Държава от джигити

Държава от джигити | StandartNews.com

В България шофьорите газят не само на пътя, но и в съдебната зала

България е държава, в която гордо звучи не човек, а джигит. Вторият по подразбиране е нещо повече от първия - той е господарят на пътя, онзи, от когото всички треперят, когато профучи със 100 километра в час в село, където ограничението е 40. Той е човекът, който дори не си носи резервна двайсетачка като отговор на въпроса "Кво прайм", защото няма никакъв шанс да бъде спрян от хората с униформи. Поне докато не се забие в първото дете с велосипедче или в детска количка. Пък дори и тогава нищо чудно да се отърве с пробация.

Можем ли да преброим колко такива случаи има у нас от началото на годината? Само преди ден "Голф" с пиян шофьор почерни семействата на три деца, които до този момент са подготвяли абитуриентския си бал. В същия ден друг шофьор загина, след като заби "Ауди" със 120 километра в час в идващ насреща автомобил. Няма и месец, откакто Панагюрище излезе на протест срещу човека, убил шестгодишния Петьо току до тротоара, след като местните хора

с месеци са го наблюдавали как профучава с бясна скорост

по улица, на която играят деца. И след като е съсипал живота на няколко други свои жертви, които дори не са посмели да го обвинят в нещо.

А не са посмели, защото у нас да бъдеш джигит е норма. Не само зад волана, но там личи най-ясно. Това е единственото място, където човек може да компенсира за цялата си останала лузърщина и скапан живот, като си въобрази, че държи света в свои ръце. Мястото, възпявано от фолк певици в химни като "Бясно карай на червено", на което десетки абитуриенти припяват на бала си, преди да излязат навън и да последват въпросния призив. Джигитството носи своеобразния ореол на героизъм, който мнозина от нас не проявяват никъде другаде, освен зад волана. И съвсем между другото - този тъжен героизъм не се наказва. Въпреки че след всеки подобен "инцидент" започват дискусии, кръгли маси и прочее чесане на езици за това как трябва да променим законодателството си, така че тези хора да понесат заслужено наказание. В съседна Гърция са си решили въпроса по бързия начин -

не платиш ли високата глоба на място, просто ти свалят табелите

У нас, дори заловен, джигитът знае, че ще се измъкне с минимум санкции. Първо внесеното веднъж в съда дело ще се точи достатъчно бавно, та жертвите да забравят какво са преживели. И накрая да са склонни дори на минимално споразумение, само и само тежката и тромава съдебна процедура да им се махне от главите. И да се спасят от унижението да гледат на няколко поредни инстанции онзи, който за малко не ги е лишил от живот или е отнел завинаги техен близък, след което въпросният джигит да се отърве с глоба или пробация и още веднъж да се почувстват подиграни. Познавам хора, жертви на подобни катастрофи, които накрая предпочитат споразумението просто за да избягат от капана, в който правосъдието зорлем ги вкарва. Къде са превантивните мерки, за които непрекъснато се говори, идеите шофьорите с провинения да бачкат за определен период от време като санитари и прочие иновативни предложения, с които дискусиите по тази тема изобилстват? След като всеки джигит просто може да си плати. И това е най-страшното. Че господарят на пътя може да си купи и правосъдието, и мълчанието на жертвите, и мълчанието на радарите, защото живее в държава, която определя за човешкия живот възможно най-ниската цена. Автомобилите им със сигурност струват по-скъпо от живота, който са отнели. И за разлика от него са застраховани. Просто цялата ни държава работи по извратени правила, според които джигитът винаги е прав, все едно дали гази на пътя или в съдебната зала. Или дори в живота на всеки от нас. Най-странното е, че когато кара в Европа, той става друг. Много често домораслите шумахеровци спазват правилата, когато излязат навън, защото знаят, че там глобата не им мърда. Или поне започват да ги спазват, след като ги хванат за първи път. У нас се радват на най-сладката далавера - как, след като веднъж прегазиш закона, да прецакаш държавата. Поне докато безкрайният ти купон не свърши със забиването в уличен стълб, случаен минувач, детска количка, отсрещен автомобил или друго дребно препятствие.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай