкретни действия. Ще ви дам някои примери - таблото с показатели за потребители беше инициатива по времето на Меглена Кунева. Като цяло мога да кажа, че правната рамка, създадена за правата на потребителите и безопасността на продуктите, е налице. Това, което ни остава, е да я затвърдим и да предприемем мерки за координиране на действията на националните органи от страна на комисията. По такъв начин могат да се решат някакви конкретни въпроси, които са проблемни за потребителите.
- Чисто практично - как да си търсят българите и изобщо европейците правата, когато смятат, че са нарушени и как могат да си върнат парите при проблем?
- Моят съвет към потребителите е първо да отидат при търговеца - информирайте го какво се е случило, от какво сте недоволен и се опитайте да уредите въпроса пряко с него. Ако той не обърне внимание, тогава потърсете националните органи. В България това е Комисията за защита на потребителите, която има денонощна телефонна линия. Помолете нейните представители да се застъпят за вас пред търговеца. Ако имате проблем при пазаруване извън България, например купили сте туристически пакет в чужбина или пък сте си купили стоки там и нещо не е наред с тях, трябва да се търси Европейският потребителски център. Има такъв тук в София, във всяка държава има по един такъв, който се занимава с проблемите на трансграничните покупки.
- Какви са най-честите оплаквания при онлайн пазаруването и какво се прави срещу подвеждащите реклами, които заблуждават потребителите?
- Що се отнася до покупките онлайн, има проблеми, когато хората пазаруват в интернет. От данните, които сме събрали, най-често жалбите са за закъснения в доставката - търговците не спазват 7- или 10-дневния срок, който рекламират в своите сайтове. Има и случаи, в които стоките изобщо не се доставят. На мен лично това ми се случи - загубих 200 евро, защото си поръчах едни обувки по интернет, но така и не ги получих (смее се). Има и жалби от дефектни стоки или пък проблеми в закупената услуга. Потребителите се оплакват и от допълнителни такси - изведнъж се оказва, че във фактурата търговецът е включил някакви надбавки. Това са най-общите оплаквания. Има някои по-специфични жалби в сферата на услугите, най-вече туристическите. Сайтове, които не съдържат точна информация за търговеца или доставчика на услугата, за адреса му, за самоличността му. Или пък не информират потребителя как да постъпи, когато има оплакване. Също така някои сайтове не информират за допълнителни такси - за пренасяне на багаж, за застраховка или такса за приоритетно качване на борда на самолета. Така стигаме до подвеждащата реклама или информация от доставчиците на услуги. В ЕС има правила за подобни ситуации - например Директивата за нелоялната търговска практика. Има хармонизирани правила в тази директива, в които се посочва как се обработват сигналите, които се подават. Според директивата рекламите трябва да бъдат ясни и точни, така че потребителят да направи осведомен избор. Има и една нова директива за правата на потребителите, която се отнася до подвеждащата реклама. Например забранява се да се рекламира нещо като безплатно или с намалена цена, а после да се окаже, че потребителят си плаща.
- Г-н комисар, смятате ли, че са засегнати потребителите в ЕС от забавянето на проекта "Южен поток"?
- В Европейската комисия разглеждаме този въпрос от много гледни точки. Водещото във всеки инфраструктурен проект е, че трябва да се прилагат действащите правила, стратегии и политика. Тук, в конкретния проект "Южен поток" - той никога не е бил приоритетен проект на европейската енергийна политика. Особено сега, ако разгледаме новата европейска енергийна политика и новата политика за енергийна сигурност, в нея се говори за необходимост от диверсификация на източниците, от които идват енергоносителите. Ако тук става дума за разнообразяване на маршрутите, то се запазват същите източници. Затова от гледна точка на енергийната политика проектът не е приоритетен, дори бих казал, че е отрицателен приоритет за европейската енергийна политика. От друга страна, има други правила в други области - като например вътрешния пазар или политиката в областта на конкуренцията, които изискват прозрачни и много ясни правила за възлагане на обществени поръчки без никакви преференции, особено когато става дума за трети страни извън ЕС. Ние се боим, че не бяха изцяло спазени тези правила за възлагане на обществени поръчки. Политиката за защита на конкуренцията освен това изисква равнопоставеност и еднакъв достъп на всички потенциални потребители на енергийната инфраструктура - било то газопровод или трансформатори. Затова ние се обърнахме към българското правителство с посланието, че енергийната ни политика е една и съща за всички членки и за всички, които участват в проекта "Южен поток". Ние се обърнахме с призив да преразгледат позицията си и да я съобразят с политиката в тези толкова важни области, преди да се стигне до изпълнение на проекта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
