Богато украсени мартеници от Румъния са подредени в Историческия музей в Русе. Те са от фонда на Окръжния музей в Гюргево. Успоредно с това русенски етнографи са подредили експозиция с ръчно изработени български мартеници в съседния румънски град. Паралелните изложби се правят със съдействието на „Еврорегион-Данубиус“, предаде БНТ.
И в двете страни мартеницата или както на румънски се нарича още „марцишор“ е символ на пролетта и на настъпващото ново начало. Тя се носи за здраве, за късмет, за плодородие. Но в северната ни съседка мартеници носят предимно жените и децата.
Йонел Мускалу-директор на Окръжен музей в Гюргево споделя, че има малка разлика как се носи мартеницата в Румъния и в България. "Румънската мартеничка повече прилича на брошка и е по-скоро едно бижу, към което има бял и червен конец", казва той.
Според румънските етнографи, в България се е запазила традицията мартениците да се изработват ръчно, докато при тях тази практика се е изгубила. В наши дни дори пазарите в Гюргево са препълнени с произведени в Китай мартеници.
"При нас се е развила още една друга културна практика - да си честитим 1-ви март с поздравителни пощенски картички, към които има мартеничка. Това е практика, която се развива във времето на социализма, дори в България започват да се печатат специални картички, които са с първомартенски сюжети", казва Искра Тодорова - фолклорист в Музея на градския бит в Русе.
Оказва се, че мартеницата като символ е разпространена на Балканите. Среща с в Румъния, Северна Македония, Северна Гърция и Източните части на Сърбия. От 2017 година културните практики около 1-ви март са вписани в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Номинацията е обща - на България, Северна Македония, Румъния и Молдова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
