Просветният министър проф. Анелия Клисарова потвърди тези дни, че ще има промяна в делегираните бюджети на училищата. Съгласно новата формула школата в малките населени места ще могат да получават повече пари. Съгласни ли са директорите с промяната, приличат ли си проблемите на едно голямо и едно малко училище и какво очакват от новия закон, "Стандарт" попита директорите на 119-о СОУ "Акад. Михаил Арнаудов" в столицата Диян Стаматов и Дора Борисова, шеф на СОУ "Никола Вапцаров" в село Дреновец, Монтанско.
- Г-н Стаматов, готви се корекция в делегираните бюджети на училищата, с която ще бъдат дадени повече пари на малките училища. Как гледате на идеята?
- На мен лично като директор на голямо училище ми прави доста неприятно впечатление това противопоставяне на малки и големи училища по брой ученици. Това, че сме голямо училище, означава, че има много желаещи да учат при нас, но и разходите ни са много повече. На ден в 119-о СОУ влизат около 1300 ученици, минават и може би 500 родители с различни проблеми. До този момент делегираният бюджет, с който сме разполагали, е бил на добро ниво и не бива да се тръгва към цялостна промяна в политиката на финансиране. Трябва да остане водещ критерият за броя на учениците. И към тази формула вече се прибавят различни коефициенти - било то за малко училище, било за деца със специални образователни потребности, за качеството на обучението на базата на резултатите от външното оценяване или за различен стандарт за материално-техническа база - например за отделни училища с басейни.
- Големият брой желаещи да учат при вас се вижда всяка година при кандидатстването за първи клас. Трябва ли да се направи централизирано класиране?
- Този проблем тръгва от самия Закон за народната просвета, според който изборът на училището е право на всеки родител. Ако тръгнем към промяна, трябва да се променят правилниците за прилагането на закона, а не да се търси някакъв друг централизиран принцип, защото той отново би бил дискриминационен. През последните години винаги ми е било доста трудно да връщам родители. Обикновено на 400 подали заявления връщам 300. Този проблем не е навсякъде, той съществува в около 20 училища в столицата. Според мен приемът може леко да се нормализира, ако се постави график, който да се спазва от всички учебни заведения. Много важен момент според мен е не толкова районирането на столицата, колкото изборът на училището по най-близко местоживеене. Винаги съм имал проблеми с убеждаването на родители, които живеят на десетки километри от училището, което ръководя, но много държат децата им да учат точно тук.
- Напоследък се наложи тенденцията да се правят портфолиа на учениците, има ли я при вас?
- Такова портфолио има практическо приложение най-вече в 11 и 12 клас, защото служи за представяне на ученика в колежи и университети извън страната. Така самият ученик показва какво може. Но при децата под 11 клас това не се прави все още или е инцидентна практика. Според мен това трябва да го има, но не на всяка цена и не със задължителен характер.
- Имате ли статистика колко от учениците ви следват навън?
- Около 30 на сто. А това са най-добре подготвените ни ученици, така че тази статистика не е добра за нас.
- Новият образователен закон трябва да влезе до Коледа, какво искате да видите в него?
- Доста неща трябва да бъдат променени. Не бива да има такава колебливост при политиката за делегираните бюджети, форматът на задължителното обучение трябва да е ясен. Доста неща трябва да бъдат добре премислени и дискутирани. Три правителства не успяха да направят това, а до Коледа има само два месеца. Не бива този закон да бъде пришпорен.
- Във вашия правилник има санкция отнемане на стипендията за лошо поведение. Тя ли е най-стряскаща за децата?
- Не. Оказва се, че най-страшното наказание за учениците са дейностите в полза на училището. Когато имат определен брой неизвинени отсъствия, от 10 нагоре, биват наказвани и с толкова часа общественополезен труд. И тогава става ясно, че за повечето от тях трудът е срамна дейност.
- Често ли налагате тази санкция и какво вършат учениците?
- Доста често прилагаме мярката. Правят елементарни неща - почистване на двора, поливане на цветята, подреждане на книгите в библиотеката. За по-големите момчета - почистване на сняг, местене на чинове.
- В новия образователен закон вероятно ще залегнат атестация и мандатност на директорите..
- Атестирането е абсолютно необходимо. По отношение обаче на мандатността - тя може да бъде свързана с атестирането, но не бива да бъде самоцелна. Когато един ръководител работи добре, не би трябвало самоцелно да се подменя, просто защото са изминали 4 или 5 години.
Да затваряме ли, като и децата са на гурбет
Бюджетът стига само за заплати, ремонтираме с европари, казва Дора Борисова
- Г-жо Борисова, как оцелява в кризата селско училище като това в Дреновец? За какво стигат и за какво не стигат средствата, които получавате?
- Всички селски училища във Видинско едвам оцеляват, защото те съществуват с малък брой ученици. Няколко от тях са обявени за защитени, но знам, че и те изпитват същите трудности. Трудността идва от това, че парите идват с учениците. А те всяка година намаляват. Преди години в Дреновец е имало две училища, от всеки клас е имало по две паралелки. Сега сме само едно - от първи до дванадесети клас - общо 183 ученици. Те не са само от Дреновец, но и от съседните села - Тополовец, Динково, Воднянци, Дъбова махала, Княжева махала. Тях ги вози училищен автобус. Причината за намаляващия брой деца е ниската раждаемост, но и напускането на селото от младите семейства. В него вече няма работа за никого. Те си намират препитание в София или други по-големи градове, преместват се там да живеят и водят със себе си децата. Много заминаха и за чужбина. От две години, откакто започна кризата и в Италия и Испания, няколко се върнаха. С мъка разбирам, че са изостанали от връстниците си, защото там не са ходили на училище. Малкото деца формират малък бюджет. Той стига само за заплати на учителите и за някои дребни нужди. Нашите учители получават минималната заплата по 500 лв. месечно. Мисля си, че това влияе на качеството на образованието. Имаме нужда от средства за ремонт на физкултурния салон, но от бюджета не можем да ги отделим. Надяваме се единствено на проекти, в които се включваме. Така бе ремонтирана основно сградата на училището. Сега всичко в сградата е обновено - инсталациите, класните стаи, коридорите, дограмата. Имаме обзаведена зала за подготовка извън часовете, зала за работа на ресурсните учители, библиотека, компютърна зала.
- Какво смятате, че трябва да се промени във финансирането, за да ви стигат средствата?
- Да се приложи друг начин на финансиране. Да получаваме парите си не според броя на децата, който не зависи от нас, а по други критерии. Например трябва ли това населено място да има училище, колко близо е училището в съседното населено място, колко от децата ще ходят да се учат на другото място и т.н. Специално внимание трябва да се обърне на селските училища. В страната през последните години са закрити много училища - може да се направи анализ какво спечели и какво загуби селото от закриването на училището, какви промени настъпиха в структурата на населението и т.н. Тогава да се реши какво да се прави с тези училища.
- Идват ли в Дреновец млади учители? Какви грижи полага за тях общината в Ружинци, предлага ли им квартири или къщи с нисък наем?
- Идват млади учители, но те са пътуващи. От Видин и Лом са. Преди дни при нас дойде млада учителка по чужди езици. Общината не се ангажира с тяхното битово устройване. Мисля, че и те не биха искали да остават в селото, а да си пътуват. И до двата града се стига за по 1 час.
- От колко години сте директор на СОУ "Никола Вапцаров"?
- От 12, вече съм свикнала с работата, познавам доста добре нормативната уредба, макар в нея да настъпват доста промени. Един нов човек ще загуби месеци, докато навлезе в тази материя.
- Как гледате на възможността да се въведе мандатност на директорите или атестация на 4 години?
- Гледам спокойно. Преди обаче да се премине към атестация, трябва да се определят ясни критерии за оценка. Много важно е и кой ще я прави. Не съм убедена, че родители и ученици могат да дадат обективна оценка. В училища като нашето може да се изпадне в конфликт на интереси. Но по принцип добре е да има тази външна оценка. Тя ще държи нащрек директорите на училищата. Добре е да не се забравя, че има училища, за чийто директорски места никой не кандидатства. Заплатите не са високи и това не привлича млади хора към професията, още по-малко към директорското място. Малко биха жертвали спокойствието, енергията, времето си, за да се заемат с управленска работа. Ние имаме директори с дългогодишен опит, които са направили много за своите училища. Те не бива да се приравняват към всички и всичко. Всеки случай да се разглежда отделно и тогава да се решава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
