За председателя на Съвета на ректорите в България думите точност и акуратност са закон
Тя не крие годините си. Няма комплекси, мъжко момиче е! Времето я прави не просто по-мъдра, но и по-щастлива, по-знаеща, повече обичаща семейството си, приятелите, колегите и студентите. Председателят на Съвета на ректорите в България вече е в зрялата за науката и живия живот възраст – 50.
Проф. д-р Миглена Темелкова е родена на 10.1.1976 г. във Варна, в семейството на детска учителка и ръководител на строежите на едни от най-големите язовирни съоръжения и помпени станции във Варненска област.
От 4-годишна Меги, както я наричат приятелите й, посещава немска детска градина. Учителката й е германка, която изгражда в нея типичната за немците дисциплина, точност и акуратност. На същата възраст започва да тренира художествена гимнастика и е сред децата, подготвяни за кастинг за националния отбор. В първи клас обаче везната наделява в полза на книгите за сметка на спорта.
Била е палаво дете. Имала много кукли, но поради това, че живеела на „мъжка“ улица във варненския квартал „Виница“, в игрите често се сражавала с шпага – дървена пръчка, състезавала се с колички и велосипеди, ритала безпогрешно футбол и не се бояла да влиза в схватки. От 1до 3 клас в училище са й налагали да пише с дясната ръка, въпреки, че е леворъка. Обяснението било, че е твърде грозно да се отличава от общоприетия стандарт в социалистическа България. Майка й обаче, толерира писането с лявата ръка. И днес проф. Темелкова е леворъка! Още от трети клас тя е лидер – другарчетата й я избират за отряден председател, а в шести вече е дружинен председател.
През 1993 г. завършва немска гимназия във Варна и е приета да учи във всички университети, в които кандидатства. Избира си „Право“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. За този си избор казва: „Въпреки, че родителите ми като интелектуалци бяха в тези години на ръба на финансовото оцеляване, никой от тях не ме спря да замина за друг град. Успокоявах се, че бях приета държавна поръчка и поне за обучението нямаха разходи, но учебниците бяха кощунствено скъпи. Не излизах с колеги вечер и почти ми бе чужд студентският живот - но от учебници не исках и не можех да се лиша.“
В студентските си години Меги припечелва като репортерка във варненските вестници „Народно дело“, „Черноморие“ и „Черно море“.
През 2000 г. завършва „Финанси“ в Икономически университет – Варна. Тогава специализира и „Международно търговско право и международен бизнес“ в Свищовската академия „Димитър Ценов“.
Среща голямата си любов Илиян в студентските си години, с когото през 1999 г. се сдобиват с мъжка рожба. Само 6 месеца след раждането на бебето, се връща на работа във вестник „Черно море“, а по-късно вече е и попълнение на радио Варна и регионалната телевизия RD.
Точно в деня на падането на кулите близнаци през 2001 г. се явява на изпит за докторант в Технически университет – Варна, където стартира академичният й път. В 6-те години, в които като редовен докторант няма право да работи, получава стипендия от 250 лева и младото семейство се издържа основно от възнаграждението на съпруга, който отговаря за производството на една от големите компании във Варна.
През 2007 г., въпреки че е юрист и икономист по образование, тя защитава инженерна дисертация на тема „Оптимизация на производствени системи при тяхното преструктуриране“. Защитата е пред страховитата ВАК.
През 2008 г. вече е главен асистент във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Бързо става любим преподавател на студентите и еталон за прецизност в университета.
През 2010 г. отново ВАК й дава научното звание „доцент“ по Организация и управление на производството.
От 2017 г. до 2019 г. е заместник-ректор във Висшето училище по телекомуникации и пощи, в което през 2017 г. става професор по управление. През 2014 г. преминава обучение по глобално лидерство в Georgetown University - Washington, D.C., където сред лекторите й е самата Мадлин Олбрайт, а през 2017 г. е сертифицирана за обучител по лидерската методика Сайнеркуб.
На 27.06.2019 г. е избрана за ректор на университета и се записва в историята му като първата жена – ректор на това висше училище, а сред колегите си – ректори, със своите 43 години – като най-младият ректор.
До момента публикациите й са над 150 на български, английски, немски и руски език.
Проф. Темелкова е инициатор и двигател на провежданата от Висшето училище по телекомуникации и пощи ежегодна Международна лятна академия по лидерство, която се провежда в България, Турция, Гърция, Северна Македония.
Ярка е позицията на проф. Темелкова спрямо бомбастичната идея на Николай Денков през 2022 г. да обединява на ангро университети. Тогава младата ректорка учудва колегите си с твърдата си позиция, че подобна реформа изисква задълбочено обмисляне. Подкрепят я колегите и от така наречените малки университети. Започват студентски протести под прозорците на министър Денков, а събраните подписи от граждани срещу предлаганата реформа са над 50 000.
Проф. Темелкова е избрана за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България на 13 март 2024 г. През двугодишния си мандат се утвърждава като активен защитник на българското висше образование. Три са визиите й за неговото развитие – финансова устойчивост водеща до качество и конкурентоспособност на предоставяната образователна услуга, привличане на чуждестранни студенти в българските университети и износ на българско висше образование в чужбина. Затова и последователно настоява за реформа във финансирането на университетите, за последователни и дългосрочни държавни политики във висшето образование, за законодателно трасиране на международната разпознаваемост на българските университети и българската академична общност. Нейна е идеята и за създаването от страна на държавата на български Скопус. В своя мандат акцентира върху интердисциплинарността, подготовката на студентите за дигиталната ера и необходимостта висшите училища да работят в синхрон с бизнеса и обществото.
Затова и в университета, чиито ректор е, се обучават единствените в България инженери по телемедицина. „Голямото предизвикателство пред образователните системи в глобален аспект е изграждането на новите дигитални лидери“, категорична е проф. Темелкова.
Проф. Темелкова счита, че университетите трябва да утвърждават България като значима образователна дестинация. „Българските университети могат да бъдат международно видими, не само като стимулираме преподавателите им да публикуват в Скопус и други скъпо платени международни научни мрежи, но и ако им се създадат условия да привличат чуждестранни студенти и да изнасят висше образование в чужбина под формата на филиали и франчайз. Един чуждестранен студент за да се сдобие с виза и дойде да учи в България се размотава от българската държава над година и половина - две, а за износ на българско висше образование са потребни поправки в закона, които Народното събрание така и не благоволи да направи.“ – споделя проф. Темелкова.
Като ключов приоритет председателят на Съвета на българските ректори поставя и реформата на модела за финансиране на висшите училища. Според нея настоящата система не отразява реалните потребности във висшето образование, базира се на Рейтинговата система, която първоначално е създадена като инструмент за ориентация на студентите, а не като финансов инструмент. Недофинансирането на университетите, за което тя многократно алармира, пряко влияе върху качеството на обучение, на научнитe изследвания и конкурентоспособността на българските академични институции.
В своите позиции проф. Темелкова многократно акцентира и върху необходимостта от стабилни, последователни и дългосрочни държавни политики в сферата на висшето образование. Според нея секторът не бива да зависи от честите политически цикли, а решенията трябва да дават предвидимост и устойчивост както за студентите, така и за университетските екипи. В този контекст тя работи активно за изграждане на ефективно взаимодействие между университетите и законодателната власт, като настоява нормативните промени да се основават на реалните нужди на висшите училища и на широк професионален консенсус.
Факт, че председателят на Съвета на ректорите знае как да мотивира политиците за да се постигне политически консенсус, е решението на проблема от лятото на 2025 г. с таксите на студентите платено обучение. В горещите юнски дни проф. Темелкова изпраща десетки писма до всички политически централи с рецептата за моментното решение. Аргументира, че е потребна промяна на Закона за висшето образование, която да регламентира 40% по-ниската стойност на таксите. Първоначално предложението на партиите от управляващото мнозинство е само за 25% намаление. Разговори, срещи, аргументи, спорове, но Съветът на ректорите постига максималното възможно според закона намаление за студентите в платена форма на обучение. Това дава глътка въздух и на университетите, чиито такси заради неадекватния модел за финансиране са станали по-високи от таксите на редица университети в Европа и Америка. В хода на дискусията в Народното събрание, проф. Темелкова каза: „Уважаеми господа депутати, ние сега закърпихме ситуацията, но ако не поправим модела за финансиране на висшите училища, този проблем напролет ще се стовари на главите ни с още по-голяма сила. Потребна е спешна промяна на модела на финансиране, защото таксите произтичат от този модел. Така университетите ни, заради високите такси стават ценово неконкурентоспособни на външните пазари. Бия камбана затова. Разберете го!“
