Румен Ралчев, Велик приор на Велик приорат България
- Г-н Ралчев, по време на визитата си в Турция Негово светейшество папа Франциск направи историческо заявление относно отношенията между различните Христови църкви и най-вече между Ватикана и православния свят. Това ли е истинският икуменизъм?
- Тази визита бе икуменическа и апостолическа по своя характер - основната й цел бе официалната среща на папата с Вартоломей I - икуменическия патриарх на Източната православна църква. Турция пък е мост между християнството и исляма.
- Папата призова към диалог между религиите и дори се помоли в джамия, но същевременно бе категоричен, че не може да се търпи преследването на християните в Близкия изток. Какво може да направят с общи усилия църквите по въпроса?
- Папа Франциск проведе и среща с турския президент Реджеп Ердоган, на която не се поколеба да обърне внимание на неравностойното положение на християнската общност в Турция, която няма юридически статут. Преди само век 20% от населението на Турция се е състояло от християни. Днес в 77-милионната държава те са само около 80 000. Ердоган заяви, че Западът е виновен за радикализацията на част от мюсюлманското население и за създаването на Ислямска държава (ИД), на което папата отговори: "Бедността е една от движещите сили на радикализацията, но вярвам, че християни и мюсюлмани трябва да работят заедно срещу насилието, за да може християнството да не бъде прокудено от родното си място в Близкия изток".
- Има ли друго решение освен военното за ликвидиране на ислямския екстремизъм?
- Говори се, че създаването на ИД е било изненада, но не е така. Изненада е изключителната адаптивност и агресивност, която придоби ИД като държавно формирование, както и съчетанието между военни и партизански действия, тероризъм и изключителен геноцид над населението. Основният акцент до момента в борбата срещу ИД са превантивни действия по въздух. Военното подпомагане обаче е едно, а създаването на търпимост сред мюсюлманското население в тези места и подпомагането му само да извоюва своя статут е съвсем друго. Тук някъде е развръзката по отношение на военния проблем.
Част от визитата на папата е прехвърляне на мостове между двете религии с цел намаляване на напрежението и подпомагане и създаване на единен фронт от мюсюлманско население, което да извоюва своя статут. Не е без значение и икономическото подпомагане на региона. Сега нещата стоят така - или се записваш и воюваш, или просто те малтретират и гонят от там. В тази конфигурация на мерки аз виждам решаването на този проблем. Но подчертавам дебело, че това няма да е война на европейци и християни срещу мюсюлмани, а ще е точно обратното - една коалиция между християни и мюсюлмани срещу крайния ислямски екстремизъм.
- Какво е мястото на България в този сблъсък?
- Този въпрос има няколко аспекта. Преди всичко действията на българските спецслужби не бива да приличат на т.нар. зрелищни акции. Трябва да са негласни и тогава резултатите във всички случаи ще са по-добри. В противен случай може да има консолидация на малцинството, по-голяма капсулираност, а паралелно с това политическо и етническо напрежение. Една голяма грешка е, че не се използват мюсюлмански сдружения, включително и ДПС, за работа с цел намаляване на такива случаи. Необходимо е малко повече тактичност и забрана на политиците да си играят с етническия мир у нас.
- Къде е мястото на Българската православна църква в тази наистина тревожна ситуация?
- Срещата на папа Франциск и патриарх Вартоломей I се състоя точно 35 г. след създаването на смесената международна комисия за теологичен диалог между католическата и православната църква за преодоляване на схизмата, започнала през 1054 г. Двамата духовни водачи подписаха съвместна декларация, озаглавена "Призоваваме всички религиозни лидери да провеждат и засилват диалога между религиите." В декларацията освен това се казва:
"Изразяваме искреното си и твърдо решение в изпълнение волята на Исус Христос да засилим усилията си за постигане обединението на всички християни и най-важното - на католици и православни."
Ние - Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България - изразяваме пълната си подкрепа за тази декларация, за усилията за намиране на мирно решение на конфликтите в Близкия изток, както и за единението на католици и православни. Надяваме се, че БПЦ, както и българското общество ще участват в този процес. Времето и събитията налагат широк диалог между църквите и ако това не стане, последствията ще бъдат катастрофални за всички ни.
- Днес у нас по покана на българските тамплиери идва религиозният покровител на Велик Приорат България в Светите земи - Севастийският митрополит Теодосий (Аталлах Хана). Той ще има среща с патриарх Неофит. Какво да очакваме от разговорите?
- Това не е първото посещение на митрополит Теодосий по наша покана. Неговият граждански проект минава през Ордена на тамплиерите и същевременно той има една програма, свързана със Светия синод и с българския патриарх. Митрополит Теодосий ще направи своята църковна проповед и същевременно основният акцент от посещението му ще бъде изнасянето на цикъл лекции пред българската общественост и дипломати на страни от Близкия изток. Митрополитът е говорител на Гръцката православна църква в Йерусалим от 2005 г. и от това, което той ще каже, ние ще разберем и позицията на гръцкия патриарх в Йерусалим. Онова, което предстои, е да се срещне с комисията по вероизповедания и още поредица срещи в почти едноседмичната му визита у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
