Следващата седмица светът посвещава на донорството. У нас през тази година са направени 25 трансплантации на сърце, бъбреци и черен дроб. Повечето от тях са станали възможни благодарение на 7 семейства, дарили органите на близките си. За донор обаче чакат още 1040 българи. Какво да направим, за да има повече подобни операции - попитахме проф. Никола Владов от ВМА, който е национален консултант по трансплантология.
- Проф. Владов, каква е равносметката досега?
- Равносметката е, че има леко раздвижване по отношение на трансплантациите, но то не е достатъчно и не ни успокоява. По-скоро можем да кажем, че колелата леко се отлепиха от пътя, но ни чака още много работа. За тази година във ВМА сме направили 4 трансплантации на черен дроб и четирите са успешни, всички пациенти са изписани.
- На какво се дължи "отлепянето"?
- Не е на случайността, а най-вече на желанието на агенцията по трансплантации и на д-р Мариана Симеонова, която раздвижи нещата доста сериозно. Тя има голяма желание за работа и всичко това дава резултат. Разбира се, и на проф. Чавдар Славов, който стана зам.-министър на здравеопазването с ресор трансплантации, а е част от нашата гилдия и взе нещата присърце. Преди това в служебното правителство за тях отговаряше д-р Мирослав Ненков, който е и един от най-добрите координатори по донорство - всичко това даде резултати. Ако се запази тенденцията на увеличаване на донорите, нещата ще се подобрят наистина. Хубавото е, че здравното министерство регулярно започна да плаща парите за трансплантациите, което създава вяра в екипите. Предишните години винаги имаше административни проблеми с неплащането, уж заради неизпълнени детайли по договорите, но това беше начин да се спестят тези средства.
- Оттук нататък накъде?
- Напред. Смятам, че най-важното, което трябва да се случи през следващите месеци, е да станем асоцииран член на "Евротрансплант". За тази цел сериозно се борят д-р Симеонова и проф. Славов. Членството ще ни легитимира пред Европа като страна, в която се правят присаждания и има донори. Така ще успеем да задоволим и някои крещящи нужди за трансплантации.
- Ще получим ли органи наистина, след като в цял свят те са недостатъчни, а нашите донори са малко?
- Да, това е факт, но за да станем членове, трябва да имаме определен брой донори на 1 млн. население - 10. За нас "Евротрансплант" е свалила бройката и мисля, че ако поработим по-интензивно, може да се поздравим с приемането ни.
- 70 донори на година не е ли много амбициозно?
- Това, което сме заложили, като качествен и количествен показател е 5 донори на 1 млн. население или 35 за година. Борим се да постигнем тази цифра през 2014 г. Не знам дали ще успеем - може да сме малко под или малко над, но не мисля, че е прекалено амбициозно - всичко е въпрос на организация.
- Колко потенциални донори има на година у нас?
- Не знам, но са достатъчно. Страната, която е на първо място в света - Хърватска, има над 100 донори на година, реализира само 44% от потенциалните ситуации.
- Организацията ни добра ли е?
- Организацията е създадена, самият факт, че всички случаи, които се подават, се реализират, е показателен. Тази година само 1 донор не е реализиран по медицински показания. Най-важна е организацията в реанимациите - търсенето на потенциалните донори и тяхното кондициониране. Отново ще повторя, че доброто лечение на пациентите ги прави добри донори. Затова нека хората не смятат, че не лекуваме потенциалните донори - напротив.
- Чакаме скоро стандарт по трансплантология, какво ще промени той?
- Броят на трансплантационните центрове няма да се промени, но ще трябва да се адаптират към новите критерии. Затова сигурно ще има гратисен период. Заложили сме изисквания центровете да имат реанимации, отделения за наблюдение на пациентите. Въвеждаме и брой операции, които трябва да се правят в тези центрове. За чернодробните трябва всеки оператор от екипа да има 70 операции за предходната година. При сърдечните пък изискването е всеки от лекарите да е участвал поне в 150. Важно е също така нивото на компетентност на клиниките да е трето. Въвеждаме изисквания и за преживяемостта на пациентите след трансплантациите. При чернодробните трансплантации трябва да е поне 80% през първата година, а за децата - 70%.
- Къде ще се правят детски трансплантации у нас?
- Болница "Лозенец" на този етап ще прави чернодробни трансплантации при деца. Най-важното е да се покрият изискванията на стандарта. В "Св. Екатерина" ще се правят детски сърдечни трансплантации. Ние сме малък народ и няма как да има много детски трансплантации и центрове за тях.
- А ще започнат ли да се правят и белодробни трансплантации у нас?
- В момента болница "Св. Екатерина" се готви за това и предполагам, че в най-скоро време ще правят и белодробни трансплантации. Проф. Генчо Начев се занимава с подготовката.
- Много хора се нуждаят за бъбрек, успяват ли да дочакат шанса си?
- С възможностите на хемодиализата тези хора могат да чакат по-дълго. Регламентирането на трансплантациите от жив донор у нас също е решено, те може да се правят. Обикновено родители дават бъбреци на децата си, но ако се увеличи броят на донорите, този проблем ще се реши.
- Има ли разбиране сред обществото на тази тема?
- Може да се каже, че има разбиране. Но негативното отношение към лекарското съсловие и към здравеопазването като цяло оказва влияние и на този процес. За едни лекарите са богове, за други са злодеи - мисля, че тези крайности не са обективни. Най-важното е обществото да се запознае с това, че трансплантациите връщат хората към нормален живот, правят ги отново пълноценни хора вместо руини. Това могат да потвърдят всички трансплантирани пациенти.
- Какво бихте казали на онези, дали съгласието си близките им да станат донори?
- Единственото, което мога да кажа, е БЛАГОДАРЯ! Благодаря на всички хора, които са осъзнали какво правят с този акт. С тази стъпка показват модерно и хуманно мислене, което е изключително важно за обществото ни. Защото в последните години като че ли повече се мразим, отколкото да се обичаме.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
