Следваме световната практика - осигуряват се имунизации на най-ниска цена
Промените в Наредба 15 и експертният съвет по имунопрофилактика трябва да сложат ред в хаоса
Кризата липсващи ваксини за деца изправи на нокти родители, лекари и здравно министерство? Какви са основните предизвикателства пред изпълнението на имунизационния ни календар? Фарма браншът отговаря пред "Стандарт".
Не само лекарствените продукти в България са с най-ниски цени - същата е ситуацията и по отношение на ваксините, обясняват от фарма бизнесът. Но тъй като производственият им процес съществено се различава от този на медикаментите и отнема в пъти повече време, се оказва, че не са много компаниите, които изявяват желание да участват в търгове. Справка в приложение 3 на Позитивния лекарствен списък показва, че всички ваксини, включени в задължителния и препоръчителния имунизационен календари, са регистрирани от производителите и могат да участват в тръжни процедури на Министерство на здравеопазването (МЗ). Най-вероятната причина, поради която те не го правят, е ниската цена и
кратките срокове за доставка
след тръжните процедури. България не е сред богатите държави в ЕС и е на предпоследно място по разходи, отделяни за здравеопазване като процент от БВП, но справка в сайта на Европейския център по контрол и превенция на заболяванията и СЗО показва, че практиката спечелилият тръжната процедура да е предложилият най-ниска цена, е стандартна за по-голям процент от държавите. Именно кратките срокове за доставка на ваксини след сключване на договор бяха основните притеснения на служебния министър д-р Мирослав Ненков и по негово предложение МЗ ще сключва дългосрочни споразумения. Така България ще бъде включена в планирането на производителите и рискът кризата с ваксините да се повтори намалява драстично.
Най-вероятно точно поради тази причина нормативните промени в Наредба 15, които се очаква да влязат в сила съвсем скоро, са най-общо две - отпада изискването за конкретна ваксина, а вместо това
се включват само необходимите антигени
По този начин, ако доставчикът е затруднен да достави комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, полиомиелит и коклюш, например, ще се търсят варианти да се осигурят моноваксини, с цел - некомпрометиране имунизационния статус на най-малките. Втората основна промяна - създаване на Експертен консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката към министъра на здравеопазването, който цели навременната подготовка на съответната тръжна процедура, предлага прогнозен брой количества ваксини за следващата година, мерки за повишаване имунизационния обхват и подобряване надзора по изпълнение на календара и др., касае по-пряко настоящата ситуация. По думите на ексминистър Ненков доставките на количества шествалентна ваксина
ще бъдат достатъчни до януари 2015 г.
Към момента подобен съвет все още не е назначен, но следва това да се случи в най-кратки срокове, защото провеждането на една тръжна процедура отнема около 2 месеца, т.е. възможността в началото на другата година отново да има криза с липсата на ваксини, е голяма.
24 млн. похарчени за 2014 г.
24 млн. лв. с ДДС са стрували всички препарати (над 1.3 млн. дози) за 2014 г. на МЗ, което е в размер на около 7% от всички публични разходи в сектора. Това осигурява най-качествените ваксини, които европейска страна може да си позволи. Сумата, отделяна за ваксини ежегодно, варира в зависимост от необходимите количества, които се определят на база прогнозна раждаемост. Преди включването на два нови антигена през 2010 г. - срещу хемофилус инфлуенца тип Б и пневмококи, тя е била значително по-малка. Това се налага поради факта, че държавата ни има далеч по-съвременен имунизационен календар, който изцяло отговаря на тези в редица европейски държави. По този начин у нас започва използването на многокомпонентни ваксини, които намаляват броя на убожданията, този на антигените и са в пъти по-безопасни, с далеч по-малко странични ефекти.
От тръжната спецификация на МЗ, за изпълнението на задължителния Имунизационен календар, 3 от ваксините (срещу хепатит Б, комбинираната - срещу морбили, пароти и рубеола и пневмококова ваксина) са на производителя GSK, три на производителя Sanofi, (4, 5 и 6-валентна ваксини) а останалите - на БулБио.
С 95 на сто по-малко случаи на хепатит Б
Добрите постижения на имунизацията, съчетани с най-ниска цена в тръжната процедура, говорят за висока ефективност на ваксинационния процес в България, което следва да бъде запазено като тенденция. По данни на НЦЗПБ: включването на ваксина срещу хепатит Б през 1992 г. е довело до намаляване на заболеваемостта с над 95% сред имунизираното население. Включването на пневмококова ваксина през 2010 г. е довело до липса на случаи на пневмококов менингит при имунизирани деца, както и до колективен имунитет, тъй като е намаляла и общата заболеваемост. От години в България не се срещат заболявания като дифтерия, тетанус, полиомиелит и др. Това се дължи основно на добрата имунизационна практика в България. Разходите, които държавата ни спестява от хоспитализации благодарение на ваксините, са в размер на милиони левове годишно. Американският център за контрол и превенция на заболяванията е изчислил, че $1, вложен в имунизация, спестява минимум $10 за лечение.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
