Антон Киссе е президент на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната Рада от Одеския избирателен район. Като съпредседател на парламентарната група за приятелство с България във Върховната Рада на Украйна той участва в състоялата се вчера в Народното събрание кръгла маса на тема "Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и въздействието му върху българо-украинските отношения".
- Г-н Киссе, кръглата маса в София става дни преди срещата на върха на ЕС на 28 ноември във Вилнюс, където се очаква да се подпише споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Как българите в Украйна, които са над 200 000 души и са най-голямата ни диаспора в света, гледат на това споразумение?
- Отговорът е двупосочен. По-младото поколение безусловно и единогласно подкрепя споразумението. По-възрастните обаче имат резерви и са предпазливи.
- На какво се дължи тази предпазливост?
- На историческото минало на украинските българи. Когато преди два века българите са търсили спасение в Украйна от турското робство, руската империя ги е приела, дала им е земи, освободила ги е от данъци и военна повинност. Но това е история и сантимент, а сега трябва да вървим напред. Същевременно бг общността в Украйна, особено Бесарабия, не иска да има противоречия с Русия. Ние, разбира се, виждаме съвременната ситуация в Украйна в по-широк аспект. Защото сме само една част от Украйна, Крим е друга част. Украйна е голяма многонационална държава. Мнозинството в страната подкрепя европейската интеграция с ЕС.
- Допринася ли България за изясняването на позицията на украинските ни сънародници?
- Да, тя е доминант, фактор по оформянето на позицията ни - как да бъде и какво ще бъде. Неотдавнашното посещение в Украйна на българския външен министър Кристиян Вигенин и неговите послания ни дадоха сериозен повод за размисъл и ни активизираха. Явно трябва да се проведе и по-голяма разяснителна работа. България знае това от опита си в подготовката си за членство в ЕС. Трябва ни и трезв подход. Ние не можем да зачеркнем историята и емоциите, но не трябва да забравяме и съвременните икономически условия и изискванията на бъдещето.
- Участниците в кръглата маса подчертаха, че България има много голям интерес от асоциирането на Украйна в ЕС. Как според вас ще се развиват на базата на това споразумение връзките между София и Киев?
- В практическата област на първо място трябва да се реши въпросът за визите. За тях не трябва да се плаща. Но най-важното е, че споразумението за асоцииране ще даде нов импулс за разширяване на търговията и въобще на икономическите връзки между България и Украйна.
- Какво очаквате?
- Ще се открият нови пазари. Много сегашни такси, данъци и други пречки в търговията ще изчезнат. Туризмът от Украйна за България ще преживее истински бум. Украинските туристически компании ще развиват много по-активна дейност в България, а украинските туристи ще се увеличават. Ще се засили и притокът на украински инвестиции.
- До срещата в литовската столица Вилнюс остават броени дни, но Украйна още не е отговорила на всички условия, поставени от ЕС преди подписването на споразумението. Ще се намери ли изход от сложната ситуация?
- Условията, които ни поставя ЕС, са важни. През следващите дни трябва окончателно да се приемат Законът за изборите, както и промените на Закона за прокуратурата. Те са много важни, но и много сложни за формулиране. Защото трябва да се внимава промените в законодателството да не развържат ръцете на престъпниците, насилниците и убийците. В това отношение има за разработване още технически подробности. Има също и искане от ЕС изтърпяващата присъда в затвора бивш премиер Юлия Тимошенко да замине за лечение в чужбина. Но се надявам, че всичко ще се уреди до срещата във Вилнюс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
