София. Единственият шанс, който ни остава да има някаква стабилност, това е тъй наречената голяма коалиция. Тя се прави в Европа, включително и в момента в няколко страни, като най-добрият пример е Германия, където коалиция се прави от двете най-големи партии, които иначе не могат да се дишат на политическия терен. Но знаете какво се казва в такива случаи - висши национални интереси. Но как се прави? Не като при нас, просто само като се разделят местата в правителството на някакъв принцип 3-5-8 и това е споразумението. То обикновено е устно, не е писмено. А писмено споразумение, в което да се маркира какво точно се съгласяват двамата или тримата участници в голямата коалиция, какво точно се споразумяват и какво ще правят в своето четиригодишно управление. Примерно ще правят "Белене" или няма да го правят. Ще сменят ли 10-процентовия данък с някакъв друг прогресивно подоходен, или няма да го сменят. И така нататък. Това ще избегне сътресенията по време на управлението на коалицията, защото при нас, както виждаме при сегашната тройна коалиция, такива проблеми възникваха непрекъснато и по 10-процентовия данък, и по строежа на "Белене", и един от тези проблемни въпроси, който предварително не беше разписан - "Южен поток", очевидно сваля правителството в дните, в които живеем. Така че писмено споразумение. В Германия то беше цели 184 страници. И когато веднъж е подписано, няма вече мърдане от него. Този, който наруши някои от клаузите на споразумението, това означава, че той поема вината и за провала на правителството, и за евентуалната му оставка, и за евентуалните сътресения в политическия и икономическия преди всичко живот. Това трябва да стане. Резултатът от бъдещите избори, той вече е ясен, според мен ГЕРБ ще ги спечели сигурно с огромно мнозинство. Може би ще има дори 121 депутати, но аз пак си мисля, че не бива да управлява сам. Трябва да се споразумее с другата голяма партия. Защото иначе няма начин. Някои казват, че няма начин между Борисов и Станишев да се установи някакво единодействие в тази посока. Може, може. Ако има писмено споразумение, няма значение какво мислиш за опонента си в редовния политически живот. Италианците навремето го нарекоха с името "исторически компромис". Първи направиха такова правителство след рухването на политическата система там след 1989 г. А това заплашва и нас между другото, ако не вземем бързи някакви мерки след изборите. Защото в Италия рухнаха абсолютно всички исторически партии - християндемократическа, комунистическа, социалистическа. На лидерите на някои, понеже италианската прокуратура ги подгони, отидоха или в затвора, или умряха в емиграция, като шефа на италианската социалистическа партия Пиетро Граси. Но не бива да стигаме дотам, защото спасението на давещия се, аз съм от морето, там имаме един лозунг -"Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се".
(Пред Радио Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
