За председателя на Съвета на ректорите в България думите точност и акуратност са закон
Тя не крие годините си. Няма комплекси, мъжко момиче е! Времето я прави не просто по-мъдра, но и по-щастлива, по-знаеща, повече обичаща семейството си, приятелите, колегите и студентите. Председателят на Съвета на ректорите в България вече е в зрялата за науката и живия живот възраст – 50.
Проф. д-р Миглена Темелкова е родена на 10.1.1976 г. във Варна, в семейството на детска учителка и ръководител на строежите на едни от най-големите язовирни съоръжения и помпени станции във Варненска област.
От 4-годишна Меги, както я наричат приятелите й, посещава немска детска градина. Учителката й е германка, която изгражда в нея типичната за немците дисциплина, точност и акуратност. На същата възраст започва да тренира художествена гимнастика и е сред децата, подготвяни за кастинг за националния отбор. В първи клас обаче везната наделява в полза на книгите за сметка на спорта.
Била е палаво дете. Имала много кукли, но поради това, че живеела на „мъжка“ улица във варненския квартал „Виница“, в игрите често се сражавала с шпага – дървена пръчка, състезавала се с колички и велосипеди, ритала безпогрешно футбол и не се бояла да влиза в схватки. От 1до 3 клас в училище са й налагали да пише с дясната ръка, въпреки, че е леворъка. Обяснението било, че е твърде грозно да се отличава от общоприетия стандарт в социалистическа България. Майка й обаче, толерира писането с лявата ръка. И днес проф. Темелкова е леворъка! Още от трети клас тя е лидер – другарчетата й я избират за отряден председател, а в шести вече е дружинен председател.
През 1993 г. завършва немска гимназия във Варна и е приета да учи във всички университети, в които кандидатства. Избира си „Право“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. За този си избор казва: „Въпреки, че родителите ми като интелектуалци бяха в тези години на ръба на финансовото оцеляване, никой от тях не ме спря да замина за друг град. Успокоявах се, че бях приета държавна поръчка и поне за обучението нямаха разходи, но учебниците бяха кощунствено скъпи. Не излизах с колеги вечер и почти ми бе чужд студентският живот - но от учебници не исках и не можех да се лиша.“
В студентските си години Меги припечелва като репортерка във варненските вестници „Народно дело“, „Черноморие“ и „Черно море“.
През 2000 г. завършва „Финанси“ в Икономически университет – Варна. Тогава специализира и „Международно търговско право и международен бизнес“ в Свищовската академия „Димитър Ценов“.
Среща голямата си любов Илиян в студентските си години, с когото през 1999 г. се сдобиват с мъжка рожба. Само 6 месеца след раждането на бебето, се връща на работа във вестник „Черно море“, а по-късно вече е и попълнение на радио Варна и регионалната телевизия RD.
Точно в деня на падането на кулите близнаци през 2001 г. се явява на изпит за докторант в Технически университет – Варна, където стартира академичният й път. В 6-те години, в които като редовен докторант няма право да работи, получава стипендия от 250 лева и младото семейство се издържа основно от възнаграждението на съпруга, който отговаря за производството на една от големите компании във Варна.
През 2007 г., въпреки че е юрист и икономист по образование, тя защитава инженерна дисертация на тема „Оптимизация на производствени системи при тяхното преструктуриране“. Защитата е пред страховитата ВАК.
През 2008 г. вече е главен асистент във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Бързо става любим преподавател на студентите и еталон за прецизност в университета.
През 2010 г. отново ВАК й дава научното звание „доцент“ по Организация и управление на производството.
От 2017 г. до 2019 г. е заместник-ректор във Висшето училище по телекомуникации и пощи, в което през 2017 г. става професор по управление. През 2014 г. преминава обучение по глобално лидерство в Georgetown University - Washington, D.C., където сред лекторите й е самата Мадлин Олбрайт, а през 2017 г. е сертифицирана за обучител по лидерската методика Сайнеркуб.
На 27.06.2019 г. е избрана за ректор на университета и се записва в историята му като първата жена – ректор на това висше училище, а сред колегите си – ректори, със своите 43 години – като най-младият ректор.
До момента публикациите й са над 150 на български, английски, немски и руски език.
Проф. Темелкова е инициатор и двигател на провежданата от Висшето училище по телекомуникации и пощи ежегодна Международна лятна академия по лидерство, която се провежда в България, Турция, Гърция, Северна Македония.
Ярка е позицията на проф. Темелкова спрямо бомбастичната идея на Николай Денков през 2022 г. да обединява на ангро университети. Тогава младата ректорка учудва колегите си с твърдата си позиция, че подобна реформа изисква задълбочено обмисляне. Подкрепят я колегите и от така наречените малки университети. Започват студентски протести под прозорците на министър Денков, а събраните подписи от граждани срещу предлаганата реформа са над 50 000.
Проф. Темелкова е избрана за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България на 13 март 2024 г. През двугодишния си мандат се утвърждава като активен защитник на българското висше образование. Три са визиите й за неговото развитие – финансова устойчивост водеща до качество и конкурентоспособност на предоставяната образователна услуга, привличане на чуждестранни студенти в българските университети и износ на българско висше образование в чужбина. Затова и последователно настоява за реформа във финансирането на университетите, за последователни и дългосрочни държавни политики във висшето образование, за законодателно трасиране на международната разпознаваемост на българските университети и българската академична общност. Нейна е идеята и за създаването от страна на държавата на български Скопус. В своя мандат акцентира върху интердисциплинарността, подготовката на студентите за дигиталната ера и необходимостта висшите училища да работят в синхрон с бизнеса и обществото.
Затова и в университета, чиито ректор е, се обучават единствените в България инженери по телемедицина. „Голямото предизвикателство пред образователните системи в глобален аспект е изграждането на новите дигитални лидери“, категорична е проф. Темелкова.
Проф. Темелкова счита, че университетите трябва да утвърждават България като значима образователна дестинация. „Българските университети могат да бъдат международно видими, не само като стимулираме преподавателите им да публикуват в Скопус и други скъпо платени международни научни мрежи, но и ако им се създадат условия да привличат чуждестранни студенти и да изнасят висше образование в чужбина под формата на филиали и франчайз. Един чуждестранен студент за да се сдобие с виза и дойде да учи в България се размотава от българската държава над година и половина - две, а за износ на българско висше образование са потребни поправки в закона, които Народното събрание така и не благоволи да направи.“ – споделя проф. Темелкова.
Като ключов приоритет председателят на Съвета на българските ректори поставя и реформата на модела за финансиране на висшите училища. Според нея настоящата система не отразява реалните потребности във висшето образование, базира се на Рейтинговата система, която първоначално е създадена като инструмент за ориентация на студентите, а не като финансов инструмент. Недофинансирането на университетите, за което тя многократно алармира, пряко влияе върху качеството на обучение, на научнитe изследвания и конкурентоспособността на българските академични институции.
В своите позиции проф. Темелкова многократно акцентира и върху необходимостта от стабилни, последователни и дългосрочни държавни политики в сферата на висшето образование. Според нея секторът не бива да зависи от честите политически цикли, а решенията трябва да дават предвидимост и устойчивост както за студентите, така и за университетските екипи. В този контекст тя работи активно за изграждане на ефективно взаимодействие между университетите и законодателната власт, като настоява нормативните промени да се основават на реалните нужди на висшите училища и на широк професионален консенсус.
Факт, че председателят на Съвета на ректорите знае как да мотивира политиците за да се постигне политически консенсус, е решението на проблема от лятото на 2025 г. с таксите на студентите платено обучение. В горещите юнски дни проф. Темелкова изпраща десетки писма до всички политически централи с рецептата за моментното решение. Аргументира, че е потребна промяна на Закона за висшето образование, която да регламентира 40% по-ниската стойност на таксите. Първоначално предложението на партиите от управляващото мнозинство е само за 25% намаление. Разговори, срещи, аргументи, спорове, но Съветът на ректорите постига максималното възможно според закона намаление за студентите в платена форма на обучение. Това дава глътка въздух и на университетите, чиито такси заради неадекватния модел за финансиране са станали по-високи от таксите на редица университети в Европа и Америка. В хода на дискусията в Народното събрание, проф. Темелкова каза: „Уважаеми господа депутати, ние сега закърпихме ситуацията, но ако не поправим модела за финансиране на висшите училища, този проблем напролет ще се стовари на главите ни с още по-голяма сила. Потребна е спешна промяна на модела на финансиране, защото таксите произтичат от този модел. Така университетите ни, заради високите такси стават ценово неконкурентоспособни на външните пазари. Бия камбана затова. Разберете го!“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
