Ето че отново дойде Петдесетница – един от най-великите християнски празници, утвърдил основите на Светата Църква. Това е петдесетият ден след Възкресението на Спасителя, в който Светият Дух слиза на земята, за да осени апостолите на Христовото учение.
Възнесението на Исус Христос на небето вече било отминало, а на 40-ия ден от Възкресението Му апостолите и други Негови ученици заедно със света Дева Мария и жените, които Го следвали от самото начало, се събирали всеки ден на молитва. Това те правели в една "горница", голяма стая за гости на горния етаж на една къща, вероятно същата, в която провели и последната вечеря с Учителя преди залавянето и смъртта Му. Там те чакали в молитва обещанието на Спасителя Христос: да се всели в тях Светият Дух и да тръгнат на проповед, да разпространяват Неговото учение сред всички народи.
През тези дни на очакване те избрали Матия на мястото на Юда Искариот, отпаднал заради предателството, и той бил причислен към единадесетте. А сутринта на 50-ия ден от Възкресението, който съвпадал с юдейския празник Петдесетница, в йерусалимската горница всички тези около 120 души отново в единомислие били събрани на молитва. Изведнъж се чул шум от небето, сякаш от силен вятър, и над събралите се за молитва се явили огнени езици. Всички се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на други езици, според както Духът им давал да изговарят.
А в Йерусалим за празника били дошли юдеи от разни страни и се смаяли, защото всеки ги слушал да говорят на неговия език. Тогава апостолите, изпълнени със Светия Дух, започнали да проповядват. Свети апостол Петър произнесъл пламенна проповед и призовал слушателите си: "Покайте се и всеки да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. И ще приемете дара на Светия Дух". Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушателите, след тази проповед повярвали и се кръстили три хиляди души. На този ден с благодатта на Светия Дух Църквата се родила като общност от вярващи в Христос. Затова Петдесетница се нарича рожден ден на Църквата.
Като символ на огнените езици, днес в храма се раздават орехови листа.
Ореховите листа имат важно значение и в българските традиции на Света Троица. Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си.
Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“.
Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, освен че се пазят на домашната икона, се използват като универсален лек – против молци, като са ги слагат между тъканите и дрехите; поставят ги и в хамбарите, за да няма червеи по житото; при болест ги запалват и се опушват, „прикадяват“ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума поставят и в храната на овцете „за здраве и против уроки“. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите стопански постройки, подобно на зеленината на Гергьовден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
