Боян: Искам да ям и да не правя нищо
Най-трудно беше на Канчендзьонга, успявам, защото залагам на бързина, обяснява алпинистът
Техните успехи никой не ги аплодира. Когато постигнат целта си, ги посреща единствено тишината и студът на планината. Удовлетворението е да се усетиш като Господ горе на върха. Медали не се раздават. Причината е, че алпинизмът е извън олимпийското семейство.
Преди време генерал Владимир Стойчев - легендарният председател на Българския олимпийски комитет и член на МОК беше казал, че признава за спорт само този, в който можеш да си счупиш главата. Думите му са утешителна морална награда за тези, благодарение на които алпинизмът е най-успешният ни зимен спорт. Още от 1984 г., от онази скандална национална експедиция с Христо Проданов и първото изкачване на Еверест, катерачите ни непрекъснато носят "титли". Рискът е най-висок от всички останали спортове, защото успехите вървят редом със смъртта.
На 30 септември Боян Петров затвори една от главите в историята на родния алпинизъм. За малко повече от година той изкачи трите осемхилядници, които не бяха покорявани от българи. Миналото лято подчини Канчендзьонга и К2 - върховете с най-тежък профил, а на 30 септември видя сметката и на Манаслу. Така беше сложен край на 34-годишна епопея, започнала с покоряването на Лхоце от покойния Христо Проданов през 1981 г., а с общо 5 осемхилядника Боян дели първото място с Николай Петков и Дойчин Василев.
Една експедиция до осемхилядник може да струва около 4000 долара - доста по-скромно от сумите, обещавани и раздавани в класическите спортове при олимпийски и световни титли. С шерпи и кислород цената достига 10 000 долара, а с цялостно оборудване от долу до върха, което сериозните алпинисти приемат като "екскурзия", се плащат до 20 000 долара. Въпреки това държавното финансиране в алпинизма остава лукс и това е разбираемо. Но поне признанието към тези, които рискуват живота си, не струва пари, а един от длъжниците е анкетата за Спортист на годината. Само Христо Проданов (1981 г за Лхотце), Дойчин Василев (1997 г за Еверест) и Боян Петров (2014 г. за покоряването три осемхилядника) са попадали в почетната десетка. "Да си призная, сега като се върнах от Хималаите, от Манаслу, единствено искам да
ям, да почивам, нищо да не правя и никъде да не излизам", обяснява Боян.
- Значи това е ефектът от алпинизма и експедициите. А има ли нещо, което ви липсва, когато сте по един месец там горе? Битови условия, храна, музика?
- Не, там нищо не ми липсва.
- А как се разнообразявате в скуката?
- Нося си книги и чета.
- Това не ли излишен товар?
- Не, технологиите вече много помагат. Нося си киндъл, побира неограничен брой
книги.
- Какво обичате да четете?
- За изследователи, за географските открития. За покоряването на полюсите, за дългите плавания. Най-общо казано - за психология на оцеляването, за събитията, в които има драма, за промените в човешката психика в екстремални условия. Беше ми интересно да чета за Руал Амундсен и за Робърт Скот (б.р. първите покорители на полюсите, вторият загива на връщане от Южния - както понякога се случва и при алпинистите). Обичам и исторически книги, за превратните събития, които променят историята.
- А в тренировките преди експедиция включва ли се постигането на перфектна физическа форма?
- Честно казано, има хора,
които са с коремчета и катерят успешно
Хубаво е преди това да имаш резерви, които да топиш в планината. Аз сега отслабнах горе с 5 килограма. Затова гледам преди експедиция за наддам, да направя бузи. Ние имаме един голям бегач - Кирил Николов-Дизела, който обаче няма излишни килограми. И ако той примерно реши да катери високо и бързо в планината, има голям риск да се преохлади преди да стигне върха. При минус 30 градуса освен мускули трябва и мазнини.
- Как Ви се видя Манаслу след рекордните 3 осемхилядника миналата година?
- Този път беше доста лесно - като техническа трудност например. На практика се оказа, че бях по-подготвен, отколкото очаквах. Дори експериментирах с нов подход. Този път вместо да спя по лагерите правих височинни совалки и вечер се връщах в базовия лагер. По време на тренировките обърнах внимание и на техниките за бързо слизане. Оказа се, че имам доста здрави колена и това ми беше от полза. Обикновено слизам 3 пъти по-бързо, отколкото се изкачвам. От щурмовия лагер до върха се качих за 5 часа и половина, а слязох за час и 10 минути. С GPS часовник при изкачването засякох маршрута, който после използвах при слизането. Бях си разпределил времето и знаех приблизително в колко часа къде ще бъда. Освен това времето беше перфектно, почти нямаше вятър.
- Значи предварителната организация помага?
- Да. Имайте предвид, че невинаги най-късата траектория е най-бързата. Аз отделям по 2-3 месеца за проучване на детайлите. За всеки връх - кои са най-успешните периоди, колко групи са го изкачили, кога, по кое време, при какви условия, кое време на годината е най-подходящо. Анализирам информацията за всеки връх - колко са се засилили и колко са го изкачили, колко, защо и къде са загинали. Това е много полезна статистика, тя ме насочва да планирам правилно тактиката за щурма.
- Къде започва най-трудното? Къде кислородът започва да липсва?
- Над 7000 метра започваш да
чувстваш, че влизаш в "зоната на смъртта"
- Защо решихте да атакувате Манаслу в края на лятото, а не през пролетта, когато е оптималният сезон?
- Защото проверих, че през септември на Манаслу има най-малко снеговалежи. Освен това бях зает с един проект за прилепите, който ми отне много дълъг период - от декември миналата година, та чак до август.
- К2 ли е най-трудният връх, който сте изкачвал?
- Не, Канчендзьонга ми се видя най-труден. След това е К2. (б.р. Съответно третият и вторият най-висок връх на Земята след Еверест).
- А в България кои върхове са най-трудните за катерене?
- Северната стена на Вихрен и Северния Джендем. Най-често тренирам в Рила - от Рилския манастир през Кобилино бранище нагоре към Мальовица. Врачанските скали също са трудни - те са най-подходящия полигон за трениране на техника.
- От какво се умира най-често там горе, в разредения въздух - от липсата на опит, или просто от суровите условия?
- И от двете, може би от двете по равно. Но липсата на опит е решаваща, тя увеличава усилията при катеренето, забавя скоростта, а тя е решаваща. По-бързият винаги печели!
- Близките Ви не се ли притесняват?
- Да, когато ме няма в къщи - през цялото време. Затова съм редовен в обажданията. Сега сателитните връзки са добри и можем често да се чуваме.
- Отдолу появяват ли се нови попълнения в алпинизма?
- За височинен алпинизъм не виждам сериозен приток. На Манаслу гледах самостоятелна експедиция от млади чешки алпинисти, 20 и няколко годишни. Много надъхани и почти всички се качиха.
У нас няма чак такъв интерес от страна на младите
- Какво мислите за изчакването на осемхилядниците с кислород?
- Намалява стойността на постижението. Като го сложиш на два литра в минута, моментално "слизаш" хиляда метра по-ниско. Изчезва спортното предизвикателство. Ставаш един от хилядите изкачили осемхилядниците с кислороден допинг.
- Вие самият никога не сте го използвал?
- Никога, и никога не съм катерил с шерпа или водач. Нося си всичко сам, не завися от никого.
- Май няма изгледи да се повторят онези национални експедиции от миналото.
- О, не. Вече този формат не е модерен, не е актуален.
- Май всички алпинисти сте с остри и тежки характери, и трудно мелите заедно?
- Така е, но голяма цел като Западния гребен на Еверест нямаше да бъде изкачен, ако я нямаше спойката между старите кучета и младите тогавашни надежди.
- Значи преди онези многолюдни експедиции бяха по-скоро изкуствени.
- Не, но преди просто така се катереше. Сега такива експедиции никой не прави. Последната българска национална експедиция беше от 2004 г. и вече едва ли ще има друга такава.
- На Гашербрум 1 през 2009 г. се изкачихте 4 човека (Боян го изкачва заедно с Николай Петков, Дойчин Боянов и Николай Вълков, б.р.)?
- Бяхме група от силни катерачи от два софийски клуба.
- Какво планирате догодина? Как върви стратегията Ви за покоряването на всички 14 осемхилядници?
- Догодина започвам от 15 март.
- Даже знаете конкретната дата за началото?
- Да. И планирам 2 осемхилядника в Хималаите. Ако оцелея, лятото сигурно ще отида и в Каракорум. Но не искам да говоря с конкретни имена, защото съм леко суеверен. Да не урочасаме работата. Имайте предвид, че горе всичко е разнообразие от форми, хаос от форми. Ледници, които постоянно се местят. Непрекъснато трябва да решаваш дали
поемаш риска да скочиш през някоя цепнатина
или да я заобиколиш. Непрекъснато трябва да отчиташ кое е най-правилното решение.
- Значи догодина пак да очакваме поредица от изкачени върхове. А ако се случи нещо във възстановяването между тях, което да промени плановете по дати?
- Бързо се възстановявам. Определил съм си буфери от по 10-ина дни между експедициите. Времето би трябвало да ми стигне.
- Еверест за кога го планирате?
- Вероятно за 2017 г.
- Той май не Ви блазни много?
- Не ме влече. Там е по-досадно да се катери, има постоянен общ поток от катерачи, с който трябва да се съобразяваш. Тъй като през 2014 г. стана огромно срутване на ледопада Кхумбу, а тази година имаше силно земетресение, вече два сезона няма изкачвания. Догодина вероятно ще има огромен наплив.
- А "шлем" от първенците на 7-те континента не ви ли влече?
- Не. Те са ми интересни само като географски места. Изкачил съм вече 4 върха. Всички без Еверест са сравнително лесни. Обичам места, на които не съм бил. Най-забележителният първенец е Карстенз Пирамид (Пунчак Джая, 4884 м), който е най-високата точка на Австралия и Океания. Намира се на остров Нова Гвинея. Някой ден ще отида и там.
- Вашият организъм няма ли слабо място?
- Всеки си има. Засега обаче, всичко ми работи нормално за възрастта ми. Като се върнах от Манаслу, ходих на изследвания. Д-р Калъчев ми каза, че всичко ми е перфектно. А и да си млад в алпинизма не е предимство. Младите нямат опита. Идеалната възраст за един височинен алпинист е 35-50 години. С по-малко усилия правим по-големи постижения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
