Сряда,

Бунтарката Нешка

От: Администратор -
A
A
A

Една от най-големите легенди в художествената гимнастика, а защо не и в българския спорт, Нешка Робева бе на път да получи орден "Стара планина". Това обаче не стана, тъй като русенката отказа приза. Като причина тя посочи избухналия спор между министрите дали тя заслужава отличието, което трябваше да й е връчено и за изключителен принос към културата и изкуството. "Когато искате да наградите някой човек, не го унижавате. Милост от никого и никога не съм просила", отсече Нешка и сложи точка на дебатите около ордена, който трябваше да ознаменува 70-годишния й юбилей.

Рефренът "Нешка няма грешка" е познат на поколения българи, аплодирали успехите на знаменитата русенка в най-женския спорт. Робева обаче никога не е явление само в спорта.
Бунтарският й дух се проявява и в годините на соца. На върха на славата като депутат и герой на социалистическия труд, тя и художникът Светлин Русев се осмеляват да гласуват в парламента срещу готвения недомислен закон за административно деление.

Според него България се разделя на 9 области и областни центрове стават Разград (вместо Русе), Ловеч (вместо Плевен) и Хасково (вместо Стара Загора). За времето решението на двамата е повече от шокиращо. След това Нешка се включва
и в новосформирания комитет за защита на град Русе от обгазяване. Екосдружението се смята и за първата открита опозиция на комунистическата власт. За разлика от много други "поборници" след Десети ноември Нешка

не тръгна да търси дивиденти от дисидентските си прояви

и остана вярна на червената партия.

Всъщност русенката е бунтарка още от ранна детска възраст. "Най-хубавите ми спомени са свързани с ваканциите на село, с игрите и с градината на леля ми. Помня, че завирах нос във всяко цвете. И сега, когато влизам в моята градина, винаги си спомням за детството, за зюмбюлите и розите на леля", разказва тя. "Всички много ме обичаха, глезеха ме.

Винаги ми прощаваха лудориите. Бях невъобразимо палава. Прескачах дълбокия геран, защото беше забранено, катерех се на вишната и висях надолу с главата като прилеп. Понякога не можех да сляза, тогава идваше леля със стълбата и пръчката, смъкваше ме изплашена и забравяше, че се е заканвала", разкрива още голямата треньорка.

"Един от най-уважаваните преподаватели в гимназията беше учителят по физкултура. Ефремов се казваше, унгарски възпитаник", продължава със спомените от тийнейджърските години Нешка. Когато въвел в голямото междучасие обучение по народни танци, едва ли е предполагал, че така посява семето за бъдещата блестяща кариера на тогавашната срамежлива госпожица. Пускали музиката и всички ученици изхвърчали на двора. С нетърпение очаквахме междучасието, за да играем Дайчовото, Дунавското, Пайдушкото хоро, казва Нешка Робева. Тогава за първи път решила да продължи образованието си в хореографското училище в София. Влязла с последните резерви. Била вече опитна гимнастичка и балерина, но знаела само няколко хора. Директорът на школото бил против приемането й, но се застъпил учителят Иван Тодоров. "Попето му казваха. По това време беше балетист в операта, учител по народни танци и ръководител на танцовия състав в Студентския дом на културата", разказва с благодарност Нешка.

В балетното училище Робева пак е в стихията си. "Помня, че имах намалено поведение с последно предупреждение за изключване. В междучасията

се събирахме в съблекалните и блъскахме карти

По лагерите играехме на стражари и апаши, палехме огън и го прескачахме, крадяхме знамето. Правехме си програми, изобщо знаеше се, че където съм аз все някоя пакост ще извършим. Но пък ще държим първенство във всичко. Обичах да се състезавам дори в пакостите", спомня си още Нешка.

На двадесет години Нешка влиза в отбора по художествена гимнастика. Приема я Жулиета Шишманова. Преди това я пращат да работи като методист в Кюстендил. За да не се разделя с приятеля си и остане в София, обаче става студентка във Висшия институт за физкултура и спорт.

Характерът й помага много в художествената гимнастика, където стига до второто място в света през 1969 година. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова, като за тяхното съперничество и досега се разказват легенди.
През 1974 г. е назначена като треньор в "Левски Спартак", а от 1976 до 1999-а е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. Отборът на златните й момичета завоюва 294 медала, 7 световни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски титли. И което е най-важното - утвърди нова естетика в композициите по художествена гимнастика.

Според сегашния шеф на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева именитата треньорка е императорът на българската художествена гимнастика. Признание, което струва много, защото имаше периоди, когато двете огнени дами си размениха и тежки думи.

Преди 16 години Нешка се нагърби с ново предизвикателство. Създаде трупа от 35 момичета и момчета ("Нешанъл арт"), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Като част известните композиции са "Лятно време", "Жар птица", "Токата и фуга в ре минор", "Болеро". Концертите й бяха аплодирани в цялата страна и в чужбина.
Заради еуфорията, която предизвикваше трупата й, тя бе поканена в предизборните турнета на неуспелия политик Николай Бареков, което сега редовно се натяква на Нешка от враговете й. 

Робева обаче не е човек, който свежда глава. Свикнала е да се бори и воюва. От Комитета за защита на Русе до подкрепата на екобранителите на Иракли. Казвала е: "Аз съм от хората, неподатливи на корупция. Досега никой не си е позволил да ми отправи неприлично предложение". Беше единственият народен представител в два парламента, който отказа служебен автомобил. Сега отново реши, че е направила достатъчно, за да не чака орден като милостиня.

Япония й благодари с императорски знак

Скандалът с отказания от Нешка Робева орден "Стара планина" потвърди вечната максима, че никой не е пророк в собствената си родина. Само преди три месеца знаменитата ни треньорка бе отличена с императорски знак. Става въпрос за "Орден на изгряващото слънце, златни лъчи с розетка", връчен й от японския посланик у нас Такаши Коидзуми. Нешка го заслужи заради изключителния си принос за развитието на художествената гимнастика в Страната на изгряващото слънце. В Япония учтиво я наричат сен-сей - учителко. В годините от 1982 година насам Робева, в качеството си на треньор на българския национален отбор и впоследствие на "Левски", приема и обучава близо стотици японски състезатели и треньори, като по този начин допринася за формирането на бъдещето на японската художествена гимнастика.

На церемонията присъства и Моринари Ватанабе, студент на Нешка и шеф на японската асоциация по художествена гимнастика, който произнесе приветственото си слово на перфектен български.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички