Сп. "Икономист"
"Решени да положим основите за все по-тясно сближаване на европейските народи...", се казва в Римския договор, с който тръгна европейският проект през 1957 г. Когато се пише историята на Европейския съюз, много е вероятно 2014-а да се окаже не по-малко значима дата, защото това е годината, когато европейските избиратели казаха на своите лидери да се откажат от благородните намерения, с които преди повече от половин век започнаха амбициозния си проект и които оттогава формираха европейската политика.
Макар че се очакваше силен антиевропейски вот, мащабите му се оказаха шокиращи. Във Франция Националният фронт на Марин льо Пен се оказа победител с 25 на сто от гласовете. Британската партия за независимост (ЮКИП) постигна още по-добър резултат - 27 на сто. Почти 40 процента от гръцкия вот отиде за евроскептични или открито расистки партии. Около 30 на сто от местата в следващия Европейски парламент ще бъдат за антиевропейски партии или за такива, които са срещу сегашното статукво.
Европа се изправя пред вероятността Великобритания - където управляващите консерватори обещаха референдум за членството в ЕС след следващите парламентарни избори - да напусне ЕС. Той може и да преживее евентуалното британско изтегляне. Но ако Франция избере антиевропеец от сорта на госпожа Льо Пен и излезе, това ще е краят на европейския проект.
Национализмът очевидно е фактор. Посланието, че избирателите не искат чужденци да им нареждат какво да правят, прозвуча силно и ясно от платформите на партии като ЮКИП и НФ, и това не е първият вот на неприемане. Французите и холандците отхвърлиха проекта за конституция на ЕС през 2005 г., а ирландците отхвърлиха заместилия го документ - Лисабонския договор - през 2008-а, след което бяха накарани да се явят на поправителен вот.
Друг мотив е враждебността към имигрантите. Негодувание срещу ЕС се надигна след разширяването му на Изток и след като работници от по-бедните страни членки заминаха на Запад.
Най-накрая голям катализатор на недоволството е състоянието на икономиката. Следва да се отбележи, че французите, чиито лидери не могат да се справят със стагнацията, са много по-недоволни от германците, чиято икономика се възстановява добре. Във Великобритания засега може и да има растеж, но фактът, че нейната икономика отбеляза толкова остър спад в резултат на кризата, обяснява роптаенето срещу нейното правителство.
Има две възможни решения за проблемите на Европа: икономически просперитет и повече демокрация, което практически означава връщане на пълномощия на държавите и институциите, на които избирателите вярват. Двете цели често съвпадат, но невинаги.
Има много сфери на националния живот, в които Брюксел трябва да се меси по-малко. Много от излишната бюрокрация трябва да бъде изкоренена и много правила да бъдат зачеркнати. На националните правителства трябва да им бъде върната свободата да определят конкретни разпоредби в областта на социалната политика и пазара на труда - отпуските за гледане на дете, работното време и така нататък. Пълномощията на ЕП трябва да бъдат намалени, а националните правителства да получат повече права при определяне на общото законодателство на ЕС.
Просперитетът и демокрацията обаче се сблъскват в две области. Първата е имиграцията. Да, страните трябва да имат повече свобода да ограничават "социалния туризъм", който предизвиква толкова голямо негодувание. Правилата могат да бъдат затегнати, за да бъде по-трудно за имигрантите да искат социални помощи. А по-бедните нови кандидати за ЕС трябва да подлежат на по-дълги преходни периоди с ограничена свобода на движение.
Но "четирите свободи" - на движение на стоки, услуги, капитал и труд - са в основата на единния пазар. Отхвърлянето на която и да е от тях не само ще постави под въпрос смисъла на цялото начинание, но ще даде тласък и на икономическата стагнация, която е сериозна причина за сегашното недоволство.
Евроскептиците твърдят, че Европа не може да се промени, което може да се окаже и вярно. Но първоначалната реакция на националните лидери е окуражителна. Германският канцлер Ангела Меркел и сегашният президент на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу призоваха комисията да играе по-скромна роля. Френският президент Франсоа Оланд казва, че ЕС се е откъснал много от хората и трябва да ограничи силата си. В Италия Матео Ренци получи солидна подкрепа за реформи. Британският премиер Дейвид Камерън от години настоява за орязване на пълномощията на Брюксел, като в същото време ратува за по-широк общ пазар.
Другите европейски лидери ще направят добре да възприемат неговите идеи, а след това да се преструват, че не са дошли от Великобритания.
Първата работа е да бъде избран нов председател на Еврокомисията, готов да извърши радикални промени.
Кандидатът на привържениците на приемствеността (и на федералистите) - Жан-Клод Юнкер от Люксембург, се ползваше с подкрепата на Меркел. Но тя, изглежда, е разбрала, че просто не може да не се променя нищо.
Нашият избор би бил Кристин Лагард - французойката, която сега ръководи МВФ - умен и смел външен човек, който знае как да се бори с дълбоко вкоренени интереси. Ако тя стане председател, Англия е по-вероятно да остане в ЕС. Ако иска да оцелее, ЕС има нужда от подобно ръководство. А въпросът сега е именно за оцеляване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
