- Англичаните не само ни биха, но ни изкараха расистите и човекоядците на Европа
Футболът е терапевтична игра. 30 хиляди бедняци псуват на воля 22-ма милионери. Няма много други условия, при които това да се случи. Понякога е терапевтичен и за цели нации. Например, ако германците не са европейски,или световни шампиони средно на 10 години, изнервят се и нападат Полша. Ето и англичаните онзи ден си го върнаха за Дойран. Те, завалиите, са измислили футбола, а от 50 години не са били световен шампион. Европейски пък никога не са били... Не само ни биха, но ни изкараха расистите и човекоядците на Европа. Ами бива ги в пи ара, не може да се отрече. Само да припомня, че техните агитки въведоха почина да се хвърлят банани по тъмнокожите спортисти. Това български расист никога няма да го направи! От времето на комунизма за нас бананите са свещени...
От друга страна пък що за съдба е това – единственото, с което се гордееш, да е фактът, че си се родил с бял задник? Дали пък да не прекръстим националния стадион на Чичо Борислав Михайловата колиба? Името отговаря и на техническото му състояние, и на новия ни международен имидж. И без това европейците вече чуват скандиранията ни като „bulagri – you nazi”... Много недоизказано ще остане покрай тъжното начало на отминаващата седмица, но да се надяваме, че великата терапевтична сила на футбола ще помогне и на тъмните ни балкански души. Ето държавата се захвана най-после
да отвори този чувал с плъхове
наречен БФС преди някои от „футболните хора”съвсем да са му прегризли дъното. Борисов реагира бързо и всички упреци, че се намесва в работата на независим изборен орган, какъвто е БФС, отсъпват пред очевидното – Европа очакваше държавни действия и ги получи. Редно е някой шамар да отнесе и МВР. В крайна сметка в законите ни има ясни текстове за пропагандирането на нацистки възгледи и жестове, а още от десетина дни преди мача започна кампанията за расистите-българи и беше нормално нашите ченгета да са поне толкова напрегнати, колкото при охраната на парламента по време на митинг. В социалните мрежи пък разговорът за расизма на българите потече с пълна сила и се превърна в поредния празник на национално самобичуване. Мина през исторически справки за цялото колониално минало на Велика Британия и Великата Българска Толерантност, през ритуални самоотричания от национална принадлежност и обяснения в любов към епидермалната вариативност. Разговор полезен и образователен, както се оказва.
Всякакви обобщения са отказ от мислене, но е редно и мисителите в държавните институции, натоварени с публичния образ на страната сериозно да се размърдат и
да не щадят пари и усилия
за възпираща атаките кампания. Съществува реална опасност нашенският Митьо от Левски-Запад да се превърне в поредното #metoo. Като ръководна мисъл в националната имиджова стратегия могат да се използват и думите на родения през тази седмица преди 165 години (16 октомври) Оскар Уайлд: „Има само едно нещо на света, по-лошо от това да говорят за теб - и то е да не говорят за теб.”
Знам, мнозина от вас си мислят: Абе, това не сме ние! Това са една шепа маргинали, които не могат да бъдат лицето на България. Оказа се обаче, че могат. И да използваме случилото се, та всинца да проумеем, че както няма такова нещо като „малко чесън”, няма и „малко расизъм”. Всяка - и най-маргиналната група българи - е важна и заслужава общо внимание и усилия, ако искаме да сме нация, а не само националисти. Може много да се подиграваме на американците в тази посока, но те отдавна са го разбрали, проумяли и превърнали в основна държавна и национална философия.Благодарение на това разбиране, започнало с книги като „Чичо Томовата колиба” и „Хъкълбери Фин”, има и американска нация...
Чакайте сега нещо забавно да ви кажа за американската нация. През 1867 година на този ден (18 октомври) нацията на САЩ, водена от държавния секретар Уилям Сюард, въпреки че е почти разорена от гражданската война, купува от Русия един „куфар с лед”, както го наричат противниците на сделката, за 7,2 милиона долара. „Куфарът” е с големина 1 518 800 квадратни километра и САЩ го придобиват на цена около четири цента за хектар. При това тази цена не е съвсем точна, защото от нея трябва да се приспаднат близо 400 хиляди долара, раздадени като подкупи в Конгреса на САЩ от руския посланик Едуард Стекл, за да мине сделката. Стекл е разбирал и нещо друго много важно – сериозни рушвети са получили издателите на най-влиятелните американски вестници по това време, за да не плюят по сделката, която – към този момент от развитието на САЩ изглежда, ако не безумна, то напълно безсмислена. Още един любопитен факт – в деня, когато е обявена покупко-продажбата и Аляска официално става американска, САЩ въвеждат Грегорианския календар. Така новите северни американци не само губят руския си цар, но и едни тринайсет дни от живота си. Лягат си на 5 като руснаци и се събуждат на 18 октомври като американци. Губят и още нещо. За разлика от руснаците, които ги учат как да изписват собствените си езици на кирилица и – естествено – на руски език, новите американски власти бързо прекратяват всякакви практики за съхранение на местните езици и обичаи. Учи се само английски. Новият пълномощник за територията нарежда да се приберат малкото печатни машини и отсича: ”Нито руския език, нито вашите са част от цивилизацията. Ще учите само английски!”. В самия договор за продажбата местното население е описано като
„нецивилизовани племена”
но по настояване на руската страна се отбелязва, че става дума за хора, чиито права трябва да бъдат пазени. Разбира се, не и правото им да притежават земята си.
Защо руснаците продават? Има хлияди конспиративни теории. Едни от доказано гоемите врагове на сделката са били Достоевски, Иван Аксаков, че дори и зловещият началник на Охранката Константин Победоносцев и императрицата Мария Александровна. Вярно, те като цяло отричали всички деятелности на външния министър Александър Горчаков и предпочитали да атакуват него, а не директно цар Александър Втори. Днес историците са почти обединени около тезата, че основната причина за продажбата са не толкова отдалечеността на територията от Приамурието, нито пък хроничният недостиг на средства на руската хазна, почти изпразнена от Кримската война. Освната причина е страхът на руснаците от ... колониалната политика на Англия. Руската дипломация е убедена, че експанзията на Великобритания в Северна Канада рано или късно ще стигне до пряк сблъсък с Русия за териториите на Аляска. А последното, от което се нуждае по това време Русия, е пряк сблъсък с Англия. Всъщност продажбата на Аляска е поредната национална терапевтична операция, която лекува манията на Русия да бъде вселенска империя, стъпила на 3 континента. Веротно вследствие на подобни терапии руснаците не са чак толкова чувствителни на тема футбол като англичаните, били безспорно най-голямата световна империя.
Но това засяга империите. Ние
империя не сме били има-няма 800 години
Не се и очертава скоро да бъдем, освен ако Борисов чрез серия династични бракове не оглави Европейския съюз. Но то пък в края на месеца англичаните напускат, а без англичани – каква империя?!
В заключение какво да кажа, освен че трябва да преосмислим твърдението „няма срамна работа”. Поне по отношение на националния отбор по футбол. Да цитирам отново великия нежен рожденик от тази седмица, англичанинът Оскар Уайлд: „Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане”. По български го е казал шопът, на връщане от панаира в Елин Пелин, където го били, ограбили и изнасилили: „От друга страна човек се учи”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
