Петък,

Готвач № 1 на Атон прави гозби и на сън

От: Руми Борисов -
A
A
A
  • Монахът Епифаний изнесе кулинарни уроци по време на Църногорския събор
  • Уважението, качествените продукти и ножовете са най-важни в кухнята, казва Дядото

Той е главният готвач на Света Гора – Атон.  Големите светогорски манастири го канят да приготви ястията за 1000 и повече гости, когато имат своите панагири, както наричат там празниците. Майсторството му в кулинарията е всепризнато. Вече 40 години  приготвя храна с огромна любов към тези, които ще се хранят. Почти не минава ден без да направи нещо за ядене. "Понякога готвя и насън", споделя монахът.

Беше преди повече от 10 години, когато най-добрият кулинар в Света гора за първи път дойде в Църногорската света обител. Вече беше издал своята несравнима с никоя друга готварска книга и веднага се поде идеята тя да бъде преведена и на български. После направи своето неописуемо вкусно имамбайлдъ и спечели сърцата на всички, които го опитаха.  "Тайната на вкусно приготвената храна е да готвиш с любов за тези, които ще се хранят с нея. Затова всеки обича до живот ястията, приготвени от неговата Райка, защото тя е готвила с майчина любов за своето чедо",  сподели още при първото си идване в манастира Дядото. Сега той беше гост в светата обител по повод второто издание на народния фолклорен събор „В сърцето на Граово“, който се прави недалеч от манастира и води участниците и гостите да се поклонят в светинята. Причината да бъде поканен беше темата на колоквиума, с който започна събора, посветен на „Храната на бъдещето“. Това е идея на областния управител на Перник г-жа Ирена Соколова. Като председател на Инициативния комитет за провеждане на Църногорския събор "В сърцето на Граово" тя предложи веселието да се предхожда от сериозен и даже научен форум по определена тема. Миналата година предмет на разискване беше религиозният туризъм, и както и сега модератор беше главният редактор на „Стандарт“ г-жа Славка Бозукова. Този път  акцентът беше върху храните и беседата на отец Епифаний за историята на прехраната на човеците, погледната и през призмата на свето писание, сякаш беше най-подходящото начало на форума. След това той приготви своите вкусотии с продукти, любезно предоставени специално за неговото гостуване на събора от Лидл – България  и нагости участниците в колоквиума.
Докато готвеше, в кухнята при него се отби и земеделският министър Десислава Танева. Тя получи благословение от атонския готвач и като подарък – неговата книга.
Роден е на 6 февруари 1956 г. в истинско християнско семейство. Сега казва: "Цял живот обичам да готвя. От дете". И разказва, че наблюдавал своята майка докато приготвя храна за семейството и ставал все по-сигурен, че  да приготвяш храна за някого е най-добрият начин да го накараш да се доближи до теб, да си станете близки. И така вече 40 години. Още като 18-годишен младеж отива на Света гора, а от 20 години управлява скита "Милопотамос", където се занимава основно с производството на вино. Готви по манастирите и за пприятели. Изнася сказки и прави демонстрации по света. Готвил е във Франция, Германия, Испания. У нас освен в Църногорския манастир е показвал своето кулинарно изкуство в София, Варна и Банско. Обикновено с превода на български му помага Жени Комарова и освен като преводач, тя е и асистент в готвенето. Двамата имат  общ език, защото тя е завършила богословие в Солун.
"На първо място, човек като готви, трябва да уважава тези, за които прави ястието. Второто много важно нещо е да се изберат добри и качествени продукти. От значение за готвача са и добрите ножове, както и кухнята му да е чиста и подредена." Това са основните три неща, които Дядото иска да предаде на своите ученици, но според Жени най-важното, което тя учи от него, е точността и увереността в кулинарията на отец Епифаний.
Игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор поясни, че освен уроци по готварство, най добрият светогорски кулинар вдъхновява и за  молитва, добродетелен живот, ценене на труда на хората и природните дадености, както и въздигането в трудолюбие и любов. Всеки ден готвя, казва Дядото и пояснява, че ако се случи някой ден ден да реши да почива, така се случва, че му се обажда някой приятел и казва: "Абе тука имам една голяма риба, какво да я правя?" Е, няма как, трябва да му се помогне да я сготви. Слечвало ми се е докато спя да готвя на сън, откровен е главният готвач на Атон. Най-малко 100 тона риба под неговите ръце са се превърнали във вкусни ястия. Само на един манастирски празник понякога се случва да се приготви по 3 тона риба. Така Дядо Епифаний обяснява какво най-много обича да готви. Но ако го попитате кога е бил най-доволен от себе си, ще ви разкаже случки на негови несполуки. Веднъж в един манастир с помощниците направили храна за празника в огромна тава. Когато я сваляли от огъня станало така, че я обърнали и цялата храна се изсипала на земята. Друг път наготвили 5 големи тави зелен фасул, но яденето се оказало недостатъчно. Тогава бързо сложили още една тава на огнището и в нея пак същите продукти като във вече сервираните. С това трябвало да се нахранят готвачите и техните помагачи, сервитьорите и другите помощници. Когато седнали да се хранят, опитват, но ястието не било същото. Оказало се, че в бързината са забравили да сложат зехтин.

Патладжани в тава - пръстите да си оближеш!

Дядо Епифаний готви с много зехтин и много лук  - и кромид, и чесън. Който опита от  неговите патладжани в тава в дните на Църногорския събор, още се облизва. А рецептата е проста: За 8 порции са нужни 7-8 патладжана, 4 глави лук, 4-5 едри скилидки чесън, 200 гр. зехтин, 7-8 пресни узрели домата, по една връзка джоджен и магданоз, както и риган, кимион, сладък червен пипер, черен пипер и сол на вкус. Патладжаните се почистват от дръжките и се обелват по дължина на ивици. Така се получават 4 бели и 4 черни ивици и яденето става по-вкусно. След това патладжанът се нарязва по дължина на четири части, внимателно се измива и посолява с по-едра сол и се слага в цедка, за се изцеди горчивият сок. Преди готвенето отново се измиват и пак се слагат в цедката.
Тавата се слага на  бавен огън, в нея се сипва зехтин и се прибавят ситно нарязаните лук и чесън. Пържат се до зачервяване. Прибавят се патладжаните, разбърква се и се залива с две чаши вода, а огънят се засилва.
Ястието се задушава около 20 минути, в тавата се прибавят предварително смлените на блендер домати и веднага се добавят всички подправки, както и джодженът, и магданозът, но без сол, тъй като патладжаните са осолени предварително. Готвенето продължава на тих огън още около 40 минути, като от време на време тавата се разклаща. Така патладжаните стават от вкусни, по-вкусни.
В книгата пословицата за това ястие е: "Който не посее, той няма да пожъне". А дядо Епифаний обича да казва: "Добрата душа на човека е най-красивото нещо на този свят. Може да се усмихне, може да тъгува. Нищо не я отминава и продължава да се надява."

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички